Една българка в Иран и нейните неочаквани открития
Не съм мечтала да посетя Иран. Мечтала съм да посетя античните градове и гробници на Персийската империя , само че не и Иран. Както всеки европеец потръпвах от мисълта за ислямския режим, завладял и сковал страната от няколко десетилетия и трансформирал прозападната страна в крайнорелигиозна и опърничава съседка на страните в района и зложелател на Запада.
Стана обаче по този начин, че получихме покана от Turkish Airlines да посетим страната с група български туроператори – от този вид предложения, които не можеш да откажеш, тъй като в никакъв случай повече няма да получиш. И по този начин, по логиката „ Кога различен път ще отида в Иран? “, два месеца преди напрежението сред Съединени американски щати и Иран да трансформира сходни проекти в цялостна полуда, аз и още десетина българи, 8 от които дами, поехме към персийските територии.
24 септ 2022 | Съединените щати " ще работят със съдружниците си и сътрудниците си, с цел да вкарат спомагателни наказания против...
Да, дамите вървят с покрити глави!
Дрехите в куфара ми бяха най-вече необятни, с дълъг ръкав и крачоли. Макар да не ми се вярваше, че са жизненоважни, имаше и няколко шала. Бях прочела, че всички дами там вървят с покрити глави, даже европейките. Оказа се обаче, че има огромна разлика от теоретичната концепция да вървиш с покрита с шал глава до действителността и безапелационността на това състояние.
Полетът от до Шираз е към 3 часа и половина. С полета на не се усетиха доста, само че се усети друго. Още до момента в който кацахме, за няколко мига всички дами в самолета се преобразиха за момент – с едно отработено придвижване всички те подвигнаха като по команда шаловете и покриха главите си. Направихме го и ние, малко на смях, малко нервно, само че без да подозираме, че ще си останем по този начин за идващите пет дни.
Бързо-бързо стигнах до извода, че с покрита глава ми е по-добре. Когато си по този начин, никой не те гледа /тоест, гледат те, само че с утвърждение и възхита, а не с укор/, а един от най-хубавите препоръки, които получих преди този момент от хора, които са пътували в тази част на света, беше – прави като локалните и не се набивай на очи . Случи ми се два пъти да остана без шал на главата – единия път не забелязах, че ми се е свлякъл, до момента в който се снимахме в двора на една и един охранител общително ми направи забележка. Другия път слязох от буса, с който се придвижвахме, и до момента в който ровех из багажника, водачът ни самоотвержено се хвърли да ме прикрива с тяло от минаващите коли, с репликата –!
Хората са като нас
По стичане на събитията посетихме един елементарен ирански дом , в който ни посрещнаха домакинята – университетска преподавателка, и нейният брачен партньор, който не разбрах какво работи, само че пък цяла вечер ни свири и пя. Как живеят ли ? Като доста български фамилии – изцяло обикновено, в апартамент с огромен хол, застлан с персийски килим, несъмнено. Доста празен откъм движимости и техника, тъй като в изискванията на ембарго и липса на западни артикули, даже да имаш пари, няма какво да купиш. Шокиращата разлика беше в тоалетната - въпреки да бях привикнала с клекалата в публичните тоалетни, наличието на подбно оборудване в изрядно чистата тоалетна на този частен дом ме обърка.
Отношенията в фамилията са изцяло сходни на тези у нас – не единствено готви, само че и командва парада и по никакъв начин не й пречи да управлява фамилния живот. Впрочем у дома и пред близки хора дамите могат да вървят без шалове, нещо, от което ние обилно се възползвахме, приемайки тримата иранци, които ни съпровождаха – гида, водача и фотографа ни, надали не за родственици. Те също ни одобриха за такива и даже ни стиснаха ръка на прощаване, нещо, което не се позволява на публично място или сред непознати.
Аз персонално се апелирам тази антична страна и чудесни хора да не станат жертва на международната битка за власт и нефт, а да живеят в мир и успокоение. Дано някой ден да живеят и свободно.
Стана обаче по този начин, че получихме покана от Turkish Airlines да посетим страната с група български туроператори – от този вид предложения, които не можеш да откажеш, тъй като в никакъв случай повече няма да получиш. И по този начин, по логиката „ Кога различен път ще отида в Иран? “, два месеца преди напрежението сред Съединени американски щати и Иран да трансформира сходни проекти в цялостна полуда, аз и още десетина българи, 8 от които дами, поехме към персийските територии.
24 септ 2022 | Съединените щати " ще работят със съдружниците си и сътрудниците си, с цел да вкарат спомагателни наказания против... Да, дамите вървят с покрити глави!
Дрехите в куфара ми бяха най-вече необятни, с дълъг ръкав и крачоли. Макар да не ми се вярваше, че са жизненоважни, имаше и няколко шала. Бях прочела, че всички дами там вървят с покрити глави, даже европейките. Оказа се обаче, че има огромна разлика от теоретичната концепция да вървиш с покрита с шал глава до действителността и безапелационността на това състояние.
Полетът от до Шираз е към 3 часа и половина. С полета на не се усетиха доста, само че се усети друго. Още до момента в който кацахме, за няколко мига всички дами в самолета се преобразиха за момент – с едно отработено придвижване всички те подвигнаха като по команда шаловете и покриха главите си. Направихме го и ние, малко на смях, малко нервно, само че без да подозираме, че ще си останем по този начин за идващите пет дни.
Бързо-бързо стигнах до извода, че с покрита глава ми е по-добре. Когато си по този начин, никой не те гледа /тоест, гледат те, само че с утвърждение и възхита, а не с укор/, а един от най-хубавите препоръки, които получих преди този момент от хора, които са пътували в тази част на света, беше – прави като локалните и не се набивай на очи . Случи ми се два пъти да остана без шал на главата – единия път не забелязах, че ми се е свлякъл, до момента в който се снимахме в двора на една и един охранител общително ми направи забележка. Другия път слязох от буса, с който се придвижвахме, и до момента в който ровех из багажника, водачът ни самоотвержено се хвърли да ме прикрива с тяло от минаващите коли, с репликата –!
Хората са като нас
По стичане на събитията посетихме един елементарен ирански дом , в който ни посрещнаха домакинята – университетска преподавателка, и нейният брачен партньор, който не разбрах какво работи, само че пък цяла вечер ни свири и пя. Как живеят ли ? Като доста български фамилии – изцяло обикновено, в апартамент с огромен хол, застлан с персийски килим, несъмнено. Доста празен откъм движимости и техника, тъй като в изискванията на ембарго и липса на западни артикули, даже да имаш пари, няма какво да купиш. Шокиращата разлика беше в тоалетната - въпреки да бях привикнала с клекалата в публичните тоалетни, наличието на подбно оборудване в изрядно чистата тоалетна на този частен дом ме обърка.
Отношенията в фамилията са изцяло сходни на тези у нас – не единствено готви, само че и командва парада и по никакъв начин не й пречи да управлява фамилния живот. Впрочем у дома и пред близки хора дамите могат да вървят без шалове, нещо, от което ние обилно се възползвахме, приемайки тримата иранци, които ни съпровождаха – гида, водача и фотографа ни, надали не за родственици. Те също ни одобриха за такива и даже ни стиснаха ръка на прощаване, нещо, което не се позволява на публично място или сред непознати.
Аз персонално се апелирам тази антична страна и чудесни хора да не станат жертва на международната битка за власт и нефт, а да живеят в мир и успокоение. Дано някой ден да живеят и свободно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ