Фалшиви сигурни“ сайтове – как да ги хванеш навреме
Повечето измами не наподобяват като измами. Страницата е лъскава, има „ поддръжка 24/7 “, дава обещание бързи заплащания и даже демонстрира катинарче в браузъра. Проблемът е, че тъкмо по този начин наподобява и добре направеното копие. Разликата се хваща по детайлите, а те постоянно са дребни и лесни за пропускане, когато човек бърза.
Когато става дума за казино уеб сайтове, детайлите са още по-важни
При онлайн игрите постоянно се стига до регистрация и заплащане в границите на минути, изключително в случай че линкът идва от реклама или известие. Точно там измамниците се пробват да те „ заловен “ – с уебсайт, който наподобява като прочут бранд, само че води към друга страница за вход или депозит. Ако има потребност от бърза ориентировка кои критерии нормално се ревизират при законни платформи, е образец за място, където тези точки са разказани на едно място. Полезно е като надзорен лист, не като покана за игра, тъй като подрежда мисленето преди кликане.
„ Катинарчето “ не е гаранция, че уеб сайтът е същински
Много хора свързват HTTPS с надеждност и стопират до такава степен. Днес и лъжливите уеб сайтове могат да имат годен документ, тъй като подобен се издава елементарно и на ниска цена. Това значи единствено, че връзката е криптирана, не че насреща е верният уебсайт.
По-надежден сигнал е какво се случва, когато се отвори секцията „ Контакти “ и „ Правна информация “. Фалшивите страници постоянно имат общ текст, празен адрес, имейл от безвъзмездна поща или форма без действителни данни. Понякога има и „ лиценз “, само че без номер, издател или проверима отпратка, а това е комфортна маска, която не устоя на 30 секунди инспекция.
Преди регистрация оказва помощ къса рутина, която не лишава време:
● Адресът да се копира и сложи в бележки, с цел да се види целият домейн умерено.
● Да се отвори „ Контакти “ и да се ревизира дали има действителен имейл, фирмено име и условия.
● Да се потърси дали бутонът за „ Вход “ води към същия домейн, а не към различен.
● Да се гледа езикът на уеб страницата, тъй като копията постоянно имат странни преводи и смесени менюта.
● Да се заобикаля регистрация през линкове от чатове, групи и инцидентни банери.
След тези инспекции решението става по-спокойно, тъй като рискът към този момент е филтриран. Ако нещо е подозрително, най-сигурният ход е просто да се затвори табът.
Плащанията са мястото, където измамата най-често се пробва да натисне
Типичен сюжет е „ всичко е наред “ досега на депозит, а след това изскача страница, която желае повече данни от естественото. Например да въведеш цялостни данни на картата два пъти, да дадеш код от SMS в поле, което не наподобява на банков екран, или да „ потвърдиш “ заплащане през недоверчив прозорец.
Когато се заплаща с карта, естественият развой минава през удостоверение, което банката управлява, а не уеб сайтът на търговеца. Там постоянно се включват детайли като 3D Secure и спомагателна автентикация. Ако тематиката със статичния ПИН за интернет заплащания и комбинацията му с динамична ключова дума е неразбираема, потребно е да се прегледа пояснение за, тъй като тъкмо към тези кодове измамниците най-често пробват напън.
Ако към този момент са въведени данни, значими са първите 10 минути
Паниката не оказва помощ, само че бавенето също не е добра концепция. Най-практично е да се работи като при изгубена карта, даже тя да е в портфейла, тъй като данните може към този момент да са компрометирани. Добре е да се ревизира приложението на банката за необикновени преводи и да се реагира незабавно, в случай че има опит за заплащане.
Работи следната поредност:
● Да се блокира картата краткотрайно в банковото приложение, в случай че има такава алтернатива.
● Да се обади на банката и да се каже, че има подозрение за фишинг страница и компрометирани данни.
● Да се смени паролата на имейла, тъй като постоянно е „ ключът “ към други сметки.
● Да се задейства двуфакторна отбрана, в случай че не е включена, и да се прегледат устройствата с достъп.
● Да се създадат фотоси на страницата и адреса, с цел да има доказателство при спор.
След това към този момент може умерено да се мисли за сигнал към платформата, където е забелязана рекламата, или към доставчика на имейл. Дори да няма загуба, предотвратената трансакция си коства времето.
Малък табиет, който пази нерви и пари
Най-добрият филтър е елементарен: всяка регистрация и всяко заплащане да стартират с адреса, не с бутона. Ако адресът е чист, страниците са поредни и потвърждението идва през банковия канал, рискът пада внезапно. Ако нещо наподобява „ съвсем като същинското “, това „ съвсем “ нормално е целият проблем.
Когато става дума за казино уеб сайтове, детайлите са още по-важни
При онлайн игрите постоянно се стига до регистрация и заплащане в границите на минути, изключително в случай че линкът идва от реклама или известие. Точно там измамниците се пробват да те „ заловен “ – с уебсайт, който наподобява като прочут бранд, само че води към друга страница за вход или депозит. Ако има потребност от бърза ориентировка кои критерии нормално се ревизират при законни платформи, е образец за място, където тези точки са разказани на едно място. Полезно е като надзорен лист, не като покана за игра, тъй като подрежда мисленето преди кликане.
„ Катинарчето “ не е гаранция, че уеб сайтът е същински
Много хора свързват HTTPS с надеждност и стопират до такава степен. Днес и лъжливите уеб сайтове могат да имат годен документ, тъй като подобен се издава елементарно и на ниска цена. Това значи единствено, че връзката е криптирана, не че насреща е верният уебсайт.
По-надежден сигнал е какво се случва, когато се отвори секцията „ Контакти “ и „ Правна информация “. Фалшивите страници постоянно имат общ текст, празен адрес, имейл от безвъзмездна поща или форма без действителни данни. Понякога има и „ лиценз “, само че без номер, издател или проверима отпратка, а това е комфортна маска, която не устоя на 30 секунди инспекция.
Преди регистрация оказва помощ къса рутина, която не лишава време:
● Адресът да се копира и сложи в бележки, с цел да се види целият домейн умерено.
● Да се отвори „ Контакти “ и да се ревизира дали има действителен имейл, фирмено име и условия.
● Да се потърси дали бутонът за „ Вход “ води към същия домейн, а не към различен.
● Да се гледа езикът на уеб страницата, тъй като копията постоянно имат странни преводи и смесени менюта.
● Да се заобикаля регистрация през линкове от чатове, групи и инцидентни банери.
След тези инспекции решението става по-спокойно, тъй като рискът към този момент е филтриран. Ако нещо е подозрително, най-сигурният ход е просто да се затвори табът.
Плащанията са мястото, където измамата най-често се пробва да натисне
Типичен сюжет е „ всичко е наред “ досега на депозит, а след това изскача страница, която желае повече данни от естественото. Например да въведеш цялостни данни на картата два пъти, да дадеш код от SMS в поле, което не наподобява на банков екран, или да „ потвърдиш “ заплащане през недоверчив прозорец.
Когато се заплаща с карта, естественият развой минава през удостоверение, което банката управлява, а не уеб сайтът на търговеца. Там постоянно се включват детайли като 3D Secure и спомагателна автентикация. Ако тематиката със статичния ПИН за интернет заплащания и комбинацията му с динамична ключова дума е неразбираема, потребно е да се прегледа пояснение за, тъй като тъкмо към тези кодове измамниците най-често пробват напън.
Ако към този момент са въведени данни, значими са първите 10 минути
Паниката не оказва помощ, само че бавенето също не е добра концепция. Най-практично е да се работи като при изгубена карта, даже тя да е в портфейла, тъй като данните може към този момент да са компрометирани. Добре е да се ревизира приложението на банката за необикновени преводи и да се реагира незабавно, в случай че има опит за заплащане.
Работи следната поредност:
● Да се блокира картата краткотрайно в банковото приложение, в случай че има такава алтернатива.
● Да се обади на банката и да се каже, че има подозрение за фишинг страница и компрометирани данни.
● Да се смени паролата на имейла, тъй като постоянно е „ ключът “ към други сметки.
● Да се задейства двуфакторна отбрана, в случай че не е включена, и да се прегледат устройствата с достъп.
● Да се създадат фотоси на страницата и адреса, с цел да има доказателство при спор.
След това към този момент може умерено да се мисли за сигнал към платформата, където е забелязана рекламата, или към доставчика на имейл. Дори да няма загуба, предотвратената трансакция си коства времето.
Малък табиет, който пази нерви и пари
Най-добрият филтър е елементарен: всяка регистрация и всяко заплащане да стартират с адреса, не с бутона. Ако адресът е чист, страниците са поредни и потвърждението идва през банковия канал, рискът пада внезапно. Ако нещо наподобява „ съвсем като същинското “, това „ съвсем “ нормално е целият проблем.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ