В България беден богат храни!
Не стопира канонадата от вопли, стонове и просешки молби на българския бизнес за пари от страната. Огромна алчност за обезщетения, пари в брой по схемата 60/40 и отвън нея, опрощаване на налози и впрочем. Национален осигурителен институт ни осведоми, че на 13 000 компании са раздадени 1,6 милиарда лв.. Чуваме от бизнес организациите и закани, че ще редуцират работни места, ще затварят, цената на тока ги убива.
И нито един от маститите представители на богаташите на България не загатна за аргументите в самия бизнес. Нали всички те в хор бяха за енергийна борса, за свободен пазар на електричество, за конкуренция и конкурентни цени! Защо в този момент желаят от страната посредством непазарни способи да им реши пазарните проблеми? Нали пазарът е същността на победилия вечно демократизъм?
Либерално-фундаменталистката доктрина е: пазар, повече пазар и по-малко страна, в случай че може съвсем без страна. Тази наложена в България теза сведе отговорностите на бизнеса към обществото единствено до 10% корпоративен налог и 5% налог дял за богаташите - най-ниските в Европейски Съюз. Тоталитаристки бе отхвърлено сполучливо прилаганото при социализма контролиране на цените. И в този момент сторонниците на пазара плачат за озаптяване на цените! Няма и не може да има такова озаптяване. То не е в полза на огромна част от западноевропейските страни като Германия, Нидерландия, Дания и други, които посредством зелената енергетика (фотоволтаици и ветрогенератори) се изправиха пред енергиен колапс и българското на ниска цена електричество потече на запад - там, където заплащат по-висока цена. Но по-високата западна цена пристигна и в България. Поради липса на контролиран пазар у нас и при съществуване на свободно придвижване на артикули и услуги цената на електричеството внезапно се увеличи. Западът се избавя посредством високи цени, а
посредством тях България умира
А кои нарушители у нас изключиха от контролирания пазар на електричеството лечебни заведения, обществени домове, детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, театри и така нататък? Не беше ли това герберско-депесарско-патриотарската мафиотска коалиция?
Енергийната, пандемичната и обществената рецесия в Европа и най-много в България разкриха рецесията на демократичната догматика.
1) Неприкосновеност и привилегировано състояние в обществото на частната благосъстоятелност. Е, в България държавната благосъстоятелност е към този момент под 10%, до момента в който в другите европейски страни е сред 30 и 40%. Пандемичната рецесия разкри, че страната може да разчита на първо място на държавните лечебни заведения.
2) Свободен пазар без ограничавания (държавни граници, регулация, контрол), пазар, учреден на спекулата и устрема към оптималната облага във всичко, даже в медикаменти, здравни проучвания и лекуване на заболели и възрастни. Пазарът е нечовечен, интересува го единствено безкрайната и бърза облага. В пандемичната рецесия поради кефа на шумно протестиращия елит, бармани и сервитьори от огромните градове бяха пожертвани десетки хиляди животи (около 31 хиляди), бяха присвоени стотици милиони от понижаване на Данък добавена стойност за храните на 9%, от многократните помощи по схемата 60/40. И когато няма облага - тичешком при страната да дава пари. Чрез пазара богатият (присвоителят) си обезпечава повече благосъстояние, а бедният (производителят) - от ден на ден беднотия. Това е същността на капитализма. Има преразпределение на благосъстоянията сред богатите и трохи за бедните.
3) Личното е по-важно от публичното, личността има единствено права, тя няма отговорности. Личният интерес клати феса в демократичното общество. Работодателите са такива не от грижа за хората, а от
желанието им за облага
В изискванията на рецесия те стават все по-богати, милионерите се усилват всеки ден.
4) Свобода на предприемачеството и персоналната самодейност и качества вършат хората сполучливи, т.е. богати. Тази доктрина за предприемачеството води до риск. А посредством обезщетенията рискът се отстрани.
5) Конкуренцията е движещата мощ на пазара. Това е опашата неистина. Никъде в света няма чиста конкуренция. Каква конкуренция, когато мобилните оператори са въвели съвсем идентични цени, а най-гледаните малките екрани - синхронизирани предавания? Няма конкуренция, когато по-едрите бизнеси изкупуват по-дребните и заемат техния пазарен дял.
При очевидния неуспех на капитализма (либерална народна власт, пазарна стопанска система и т.н.) в сегашната спешна обстановка тематиката във вестници, уеб сайтове и малките екрани е за " обезщетенията ". Например, министър Василев подреди " бизнесът да получи обезщетения за високите цени на тока ".
Какви са тези обезщетения за цени? Защо страната би трябвало да доплаща разликите сред остарялата и новата цена? А някой доплаща ли разликата на болните сред остарялата и новата цена? При енергийната рецесия обезщетенията всъщност са обезщетение, спомагателен приход за възмездяване на загуби от по-високите цени. Но българската страна не ръководи европейския енергиен пазар, тя се придържа към регламентите на брюкселското чиновничество.
Откъде се вземат парите
за отплата на бизнеса? По този въпрос нашата публицистика, политици и икономисти гръмовно мълчат. Формалният отговор е - от преизпълнението на бюджета. А дали е по този начин?
За да дадеш на някого пари (компенсация, помощ) би трябвало да вземеш отнякъде. Но това отнякъде значи, че някой там е внесъл пари. Формално в държавния бюджет внасят пари всички данъкоплатци. Но починалата проф. Христина Вучева ни изясни - единствено към 25% в държавния бюджет са парите от корпоративния налог (т.е. от богатите). Останалите към 75% са от косвените налози, от Данък добавена стойност и акцизи (т.е. от бедните). Пенсионерите и работещите небогати (около 95% от населението) заплащат съвсем целия размер на постъпленията от продажбите. А работещите небогати заплащат и налог за приходите на физическите лица в размер на 10%. Поради това голямата част от хората в България са небогати - ниски налози за богатите, високи налози за бедните (почти целият им наличен приход е за неотложни семейно-битови потребности - храна, светлина, топлота, дрехи, медикаменти, обучение и превоз, облагани с висок ДДС). А обезщетенията се обезпечават най-вече посредством косвените налози. И какво се получава - безпаричен богат храни.
Невярна е хипотезата, че множеството пари в хазната са от нарасналата събираемост на налозите. Вероятно дребна част от нарасналите доходи са от активността на Национална агенция за приходите. Огромната част е от инфлацията, големият растеж на цените на съвсем всички артикули и като разследване - нараснали доходи от Данък добавена стойност и акцизи в бюджета. Бизнесът в изискванията на рецесия регистрира по-малки доходи и облага и делът на корпоративните налози в бюджета понижава. Бедните посредством косвените налози пълнят хазната, дребна част от техните пари им се връщат назад като помощи, а забележителната - за бизнеса като обезщетения. Отпуснатите обществени помощи, нарасналите добавки за деца, нарасналите пенсии към този момент са действително изядени от възходящата инфлация.
Бедните хора посредством държавния бюджет всъщност заплащат за масрафа на богати недалновидни и негъвкави бизнесмени. Огромната част от тях нямат финансови запаси, нямат ресурси от първични материали, нямат дълготрайни контракти за електричество, не са построили върху покривите на своите компании фотоволтаици, с цел да получават лична по-евтина електрическа сила. Нещо повече - множеството български новобогаташи с години не се грижат за енергийната успеваемост. Поради това българската стопанска система е най-енергоемката в Европейски Съюз. Бизнесмените имат пари за разкош (самолети, яхти, лимузини, вили - дворци, първокласни жилища, предмети на разкоша и т.н.), само че " нямаха " парите за понижаване на енергоемкостта на компаниите си.
Сега има няколко работодателски организации на предприемачи и десетки браншови организации. Всички те имат една основна задача - да рекетират страната за непрекъснати отстъпки и пари, те са срещу увеличение на налозите, осигуровките, заплатите, даже и пенсиите. Но те в никакъв случай не мислят сами да си обезпечат бъдещето при форсмажорни условия, каквито има понастоящем в Европейски Съюз и в България. Между предприемачите и браншовите организации в този момент няма взаимност и далновидност за бъдещето. Сега едни предприемачи дневно натрупат милиони облаги, а
други едвам оцеляват или банкрутират
Защо не действат както при банките - основаване и струпване на общ застрахователен авариен фонд при спешна обстановка, общо или по сектори? Такова нещо просто няма, тъй като е по-лесно да вземат пари от държавния бюджет.
Така е в бедна капиталистическа България. Всичко е в сгода на паралията (чорбаджията, предприемача, банкера, " съумелия " и т.н.) - този, който може да употребява труда на бедния; този, който може посредством спекулативни цени да ограбва мизерните приходи на бедния; този, който може да употребява за разкош неограничени парични средства. Тъй върви светът, неистина и иго цари в нашето капиталистическото царство. Такъв е капиталът, такива са и актуалните ни капиталисти (бизнесмени) - " стадо от вълци в овчи кожи ", очевидно или прикрито ръководят страната и обезпечават бедността и мизерията на голямата част от хората.
И нито един от маститите представители на богаташите на България не загатна за аргументите в самия бизнес. Нали всички те в хор бяха за енергийна борса, за свободен пазар на електричество, за конкуренция и конкурентни цени! Защо в този момент желаят от страната посредством непазарни способи да им реши пазарните проблеми? Нали пазарът е същността на победилия вечно демократизъм?
Либерално-фундаменталистката доктрина е: пазар, повече пазар и по-малко страна, в случай че може съвсем без страна. Тази наложена в България теза сведе отговорностите на бизнеса към обществото единствено до 10% корпоративен налог и 5% налог дял за богаташите - най-ниските в Европейски Съюз. Тоталитаристки бе отхвърлено сполучливо прилаганото при социализма контролиране на цените. И в този момент сторонниците на пазара плачат за озаптяване на цените! Няма и не може да има такова озаптяване. То не е в полза на огромна част от западноевропейските страни като Германия, Нидерландия, Дания и други, които посредством зелената енергетика (фотоволтаици и ветрогенератори) се изправиха пред енергиен колапс и българското на ниска цена електричество потече на запад - там, където заплащат по-висока цена. Но по-високата западна цена пристигна и в България. Поради липса на контролиран пазар у нас и при съществуване на свободно придвижване на артикули и услуги цената на електричеството внезапно се увеличи. Западът се избавя посредством високи цени, а
посредством тях България умира
А кои нарушители у нас изключиха от контролирания пазар на електричеството лечебни заведения, обществени домове, детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, театри и така нататък? Не беше ли това герберско-депесарско-патриотарската мафиотска коалиция?
Енергийната, пандемичната и обществената рецесия в Европа и най-много в България разкриха рецесията на демократичната догматика.
1) Неприкосновеност и привилегировано състояние в обществото на частната благосъстоятелност. Е, в България държавната благосъстоятелност е към този момент под 10%, до момента в който в другите европейски страни е сред 30 и 40%. Пандемичната рецесия разкри, че страната може да разчита на първо място на държавните лечебни заведения.
2) Свободен пазар без ограничавания (държавни граници, регулация, контрол), пазар, учреден на спекулата и устрема към оптималната облага във всичко, даже в медикаменти, здравни проучвания и лекуване на заболели и възрастни. Пазарът е нечовечен, интересува го единствено безкрайната и бърза облага. В пандемичната рецесия поради кефа на шумно протестиращия елит, бармани и сервитьори от огромните градове бяха пожертвани десетки хиляди животи (около 31 хиляди), бяха присвоени стотици милиони от понижаване на Данък добавена стойност за храните на 9%, от многократните помощи по схемата 60/40. И когато няма облага - тичешком при страната да дава пари. Чрез пазара богатият (присвоителят) си обезпечава повече благосъстояние, а бедният (производителят) - от ден на ден беднотия. Това е същността на капитализма. Има преразпределение на благосъстоянията сред богатите и трохи за бедните.
3) Личното е по-важно от публичното, личността има единствено права, тя няма отговорности. Личният интерес клати феса в демократичното общество. Работодателите са такива не от грижа за хората, а от
желанието им за облага
В изискванията на рецесия те стават все по-богати, милионерите се усилват всеки ден.
4) Свобода на предприемачеството и персоналната самодейност и качества вършат хората сполучливи, т.е. богати. Тази доктрина за предприемачеството води до риск. А посредством обезщетенията рискът се отстрани.
5) Конкуренцията е движещата мощ на пазара. Това е опашата неистина. Никъде в света няма чиста конкуренция. Каква конкуренция, когато мобилните оператори са въвели съвсем идентични цени, а най-гледаните малките екрани - синхронизирани предавания? Няма конкуренция, когато по-едрите бизнеси изкупуват по-дребните и заемат техния пазарен дял.
При очевидния неуспех на капитализма (либерална народна власт, пазарна стопанска система и т.н.) в сегашната спешна обстановка тематиката във вестници, уеб сайтове и малките екрани е за " обезщетенията ". Например, министър Василев подреди " бизнесът да получи обезщетения за високите цени на тока ".
Какви са тези обезщетения за цени? Защо страната би трябвало да доплаща разликите сред остарялата и новата цена? А някой доплаща ли разликата на болните сред остарялата и новата цена? При енергийната рецесия обезщетенията всъщност са обезщетение, спомагателен приход за възмездяване на загуби от по-високите цени. Но българската страна не ръководи европейския енергиен пазар, тя се придържа към регламентите на брюкселското чиновничество.
Откъде се вземат парите
за отплата на бизнеса? По този въпрос нашата публицистика, политици и икономисти гръмовно мълчат. Формалният отговор е - от преизпълнението на бюджета. А дали е по този начин?
За да дадеш на някого пари (компенсация, помощ) би трябвало да вземеш отнякъде. Но това отнякъде значи, че някой там е внесъл пари. Формално в държавния бюджет внасят пари всички данъкоплатци. Но починалата проф. Христина Вучева ни изясни - единствено към 25% в държавния бюджет са парите от корпоративния налог (т.е. от богатите). Останалите към 75% са от косвените налози, от Данък добавена стойност и акцизи (т.е. от бедните). Пенсионерите и работещите небогати (около 95% от населението) заплащат съвсем целия размер на постъпленията от продажбите. А работещите небогати заплащат и налог за приходите на физическите лица в размер на 10%. Поради това голямата част от хората в България са небогати - ниски налози за богатите, високи налози за бедните (почти целият им наличен приход е за неотложни семейно-битови потребности - храна, светлина, топлота, дрехи, медикаменти, обучение и превоз, облагани с висок ДДС). А обезщетенията се обезпечават най-вече посредством косвените налози. И какво се получава - безпаричен богат храни.
Невярна е хипотезата, че множеството пари в хазната са от нарасналата събираемост на налозите. Вероятно дребна част от нарасналите доходи са от активността на Национална агенция за приходите. Огромната част е от инфлацията, големият растеж на цените на съвсем всички артикули и като разследване - нараснали доходи от Данък добавена стойност и акцизи в бюджета. Бизнесът в изискванията на рецесия регистрира по-малки доходи и облага и делът на корпоративните налози в бюджета понижава. Бедните посредством косвените налози пълнят хазната, дребна част от техните пари им се връщат назад като помощи, а забележителната - за бизнеса като обезщетения. Отпуснатите обществени помощи, нарасналите добавки за деца, нарасналите пенсии към този момент са действително изядени от възходящата инфлация.
Бедните хора посредством държавния бюджет всъщност заплащат за масрафа на богати недалновидни и негъвкави бизнесмени. Огромната част от тях нямат финансови запаси, нямат ресурси от първични материали, нямат дълготрайни контракти за електричество, не са построили върху покривите на своите компании фотоволтаици, с цел да получават лична по-евтина електрическа сила. Нещо повече - множеството български новобогаташи с години не се грижат за енергийната успеваемост. Поради това българската стопанска система е най-енергоемката в Европейски Съюз. Бизнесмените имат пари за разкош (самолети, яхти, лимузини, вили - дворци, първокласни жилища, предмети на разкоша и т.н.), само че " нямаха " парите за понижаване на енергоемкостта на компаниите си.
Сега има няколко работодателски организации на предприемачи и десетки браншови организации. Всички те имат една основна задача - да рекетират страната за непрекъснати отстъпки и пари, те са срещу увеличение на налозите, осигуровките, заплатите, даже и пенсиите. Но те в никакъв случай не мислят сами да си обезпечат бъдещето при форсмажорни условия, каквито има понастоящем в Европейски Съюз и в България. Между предприемачите и браншовите организации в този момент няма взаимност и далновидност за бъдещето. Сега едни предприемачи дневно натрупат милиони облаги, а
други едвам оцеляват или банкрутират
Защо не действат както при банките - основаване и струпване на общ застрахователен авариен фонд при спешна обстановка, общо или по сектори? Такова нещо просто няма, тъй като е по-лесно да вземат пари от държавния бюджет.
Така е в бедна капиталистическа България. Всичко е в сгода на паралията (чорбаджията, предприемача, банкера, " съумелия " и т.н.) - този, който може да употребява труда на бедния; този, който може посредством спекулативни цени да ограбва мизерните приходи на бедния; този, който може да употребява за разкош неограничени парични средства. Тъй върви светът, неистина и иго цари в нашето капиталистическото царство. Такъв е капиталът, такива са и актуалните ни капиталисти (бизнесмени) - " стадо от вълци в овчи кожи ", очевидно или прикрито ръководят страната и обезпечават бедността и мизерията на голямата част от хората.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ