Не може да има по-скандален състав на ВСС от този, казал песимистът...
Не може да има по-скандален състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) от този, споделил песимистът. Може, може, споделил оптимистът... Този остарял анекдот е доста подобаващ за наближаващата своя край процедура за избор на нов Висш съдебен съвет, който ще ръководи правосъдната власт в идващите пет години. Видяното дотук ясно демонстрира, че така наречен статукво в системата поставя съществени старания, с цел да резервира основното 17-членно болшинство, належащо за най-важните решения на 25-членния орган. Под „ статукво “ се схващат тези висши ръководители и зависимости в системата, които разрешават на дребна група хора да узурпират правораздаването за своите си политически и стопански цели. В последните години това статукво се приписва най-често на Делян Пеевски и, за жалост, решенията на досегашния Висш съдебен съвет не могат да опровергаят тази връзка.
След измененията в Конституцията от края на 2015 година, Народното събрание избира общо 11 членове на Висш съдебен съвет - петима за прокурорската и шестима за съдийската гилдия. Новостите плануват също по този начин всеки от тях да бъде определен с най-малко 160 гласа - т.е., болшинство от две трети. Парламентарната аритметика демонстрира, че без поддръжката и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия избор не може да има. „ Обединените патриоти “ са част от ръководството и по тази причина също вземат участие в сделките. Движение за права и свободи не взе участие публично, само че информацията от Народното събрание е, че и те влизат в сметките. Извън тях наподобява остава само партията на Марешки „ Воля “.
Да не губим време
Очевидно сделката сред партиите към този момент е реалност. Затова и чуването в правната комисия бе толкоз бутафорно. Идеята е изборът да бъде оптимално транспарантен. Именно по тази причина концепциите на претендентите бяха оповестени от дълго време, а на чуването се очакваше те да бъдат „ раздрани “ от въпроси - на депутатите, само че и такива, които са повдигнати от гражданското общество. Нищо сходно не се случи. Единствената цел на депутатите беше бързо-бързо да се отърват от досадата да играят този цирк. И по този начин претендентите, общо 18 на брой, чуха единствено четири въпроса. Ни повече, ни по-малко. А най-после питащи и отговарящи заедно се съгласиха да ускорят театъра, заради което претендентите за прокурорската гилдия имаха единствено по няколко минути, вместо по 10, както планува регламентът. Някои претенденти даже не съумяха да скрият, че за първи път четат думите си, а един от тях настояваше, че живеем в... Народна република България.
Последните промени в Конституцията разделиха Висш съдебен съвет на две - 14-членна съдийска гилдия и 11-членна прокурорска. Първата се състои от двамата ръководители на висшите съдилища, шестима директно определени от съдиите и шестима определени от Народното събрание. Тук властта на политическата квота е доста по-голяма, в сравнение с в прокурорската гилдия - това изяснява за какво претендентите за шест места са 11. Докато за петте места в прокурорската гилдия претендентите са единствено 7. Просто властта им е по-малка в гилдия, в която вземат участие основният прокурор и още петима, определени директно от прокурорите и следователите в една централизирана отвесна конструкция - болшинството на основния прокурор там е софтуерно обезпечено. Като прибавим „ верните “ претенденти от Народното събрание, единствената вяра за свободни гласове в идващия Висш съдебен съвет е ориентирана към някои от директно определените съдии и към неколцина претенденти, промушили се около комплицирания парламентарен баланс.
Какво следва
Народното събрание ще избере без диспути своите 11 представители. Квотите към този момент са контрактувани и всяка вяра за оспорвано състезание на хрумвания е прекомерно наивна. А и няма по какъв начин да бъде другояче. Залогът е просто прекомерно огромен. Следващият Висш съдебен съвет ще избере през 2019 идващия основен прокурор. През 2022 пък ще избере идващия ръководител на Върховния касационен съд. А напълно скоро по всяка възможност ще избере и идващия ръководител на Върховния административен съд, тъй като плануваният за идната седмица избор може и да не се състои - най-малко такива знаци идват. В нечии глави идващият Висш съдебен съвет би трябвало да дозамаже или прикрие част от безобразията, които натвори сегашният.
Всичко това единствено ни напомня, че признатите преди две години промени в Конституцията и обвързваните с тях текстове в Закона за правосъдната власт са положителни стъпки в вярната посока, само че извънредно незадоволителни, с цел да доведат до качествена смяна във Висш съдебен съвет, а оттова - и в цялата система надолу. Добре е, че съдиите и прокурорите към този момент директно избират своите представители във Висш съдебен съвет, само че не е добре, че политическата квота бе засилена тъкмо в съдийската гилдия. Добре е, че депутатите към този момент би трябвало да избират своите представители с две трети болшинство, само че не е задоволително. Защото в това Народно заседание всички, като се изключи ексцентричната партия „ Воля “, бяха част от това прокурорско болшинство от 204 гласа, което оряза в началото контрактуваната правосъдна промяна. И когато в Народното събрание няма кой най-малко да подвига звук, че нещата не са както би трябвало, тогава всичко е „ бетон “. В изгода на статуквото, несъмнено.
Коментар на Иван Бедров за Deutsche Welle.
След измененията в Конституцията от края на 2015 година, Народното събрание избира общо 11 членове на Висш съдебен съвет - петима за прокурорската и шестима за съдийската гилдия. Новостите плануват също по този начин всеки от тях да бъде определен с най-малко 160 гласа - т.е., болшинство от две трети. Парламентарната аритметика демонстрира, че без поддръжката и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия избор не може да има. „ Обединените патриоти “ са част от ръководството и по тази причина също вземат участие в сделките. Движение за права и свободи не взе участие публично, само че информацията от Народното събрание е, че и те влизат в сметките. Извън тях наподобява остава само партията на Марешки „ Воля “.
Да не губим време
Очевидно сделката сред партиите към този момент е реалност. Затова и чуването в правната комисия бе толкоз бутафорно. Идеята е изборът да бъде оптимално транспарантен. Именно по тази причина концепциите на претендентите бяха оповестени от дълго време, а на чуването се очакваше те да бъдат „ раздрани “ от въпроси - на депутатите, само че и такива, които са повдигнати от гражданското общество. Нищо сходно не се случи. Единствената цел на депутатите беше бързо-бързо да се отърват от досадата да играят този цирк. И по този начин претендентите, общо 18 на брой, чуха единствено четири въпроса. Ни повече, ни по-малко. А най-после питащи и отговарящи заедно се съгласиха да ускорят театъра, заради което претендентите за прокурорската гилдия имаха единствено по няколко минути, вместо по 10, както планува регламентът. Някои претенденти даже не съумяха да скрият, че за първи път четат думите си, а един от тях настояваше, че живеем в... Народна република България.
Последните промени в Конституцията разделиха Висш съдебен съвет на две - 14-членна съдийска гилдия и 11-членна прокурорска. Първата се състои от двамата ръководители на висшите съдилища, шестима директно определени от съдиите и шестима определени от Народното събрание. Тук властта на политическата квота е доста по-голяма, в сравнение с в прокурорската гилдия - това изяснява за какво претендентите за шест места са 11. Докато за петте места в прокурорската гилдия претендентите са единствено 7. Просто властта им е по-малка в гилдия, в която вземат участие основният прокурор и още петима, определени директно от прокурорите и следователите в една централизирана отвесна конструкция - болшинството на основния прокурор там е софтуерно обезпечено. Като прибавим „ верните “ претенденти от Народното събрание, единствената вяра за свободни гласове в идващия Висш съдебен съвет е ориентирана към някои от директно определените съдии и към неколцина претенденти, промушили се около комплицирания парламентарен баланс.
Какво следва
Народното събрание ще избере без диспути своите 11 представители. Квотите към този момент са контрактувани и всяка вяра за оспорвано състезание на хрумвания е прекомерно наивна. А и няма по какъв начин да бъде другояче. Залогът е просто прекомерно огромен. Следващият Висш съдебен съвет ще избере през 2019 идващия основен прокурор. През 2022 пък ще избере идващия ръководител на Върховния касационен съд. А напълно скоро по всяка възможност ще избере и идващия ръководител на Върховния административен съд, тъй като плануваният за идната седмица избор може и да не се състои - най-малко такива знаци идват. В нечии глави идващият Висш съдебен съвет би трябвало да дозамаже или прикрие част от безобразията, които натвори сегашният.
Всичко това единствено ни напомня, че признатите преди две години промени в Конституцията и обвързваните с тях текстове в Закона за правосъдната власт са положителни стъпки в вярната посока, само че извънредно незадоволителни, с цел да доведат до качествена смяна във Висш съдебен съвет, а оттова - и в цялата система надолу. Добре е, че съдиите и прокурорите към този момент директно избират своите представители във Висш съдебен съвет, само че не е добре, че политическата квота бе засилена тъкмо в съдийската гилдия. Добре е, че депутатите към този момент би трябвало да избират своите представители с две трети болшинство, само че не е задоволително. Защото в това Народно заседание всички, като се изключи ексцентричната партия „ Воля “, бяха част от това прокурорско болшинство от 204 гласа, което оряза в началото контрактуваната правосъдна промяна. И когато в Народното събрание няма кой най-малко да подвига звук, че нещата не са както би трябвало, тогава всичко е „ бетон “. В изгода на статуквото, несъмнено.
Коментар на Иван Бедров за Deutsche Welle.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ