Не може да се вярва нито на Путин, нито на

...
Не може да се вярва нито на Путин, нито на
Коментари Харесай

Коя е основната неистина за войната в Украйна, която пречи на мира

Не може да се има вяра нито на Путин, нито на НАТО, само че спор сред двете сили е меко казано нежелан, въпреки да има същинска опция за подобен в скоро време

Основният мотив с цел да се избегнат договарянията за мир, а финансовата и военна поддръжка на Запада към Украйна да не стопира, е основан на лъжа. Тя, , е че Владимир Путин е решил да нахлуе в прилежащата на Русия страна, и освен това - да я унищожи и да продължи напред към Европа.

Тази лъжа беше разкривана неведнъж от военни специалисти, които и преди, и след нашествието на 24 февруари, показаха, че Русия е струпала на границата (преди) и влезнала (след) с прекомерно дребен брой бойци, незадоволителни за цялостното завземане на Украйна. Дни преди Специалната военна интервенция , че офанзива няма да има.

Грешката на множеството анализатори по това време бе да заключат, че щом няма задоволително бойци, няма да има и инвазия, даже и лимитирана военна намеса. Малко по-късно тази неточност беше завъртяна предстоящо от Съединени американски щати и съдружниците в тяхна изгода, изтъквайки, че Русия първо щяла да завземе Киев, по-късно цяла Украйна, а най-сетне, за десерт, да нападна НАТО. Все още в интернет се повтарят подигравателните мантри от рода на „ Киев за 3 дни ”, употребявани за подчертаване на това какъв брой некомпетентна е съветската войска.

Ако обаче вземем поради най-простата военна логичност, фактът, че Путин прати сред 120 и 190 хиляди мъже в първичната атака и чак откакто Киев отхвърли разгласи готовност, изводът е елементарен - СВО е било с лимитирани цели, а точно гарантирането на сигурността на популацията в Донбас и Крим, колкото и на мнозина да не им се има вяра. Още повече, че и , които захранваха Крим, бяха „ отрязани ” от Киев още през 2014 година, а това неизбежно значи, че в анексираната територия би трябвало да се обезпечи атернатива - посредством друга незаконна анексация на Херсон и Запорожието.

Друго косвено удостоверение на това идва от самия генсек на НАТО , който непосредствено неотдавна съобщи, че Путин е влезнал в Украйна, с цел да предотврати експанзията на Алианса.Това изяснява за какво незабавно откакто бе реализирано отчасти съглашение в Истанбул още през 2022 година, войските му се , вместо да продължат настъплението.

Както именития политически анализатор акцентира: „ няма никакви сведения в общественото пространство, че Путин е мислил, а какво остава да е желал, да поставя завършек на Украйна като страна и да я прави част от „ Велика Русия ”, когато изпрати войските си там на 24 февруари ”. Това в никакъв случай не е било цел за съветския президент и в никакъв случай тази догадка не е одобрявана насериозно даже от украинското разузнаване. Давид Аракамя - дипломатът на Киев, който преговаряше в Беларус и Истанбул, неотдавна разкри, че „ основната част ” от настояванията на Москва са били Украйна да не влиза в НАТО, а всичко останало „...беше реторика с политически привкус ”.

Трудно е да се има вяра на самия Владимир Путин, само че все пак самият той сподели: „ ..., а за правилата, с които би трябвало да се подчертае новия интернационален ред ”. Ако в действителност в листата му с цели беше завземането на територии, за какво изчака чак до 2014 година да анексира Крим? Щеше ли Думата да отнеме изключителните му пълномощия да употребява бойци в Украйна през юни 2015 година? Щеше ли самият той да се през 2014 година?

Нещо повече - в случай че Кремъл искаше да започва възобновяването на Съветския съюз, можеше да го направи още през 2008 година, когато съветските войски бяха на 1 час път от Тбилиси - столицата на Грузия. Можеше просто да каже, че Абхазия и Южна Осетия са самостоятелни и да ги анексира. За настоящето държание на съветския държавен глава се изрече и зам.секретаря по отбраната на Съединени американски щати Стивън Брайън, който съобщи: „ Русия няма желание да се уголемява отвън конфликтната зона в Украйна ”.

Всичко това - този подправен разказ, изигра своята съществена функционалност да сплоти Запада в поддръжка на Украйна. Сега обаче продължаващото  въоръжаване на Киев слага риск от гореща война непосредствено сред Русия и НАТО, с което се заплашва оцеляването наа Украйна. И в един миг би трябвало да се вземе съществено решение. Или Западът ще продължи да финансира Киев, или ще го остави. Последно Джо Байдън получи позволение да изпрати още един пакет от 61 000 000 000 $ за помощ през 2024 година Но те са, както се изрази един от върховите военни под жълто-син байрак, извънредно незадоволителни. Нужна е сума, пет пъти по-голяма от тази, т.е. към 300 милиарда $.

Така с към този момент явно провалилата се контраатака няма да е изненада в случай че напълно скоро последва и съветска такава - какъв брой сполучлива или несполучлива, това е различен въпрос. Преди такова решение обаче Кремъл сигурно ще предложи втори тур на договарянията за мир и ще сложи условия.

И на този стадий Западът ще е подложен пред следващ избор - да признае загубата на Украйна или да изпрати войски на НАТО. И двата сюжета ще бъдат разединителни за Алианса, защото Унгария, Словакия и Турция всички дават индикации, че желаят не ескалация, а спокойно позволение на спора.

Така и по този начин единственото, което може да се предвижда съвсем сигурно при възможна директна интервенция на НАТО, е че тя няма да докара до загуба за Русия. Това е по този начин, тъй като със стъпването на натовски ботуш в Украйна се удостоверява разказа на Путин - че Алианса желае да унищожи Русия и поддръжката за него, която в този момент е разтърсена, ще се ускори още веднъж. Реално при тази догадка разединено НАТО ще нападна по-обединена Русия, която този път ще получи цялостната поддръжка на страните от BRICS, както и от редица значими страни, които до момента просто гледат в профил.

Реално този подправен разказ за съветските цели в Украйна докара то този пагубен резултат. Европейската сигурност е отслабена. На хоризонта е даже нуклеарна война. Украйна е унищожена, а световните позиции и престиж на Съединени американски щати са подкопани.

Мирните договаряния в Истанбул можеше да приключат спора още през март 2022 година и да спасят животите на стотици хиляди украинци и руснаци. Както самият Йенс Столтенберг сподели преди месеци не в прав текст „ Не можехме да позволим да има подобен мир. Затова казахме на Зеленски да откаже ”. Самият някогашен министър председател на Англия тогава бе на посещаване в Киев със задачата да „ помогне ” на украинския президент да премисли приемането на мира.
А с цел да има мир, неистината за започването на спора би трябвало да се опровергае и изостави. Чак тогава ще се отвори опцията двете враждуващи страни да седнат на масата и да беседват по този начин, че най-сетне да се приключи кръвопролитието.

Източник:, превод: Георги РУСЧЕВ
Източник: flagman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР