14 млрд. лв. се изсипаха в земеделието, а само хлябът и олиото в магазините са български
Не може за 13 години да изсипеш 14 милиарда - голям запас - в земеделието, а в българското кисело мляко да няма същинско мляко, а изсъхнало.
Такъв запас българското земеделие след Освобождението за толкоз малко време не е получавало, а не произвеждаме. Това декларира Тодор Джиков втори в листата на Политическа партия " Републиканци за България " за 24 МИР София. Самият Джиков е земеделец, производител и познава бранша добре. От 21 години той се занимава със земеделие, като със съдружниците си създава към 3% от картофите в България.
Раздаването на пари без цел, а очевидно такава липсва, поради самото разпределяне не може да бъде цел. Цел е да се възвърне производството на българските плодове и зеленчуци, на млякото, на месото и те да се влагат в млечните и месни артикули. Цел е повишението на социалноикономическия статус на популацията.
" Всеки път, когато влизам в супермаркета, си задавам въпроса какво плащаме, за какво даваме големи пари? - 14 милиарда лв. се изсипаха в българското земеделие от 2007 година до момента, а на процедура в магазините български са единствено хлябът и олиото ", декларира Джиков. Той е уверен, че въпросът не е българската продукция да се наложи на пазара, само че на процедура не се създава. " Онзи ден ми направи усещане една организация - изследва 17 кисели млека от разнообразни марки. Оказа се, че единствено 3 от тях, забележете, са с същинско българско мляко. Във всичките останали над 50-60, 70% участва изсъхнало мляко. Тук желая да отбележа и саламите, консервите, кашкавала, сиренето. "
Също по този начин дава образец и с детска площадка в родопско село - чисто нова детска площадка по Програмата за развиване на селските региони, която коства несъмнено 90-100 хиляди лв.. До нея имаше едно голямо учебно заведение, някогашна детска градина, със зейнали дупки по покривите, изчезнали керемиди, като след бомбардировка в Косово или Босна. Разбирате ли за каква особеност става въпрос? Раздаваме пари към този момент 10-11 години без съответни цели. Целта е произвеждане и консумация на биологични храни. Тук раздаваме на година по 40 милиона лв., а липсват биологичните артикули. Какво произвеждаме, къде отиват тези пари? " Дори и по програмата " Училищен плод ", по която условията са за 50% биологична продукция, не може да се откри българска биологична стока.
Тодор Джиков е безапелационен, че би трябвало да се търси резултат от средствата, в това число и със законодателни начинания за браншови и районни стандарти, което е обикновена мярка. " Онзи ден министърката и министър-председателят споделиха, че са изсипали 82 милиона в бранш " Плодове и зеленчуци " и в това време влизаме в един супермаркет и от 50 типа зеленчуци два или три са български.Освен това би трябвало по най-бързия метод да се вкарат районни стандарти, да се вкарат запазени марки, артикули с географско означение, контролът на храните да не е единствено документален, а да е действителен.
Друг главен проблем съгласно Джиков е организацията по логистиката, защото доста производители не могат да пласират продукцията си. Само се приказва, че би трябвало да се сдружават земеделците, да се вършат организации, да се влага в хранилища, само че всичко остава единствено на думи. Включително и поради административната тежест.
" Без да се организираме в групи, ние, земеделците, не може да останем на единния пазар. Конкуренцията е жестока. Трябва да се работи ", декларира Джиков.
Като образец той даде разпространяването в комерсиалната мрежа на картофи от Полша, от Германия, от Холандия, от Франция, а в това време в нашите планински и полупланински региони земеделците създават и няма кой да им изкупи продукцията.
Той визира и въпрос от изнесената от фонд " Земеделие " информация за дотациите в България за последните 10 години, в която едно фамилии се оказва с взети над 200 млн.лв. " 80% от бюджета в земеделието отиват при 300 едри стопанства, останалите 20% - при 65 000 души . В същото време има над 70-80 хиляди аграрни стопани, които работят по западноевропейските ферми и създават за немци, за холандци, за англичани, вместо да работят в България, да им се основат условия да произвеждаме качествена храна.
Особено внимание съгласно Джиков би трябвало да се обърне и да се насочат европейските средства към планинските и полупланинските региони. " Там би трябвало социално-икономическата среда да се усъвършенства, би трябвало да задържим популацията, да върнем хората от Европа да си създават по родните места. Имаме извънредно хубава земя, всички знаем качествата на българските плодове и зеленчуци. Защо би трябвало да е подобен разграден двор? Това на Запад го няма. Не може да отидеш примерно в една Франция, в Бретан, да закараш български картоф и да го продадеш. Няма ги стандартите, няма го районното условие, няма го желанието на потребителите. Това са все неща, които би трябвало да се предизвикват. "
Такъв запас българското земеделие след Освобождението за толкоз малко време не е получавало, а не произвеждаме. Това декларира Тодор Джиков втори в листата на Политическа партия " Републиканци за България " за 24 МИР София. Самият Джиков е земеделец, производител и познава бранша добре. От 21 години той се занимава със земеделие, като със съдружниците си създава към 3% от картофите в България.
Раздаването на пари без цел, а очевидно такава липсва, поради самото разпределяне не може да бъде цел. Цел е да се възвърне производството на българските плодове и зеленчуци, на млякото, на месото и те да се влагат в млечните и месни артикули. Цел е повишението на социалноикономическия статус на популацията.
" Всеки път, когато влизам в супермаркета, си задавам въпроса какво плащаме, за какво даваме големи пари? - 14 милиарда лв. се изсипаха в българското земеделие от 2007 година до момента, а на процедура в магазините български са единствено хлябът и олиото ", декларира Джиков. Той е уверен, че въпросът не е българската продукция да се наложи на пазара, само че на процедура не се създава. " Онзи ден ми направи усещане една организация - изследва 17 кисели млека от разнообразни марки. Оказа се, че единствено 3 от тях, забележете, са с същинско българско мляко. Във всичките останали над 50-60, 70% участва изсъхнало мляко. Тук желая да отбележа и саламите, консервите, кашкавала, сиренето. "
Също по този начин дава образец и с детска площадка в родопско село - чисто нова детска площадка по Програмата за развиване на селските региони, която коства несъмнено 90-100 хиляди лв.. До нея имаше едно голямо учебно заведение, някогашна детска градина, със зейнали дупки по покривите, изчезнали керемиди, като след бомбардировка в Косово или Босна. Разбирате ли за каква особеност става въпрос? Раздаваме пари към този момент 10-11 години без съответни цели. Целта е произвеждане и консумация на биологични храни. Тук раздаваме на година по 40 милиона лв., а липсват биологичните артикули. Какво произвеждаме, къде отиват тези пари? " Дори и по програмата " Училищен плод ", по която условията са за 50% биологична продукция, не може да се откри българска биологична стока.
Тодор Джиков е безапелационен, че би трябвало да се търси резултат от средствата, в това число и със законодателни начинания за браншови и районни стандарти, което е обикновена мярка. " Онзи ден министърката и министър-председателят споделиха, че са изсипали 82 милиона в бранш " Плодове и зеленчуци " и в това време влизаме в един супермаркет и от 50 типа зеленчуци два или три са български.Освен това би трябвало по най-бързия метод да се вкарат районни стандарти, да се вкарат запазени марки, артикули с географско означение, контролът на храните да не е единствено документален, а да е действителен.
Друг главен проблем съгласно Джиков е организацията по логистиката, защото доста производители не могат да пласират продукцията си. Само се приказва, че би трябвало да се сдружават земеделците, да се вършат организации, да се влага в хранилища, само че всичко остава единствено на думи. Включително и поради административната тежест.
" Без да се организираме в групи, ние, земеделците, не може да останем на единния пазар. Конкуренцията е жестока. Трябва да се работи ", декларира Джиков.
Като образец той даде разпространяването в комерсиалната мрежа на картофи от Полша, от Германия, от Холандия, от Франция, а в това време в нашите планински и полупланински региони земеделците създават и няма кой да им изкупи продукцията.
Той визира и въпрос от изнесената от фонд " Земеделие " информация за дотациите в България за последните 10 години, в която едно фамилии се оказва с взети над 200 млн.лв. " 80% от бюджета в земеделието отиват при 300 едри стопанства, останалите 20% - при 65 000 души . В същото време има над 70-80 хиляди аграрни стопани, които работят по западноевропейските ферми и създават за немци, за холандци, за англичани, вместо да работят в България, да им се основат условия да произвеждаме качествена храна.
Особено внимание съгласно Джиков би трябвало да се обърне и да се насочат европейските средства към планинските и полупланинските региони. " Там би трябвало социално-икономическата среда да се усъвършенства, би трябвало да задържим популацията, да върнем хората от Европа да си създават по родните места. Имаме извънредно хубава земя, всички знаем качествата на българските плодове и зеленчуци. Защо би трябвало да е подобен разграден двор? Това на Запад го няма. Не може да отидеш примерно в една Франция, в Бретан, да закараш български картоф и да го продадеш. Няма ги стандартите, няма го районното условие, няма го желанието на потребителите. Това са все неща, които би трябвало да се предизвикват. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ