Мамо, шът!
Не помня дали в миналото съм си разрешавала да кажа в миналото на майка си сходно нещо в детството си. Винаги съм се отнасяла с почитание към нея, без значение дали ми е харесвало какво ме кара да върша.
В моето детство децата уважаваха родителите си, а не се държаха с тях като че ли са длъжни да търпят всичките им прищявки и стремежи. Знам, че това не е инцидентно, а изцяло справедливо. Днес ние, актуалните родители, непрекъснато се опитваме да компенсираме неналичието на задоволително време за децата си, като ги обгрижваме все едно са екзотични нетрайни растения.
Когато бях дребна, всички имахме отговорности у дома. Някой участваха в подреждането и почистването на къщата, други пазариха, а трети даже интензивно се включваха в приготвянето на фамилната вечеря. Без значение какво изискваха от нас, ние знаехме, че вкъщи всичко се случва с помощта на напъните на всички ни, а не по вълшебен метод.
Повечето модерни деца не знаят какво е домакинска работа и какво е обвързване. Разбира се, виновността не е тяхна, а наша – на техните „ отдадени ” родители. В старанието си да ги създадем щастливи забравяме какъв брой е значимо те от дребни да схванат, че не целият свят се върти към тях. Всичките ни, на пръв взор изцяло разумни вярвания и убеждения, издишат, щом осъзнаем, че вярното време към този момент е отминало. Отлетял е моментът, в който интензивно е трябвало да стартираме да ги ангажираме и накараме да осъзнаят, че те са част от фамилията и това носи както преимущества, по този начин и отговорности.
Съвсем скоро ми се случи да помоля огромния ми наследник да ми помогне, до момента в който той си играеше на следващата електронна игра. Вместо мигновено да се втурне, той се начумери, че го наемам в този " витално значим " за него миг. Опитах се да му обясня, че това не е хубаво, само че той не ме чу, стана спор, последва скандал, само че той по този начин и не разбра защо му приказвам. По едно време даже ми сподели „ Мамо, шът! “ в старанието си да ме заглуши и да спре изливащия се, несвоевременен поток от думи.
Изведнъж ненадейно осъзнах, че съм пропуснала момента. И не мога да му влея в главата като с магическа фуния всички неща, които е трябвало да го науча за тези минали седем години.
Иска ми се да не се сещам чак в този момент, само че се веселя, че въпреки всичко слагам началото на края...
В моето детство децата уважаваха родителите си, а не се държаха с тях като че ли са длъжни да търпят всичките им прищявки и стремежи. Знам, че това не е инцидентно, а изцяло справедливо. Днес ние, актуалните родители, непрекъснато се опитваме да компенсираме неналичието на задоволително време за децата си, като ги обгрижваме все едно са екзотични нетрайни растения.
Когато бях дребна, всички имахме отговорности у дома. Някой участваха в подреждането и почистването на къщата, други пазариха, а трети даже интензивно се включваха в приготвянето на фамилната вечеря. Без значение какво изискваха от нас, ние знаехме, че вкъщи всичко се случва с помощта на напъните на всички ни, а не по вълшебен метод.
Повечето модерни деца не знаят какво е домакинска работа и какво е обвързване. Разбира се, виновността не е тяхна, а наша – на техните „ отдадени ” родители. В старанието си да ги създадем щастливи забравяме какъв брой е значимо те от дребни да схванат, че не целият свят се върти към тях. Всичките ни, на пръв взор изцяло разумни вярвания и убеждения, издишат, щом осъзнаем, че вярното време към този момент е отминало. Отлетял е моментът, в който интензивно е трябвало да стартираме да ги ангажираме и накараме да осъзнаят, че те са част от фамилията и това носи както преимущества, по този начин и отговорности.
Съвсем скоро ми се случи да помоля огромния ми наследник да ми помогне, до момента в който той си играеше на следващата електронна игра. Вместо мигновено да се втурне, той се начумери, че го наемам в този " витално значим " за него миг. Опитах се да му обясня, че това не е хубаво, само че той не ме чу, стана спор, последва скандал, само че той по този начин и не разбра защо му приказвам. По едно време даже ми сподели „ Мамо, шът! “ в старанието си да ме заглуши и да спре изливащия се, несвоевременен поток от думи.
Изведнъж ненадейно осъзнах, че съм пропуснала момента. И не мога да му влея в главата като с магическа фуния всички неща, които е трябвало да го науча за тези минали седем години.
Иска ми се да не се сещам чак в този момент, само че се веселя, че въпреки всичко слагам началото на края...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ