Вижте какво каза митрополит Николай за Альоша
„ Не нам, не нам, а имени Твоему! “ Никоя световна премия няма стойност, в случай че не е поднесена в името Господне, в случай че не се приема в името Господне и в случай че нейният смисъл не е да бъдат доказани и одобрени непреходните християнски полезности и правилата, завещани ни от Спасителя на човешкия жанр Иисус Христос. Един от тези правила е: „ Блажени миротворците, защто те ще се нарекат синове Божии “. Тези, които носят мир, са синове Божии. Така споделя нашият Спасител. И кои сме ние, с цел да оспорваме това изказване?. С тези думи стартира благодарственото си слово Пловдивският митрополит Николай във връзка връчването му на медал „ За дух и непреклонност” - първа степен, за големия принос и укрепването на другарството сред народите от фондация „ Бъдеще за децата по света”
Той уточни, че по начало счита, че православен клирик и изключително митрополит не би трябвало да получава всемирски оценки. Отличието за епископа, в случай че е бил правоверен и пореден бранител на нашата религия, е приготвено не на този свят. Всякакви всемирски почести са суетност, която единствено може да му попречи да извършва дълга си, в случай че по случайност си повярва, че приемането на светско отличие значи, че той е извършил този дълг. Оценката, до каква степен човек се оправя с вменените му на този свят отговорности се дава от Висшия Съдия, който е Иисус Христос. Всякакви други оценки имат временен темперамент, а постоянно могат да породят и разногласия и полемики в обществото към личността на удостоявания или делото, поради което бива почетен. Ако одобрявам премията, с която в този момент бивам почетен, то не е от суетност или тъй като съм си повярвал, а с цел да мога да кажа няколко думи по тематика, която ми се коства значима. Важна за нашето християнско православно себеразбиране като народ.
Преди време фактически се изказах в отбрана на паметника на съветските войни в Пловдив, известния „ Альоша “. Определени кръгове упорстваха този монумент да бъде разрушен; а аз, споделих че, да се поругава или унищожава монумент на покойници е грях, и се оказах в групата на тези, които поучаваха той да не бъде пипан. Слава Богу, паметникът остана и стои и до ден сегашен. Наясно съм с противоположните оценки на този и доста други монументи, ознаменуващи успеха на антихитлеристката коалиция във Втората международна война. Разбирам за какво има спорни оценки. Но, в последна сметка исторически факт е, че войните от народите, включени в състава на тогавашния Съветски съюз са пристигнали в България през месец септември 1944 година тук като миротворци. Както прочее са влезнали като миротворци и във Варшава, Будапеща, Виена, Прага и най-после и в Берлин. Те не са нападали, те са се защитавали. Защитавали са отечествата си и Европа от нацистката орда, която е нападнала всички околни нации, водена от налудната концепция за установяването на „ нов международен ред “. Ред нахален, жесток, подтиснически, безсърдечен и антихристиянски. Агресори ли са били войните от народите на тогавашния Съветски съюз или миротворци? Без подозрение – миротворци. Миротворците ще се нарекат синове Божии. Това изповядваме и в това имаме вяра, уточни митрополит Николай.
Паметникът „ Альоша “ е монумент на безименния съветски, украински, казахски, грузински и различен войник, който е минал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни борби и е проливал изобилно количество кръв, с цел да се възвърне мира в Европа. Мир, прочее, който трае към този момент повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е неприятен? Защо да е отговорен? Нима би трябвало да го презираме или подценяваме и обезценяваме поради това, че е пристигнал от Изток, а не от Запад? В западните страни има монументи на починалите американски миротворци, в източните – на съветските и други миротворци. Такава е историята, такива са обстоятелствата. Понеже в съответния случай и едните и другите са били почтени да се нарекат синова Божии, по тази причина техните монументи и паметта за тях въобще би трябвало да бъде защитавана. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са отговорни за политическия режим, в който са живели и който за жалост и вследствие на техните старания е бил донесен и привнесен и у нас. Не са отговорни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един различен антихристиянски режим. Те, за себе си, са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И по тази причина им прилича вечная памят.
Същевременно, и това би трябвало да бъде казано също ясно, не е по никакъв начин без значение, дали един политически режим изповядва и съблюдава свободата на индивида, дали почита неговото достолепие и дали подсигурява и пази неотменимите му, дадени му от Бога права. Политически режим, който не пази свободата на индивида, неговото достолепие и права, е жертван на неуспех. Ако смятате, че не съм прав – обърнете внимание на края на нацисткия режим, само че обърнете също внимание и на края на руския режим. И дано не мислим, че няма да свърши по същия метод всеки един режим, който си слага за цел потъпкването и подиграването с полезностите, върхо които е построена Европа и намира за особена демонстрация на гражданска храброст поругаването на Бога. Бог поругаван не трябва и това е напълно ясно. За това в действителност споделя всеки учебник по история, в случай че можем да го прочетем както би трябвало.
Във всеки режим, даже в Богоборческите, а изключително в тях, има прояви на християнска героизъм, храброст и героизъм. Тези прояви на героизъм храброст и героизъм би трябвало да бъдат помнени и уважавани. Трябва да бъдат помнени и защитавани спомените за доблестта, смелостта и подвига на хора, които са правили почтени каузи не за себе си, не в свое име, а в името на полезности, които са извечни и които Спасителят ни е наредил да пазим. Затова: „ Вечна памет на миротворците, които ще се нарекат синове Божии “!, добави Пловдивският митрополит.
тагове Митрополит Николай Альоша слово
Той уточни, че по начало счита, че православен клирик и изключително митрополит не би трябвало да получава всемирски оценки. Отличието за епископа, в случай че е бил правоверен и пореден бранител на нашата религия, е приготвено не на този свят. Всякакви всемирски почести са суетност, която единствено може да му попречи да извършва дълга си, в случай че по случайност си повярва, че приемането на светско отличие значи, че той е извършил този дълг. Оценката, до каква степен човек се оправя с вменените му на този свят отговорности се дава от Висшия Съдия, който е Иисус Христос. Всякакви други оценки имат временен темперамент, а постоянно могат да породят и разногласия и полемики в обществото към личността на удостоявания или делото, поради което бива почетен. Ако одобрявам премията, с която в този момент бивам почетен, то не е от суетност или тъй като съм си повярвал, а с цел да мога да кажа няколко думи по тематика, която ми се коства значима. Важна за нашето християнско православно себеразбиране като народ.
Преди време фактически се изказах в отбрана на паметника на съветските войни в Пловдив, известния „ Альоша “. Определени кръгове упорстваха този монумент да бъде разрушен; а аз, споделих че, да се поругава или унищожава монумент на покойници е грях, и се оказах в групата на тези, които поучаваха той да не бъде пипан. Слава Богу, паметникът остана и стои и до ден сегашен. Наясно съм с противоположните оценки на този и доста други монументи, ознаменуващи успеха на антихитлеристката коалиция във Втората международна война. Разбирам за какво има спорни оценки. Но, в последна сметка исторически факт е, че войните от народите, включени в състава на тогавашния Съветски съюз са пристигнали в България през месец септември 1944 година тук като миротворци. Както прочее са влезнали като миротворци и във Варшава, Будапеща, Виена, Прага и най-после и в Берлин. Те не са нападали, те са се защитавали. Защитавали са отечествата си и Европа от нацистката орда, която е нападнала всички околни нации, водена от налудната концепция за установяването на „ нов международен ред “. Ред нахален, жесток, подтиснически, безсърдечен и антихристиянски. Агресори ли са били войните от народите на тогавашния Съветски съюз или миротворци? Без подозрение – миротворци. Миротворците ще се нарекат синове Божии. Това изповядваме и в това имаме вяра, уточни митрополит Николай.
Паметникът „ Альоша “ е монумент на безименния съветски, украински, казахски, грузински и различен войник, който е минал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни борби и е проливал изобилно количество кръв, с цел да се възвърне мира в Европа. Мир, прочее, който трае към този момент повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е неприятен? Защо да е отговорен? Нима би трябвало да го презираме или подценяваме и обезценяваме поради това, че е пристигнал от Изток, а не от Запад? В западните страни има монументи на починалите американски миротворци, в източните – на съветските и други миротворци. Такава е историята, такива са обстоятелствата. Понеже в съответния случай и едните и другите са били почтени да се нарекат синова Божии, по тази причина техните монументи и паметта за тях въобще би трябвало да бъде защитавана. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са отговорни за политическия режим, в който са живели и който за жалост и вследствие на техните старания е бил донесен и привнесен и у нас. Не са отговорни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един различен антихристиянски режим. Те, за себе си, са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И по тази причина им прилича вечная памят.
Същевременно, и това би трябвало да бъде казано също ясно, не е по никакъв начин без значение, дали един политически режим изповядва и съблюдава свободата на индивида, дали почита неговото достолепие и дали подсигурява и пази неотменимите му, дадени му от Бога права. Политически режим, който не пази свободата на индивида, неговото достолепие и права, е жертван на неуспех. Ако смятате, че не съм прав – обърнете внимание на края на нацисткия режим, само че обърнете също внимание и на края на руския режим. И дано не мислим, че няма да свърши по същия метод всеки един режим, който си слага за цел потъпкването и подиграването с полезностите, върхо които е построена Европа и намира за особена демонстрация на гражданска храброст поругаването на Бога. Бог поругаван не трябва и това е напълно ясно. За това в действителност споделя всеки учебник по история, в случай че можем да го прочетем както би трябвало.
Във всеки режим, даже в Богоборческите, а изключително в тях, има прояви на християнска героизъм, храброст и героизъм. Тези прояви на героизъм храброст и героизъм би трябвало да бъдат помнени и уважавани. Трябва да бъдат помнени и защитавани спомените за доблестта, смелостта и подвига на хора, които са правили почтени каузи не за себе си, не в свое име, а в името на полезности, които са извечни и които Спасителят ни е наредил да пазим. Затова: „ Вечна памет на миротворците, които ще се нарекат синове Божии “!, добави Пловдивският митрополит.
тагове Митрополит Николай Альоша слово
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ