Защо корейските жени не искат семейство?
Не единствено в България държавното управление се е загрижило за " естествения приръст ". Докато тук обаче разнообразни фигури от публичния и политически живот вършат от мухата слон , то в Южна Корея на дневен ред от ден на ден стои въпросът: кой ще заплаща пенсиите на застаряващото население? Статистиките са красноречиви – спадът в раждаемостта в Южна Корея ще докара до естествено отмиране на популацията на страната до 2750 година, в случай че не се подхващат навременни ограничения. На какво обаче се дължи тази наклонност и за какво " дамите не раждат "?
Патриархалното корейско общество, съгласно което дамата е владеене на фамилията си, прави брака непривлекателна алтернатива за все по-голям % млади корейки. От дамата в Южна Корея освен се чака да загърби кариерното си развиване, триумфи и цели откакто подписа брак, само че и съществува процедура фирмите да се разделят със чиновник, в случай че тя забременее . Така корейските дами се оказват напълно стопански подвластни от съпрузите си (в страна, в която домашното принуждение към момента е сериозен, само че табуизиран проблем), с доста малко вероятности пред себе си : да бъдат домакини и майки или да се примирят с нископлатени позиции.
Въпреки че опциите за корейските дами отвън дома са се нараснали, то отговорностите на корейските мъже в дома не са. Иначе казано – един път сключила брак, корейската жена поема цялата грижа за дома и децата и се разделя с специалността си и персоналните си цели и упоритости.
За да се оправи с казуса, корейското държавно управление отделя 198.22 милиарда $ за подкрепяне на фамилията сред 2006 и 2018 г. Финансовите помощи за развъждане на дете обаче не са задоволителни. Според корейските жени голяма част от възприетите ограничения (през 2016 е публикуна карта на дамите във фертилна възраст) са " несъответстващи " и унизителни. Корейките упорстват гласовете им да бъдат чути, вместо телата им да бъдат възприемани като " заводи за бебета " , които да произведат идващото потомство пазарен труд.
Корейският образец може да бъде скъп за българското общество и държавно управление. Въпреки че 89.5% от българите поддържат правото на законен аборт, абортът не изчерпва целия набор от репродуктивни права, които една жена би трябвало да има , с цел да възнамерява семейство. Правото на безвредно и почтено раждане (което също не е на висота в страната ни), както и правото да живее без боязън от принуждение са в основата на здравото семейство.
Спадът на раждаемостта в една страна е индикатор за отношението към дамите. Отказът на корейките да основават семейство за следващ път демонстрира, че дамите имат потребност освен от " детски помощи ", с цел да изберат да станат майки. Партньор, който се включва в домакинските отговорности, опция да се върнат на работа, работно време, което разрешава на родителите (мъже и жени) да съвместяват кариерата със фамилията , както и почтено и равноправно отношение са измежду факторите, които подкрепят раждаемостта. Крайно време е да проумеем, че когато не се вслушваме в потребностите на дамите, цялото общество страда .
Скандалните обръщение не подтикват раждаемостта!
Патриархалното корейско общество, съгласно което дамата е владеене на фамилията си, прави брака непривлекателна алтернатива за все по-голям % млади корейки. От дамата в Южна Корея освен се чака да загърби кариерното си развиване, триумфи и цели откакто подписа брак, само че и съществува процедура фирмите да се разделят със чиновник, в случай че тя забременее . Така корейските дами се оказват напълно стопански подвластни от съпрузите си (в страна, в която домашното принуждение към момента е сериозен, само че табуизиран проблем), с доста малко вероятности пред себе си : да бъдат домакини и майки или да се примирят с нископлатени позиции.
Въпреки че опциите за корейските дами отвън дома са се нараснали, то отговорностите на корейските мъже в дома не са. Иначе казано – един път сключила брак, корейската жена поема цялата грижа за дома и децата и се разделя с специалността си и персоналните си цели и упоритости.
За да се оправи с казуса, корейското държавно управление отделя 198.22 милиарда $ за подкрепяне на фамилията сред 2006 и 2018 г. Финансовите помощи за развъждане на дете обаче не са задоволителни. Според корейските жени голяма част от възприетите ограничения (през 2016 е публикуна карта на дамите във фертилна възраст) са " несъответстващи " и унизителни. Корейките упорстват гласовете им да бъдат чути, вместо телата им да бъдат възприемани като " заводи за бебета " , които да произведат идващото потомство пазарен труд.
Корейският образец може да бъде скъп за българското общество и държавно управление. Въпреки че 89.5% от българите поддържат правото на законен аборт, абортът не изчерпва целия набор от репродуктивни права, които една жена би трябвало да има , с цел да възнамерява семейство. Правото на безвредно и почтено раждане (което също не е на висота в страната ни), както и правото да живее без боязън от принуждение са в основата на здравото семейство.
Спадът на раждаемостта в една страна е индикатор за отношението към дамите. Отказът на корейките да основават семейство за следващ път демонстрира, че дамите имат потребност освен от " детски помощи ", с цел да изберат да станат майки. Партньор, който се включва в домакинските отговорности, опция да се върнат на работа, работно време, което разрешава на родителите (мъже и жени) да съвместяват кариерата със фамилията , както и почтено и равноправно отношение са измежду факторите, които подкрепят раждаемостта. Крайно време е да проумеем, че когато не се вслушваме в потребностите на дамите, цялото общество страда .
Скандалните обръщение не подтикват раждаемостта!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ