Прешъс Уилсън от Eruption: Духът ми трябва да се свърже с енергията на песента
„ Не мога да претърпявам дъжда “ е първият огромен шлагер на английската диско група „ Иръпшън “ . Песента доближава до номер 1 и топ 10 в разнообразни ранглисти из Европа и света. В Американския Билборд чарт пробива под номер 18. Всичко това става през 1978-ма, а вокалист на групата по това време е страхотната Прешъс Уилсън , която в България всички познаваме и обичаме.
Концертът й при започване на 2023-та в Бургас ме подсети, че е хубаво да я поканим и в предаването. За да опише за първите стъпки на Иръпшън , новата си музика, работата й с други популярни актьори.
" Развълнувана съм, тъй като Covid пандемията като че ли е зад тила ни . Поради това можех умерено да се отдам на шоуто си в Бургас. Беше като тържество, на което най-сетне, хората бяха още веднъж дружно. Много особено празненство. Мисля, че публиката беше удовлетворена, че стартира 2023-та по прекрасен метод . Радвам се, че бях част от това, сподели в особено изявление за предаването " Понеделник вечер " по стратегия " Хоризонт " на БНР Прешъс Уилсън от „ Иръпшън “.
Уилсън дава за повторно изявление за вечерното ток-шок предаване в понеделник.
" Първите ми спомени от България бяха на Златния Орфей през 1979 . Помня го, тъй като беше толкоз горещо …
Страхотно беше времето. Прекарахме в България няколко дни. За два или три концерта. Бяхме дружно с останалата част от Иръпшън – Грег Перино на китарата, брат му Морган Перино на баса, Ерик Кингсли – на барабаните. На синтезатора мисля, че беше Джери Уилямс по това време. За страдание, Джери умря предходната година. Това бяха останалите истински членове на Иръпшън. Преди това обаче имахме разнообразни вокалисти. Аз бях беквокалистка първоначално – свирех на дайрето, да вземем за пример ", описа за първото си пътешестване до България Прешъс.
" Бяхме в този състав за Златния Орфей през 1979 – та. Насладихме се. Изненадахме се от това какъв брой топло одобриха музиката ни. Не подозирахме. Когато си в група нямаш визия какво се случва по света. Не знаеш каква е реакцията на публиката. Бях доста прелестно сюрпризирана от топлото посрещане от хората в България .
Големите триумфи на Иръпшън са свързани с Германия и с продуцента на друга обичана диско група.
" По това време групата ни се намираше в Западна Германия. Преди Западна и Източна Германия да станат едно цяло. Станахме част от немски лейбъл, бяхме продуцирани от Франк Фариан, продуцентът на Бони Ем . Компанията се намираше в Западен Берлин. Както знаете, по това време – безусловно от другата страна на улицата беше границата с Източен Берлин. Някак си, музиката, която създавахме в Западна Германия преминаваше и към Съветския съюз, през Източна Германия ", описа още тя пред БНР.
Така стартира пътешествието на Иръпшън , което ги довежда и в България:
" Но не бяхме сигурни какви са реакциите. Когато пристигнахме в България, за наша огромна изненада – хората знаеха нашите песни . Познаваха музиката ни – изключително песента „ Еднопосочен билет “ . Казахме си – Уау, музиката ни е в действителност известна в страните от Източния блок. Не знаехме какво да чакаме. Винаги бяхме доста съществени, когато става въпрос за музиката ни . Фокусирахме се върху това да създадем концертите си положителни. Репетирахме с часове, всеки ден. С доста прецизен график. Ако някой изсвиреше неверен звук, или барабаниста ни се окажеше прекомерно бърз, се срещахме и минавахме още веднъж през всеки подробност.
Когато пристигнахме в България бяхме доста удовлетворени от позитивната реакция. Когато обаче отидохме в Москва, бяхме сюрпризирани какъв брой резервирана беше публиката там . Не знаехме за какво. Оказа се, че там не било разрешено по време на концерт да ставаш и танцуваш, да се изправяш от мястото си. Получихме доста топлота от публиката си тогава, все пак . Почувствахме се добре пристигнали, въпреки и на хората да не им бе разрешено да танцуват. По лицата им разбирах, че сме си свършили работата. По метода, по който ни приветстваха. Беше ново преживяване за нас, да вършим концерт за по-резервирана аудитория. Усещахме обаче, че те се любуват на нашата музика. Иначе нямаше да ни канят, нали? ", спомни си още международно известната певица.
" Като група нямахме визия за равнището на гения, който имаме . В моя случай, аз съм от Ямайка. Там толкоз доста хора пеят. Това е метод на живот. Пееш, когато си благополучен, пееш, когато си печален. Пееш, когато имаш някакво житейско затруднение. Всеки може да пее в Ямайка. Това, че станах певица не беше кой знае какъв брой особено. Семейството ми се реалокира в Англия, когато бях на 7. Пораснах в Лондон. С групата се срещнахме там. Бях още тийнейджърка, на 16. Останалите бяха 2-3 години по-големи от мен. Бях най-малката. В нашия окръг имаше толкоз доста групи. Не се мислехме за нещо по-уникално от останалите. Опитвахме се да дадем най-хубавото от себе си в нашите осъществявания ", призна Уилсън.
" Години по-късно, когато се върнахме към музиката на 70-те и 80-те, диско музиката, осъзнахме - о, да, сносно се справихме. Никога обаче не си разреших да си помисля какъв брой превъзходен глас имам . Например, постоянно съм се учила от американските реализатори. Ние от Иръпшън бяхме въодушевени от американските музиканти като Арета Франклин, Сам Кук, Уилсън Пикет, доста от госпъл изпълнителите също. Слушахме ги и си казвахме – това е положително звучене, това е добра импровизация. Ще опитам по този начин.
Как пред групата се появява опцията да създадат своя версия на „ Еднопосочен билет- песента, която потвърждава международната класа на музикантите , като и до през днешния ден тяхната версия е обичана от дребни и огромни меломани?
" Често хората отдават заслугите за триумфа на една ария на изпълнителя или групата. Има обаче цяло странствуване, което всеки шлагер е минал . Всичко стартира от някъде. В случая на „ Еднопосочен билет “, изпълнена за първи път от Нийл Седака - песента ни беше показана от един от хората, които работеха за продуцента Франк Фариан. Ханс Йорг Майер се споделяше индивидът. Каза ни: Хей, чуйте това, мисля, че има добра мелодия. Дайте му късмет. Изслушахме я и си казахме – да, това е добра мелодия. Много хубава история . Но има потребност от нещо, което да улови слушателя.
" Иръпшън създадохме началния рефрен “One way ticket ” – това го нямаше в оригинала . Аранжирахме я, добавихме интрото с пианото. Направихме го, тъй като по това време имаше няколко песни в класациите с интро с пиано – Телма Хюстън – „ Не ме оставяй “, както и песента на Бакара „ Yes sir, I can boogie ”. Казахме си – добре, дано прибавим и пианото. Началото на песента бе въодушевено от това. Така създадохме нашия образ на песента.
Кое трансформира „ Еднопосочен билет “ в ария, обичана на милиони хора по света?
" Мисля, че е аранжиментът на песента. Изпяването й от четири мъжки гласа, един женски – дружно. Звученето на куплетите и рефренът, както и гласът ми като водещ реализатор до края на песента. Мисля, че композицията има нещо магично в себе си . Хармониите в припева също по някакъв метод се свързват с хората. Независимо от културата, без значение от езика, който приказваме. Темпото и продукцията, звученето на инструментите по това време не те оставят апатичен. Беше 1978 – по това време имаше несъмнено звучене . Много хора по-късно сътвориха своя версия на „ Еднопосочен билет “ – само че, мисля, че когато хората слушат версията на Иръпшън, има нещо неповторимо в нея. Много съм признателна за това! ", сподели още в " Понеделник вечер " кралицата на диското.
Кои са обичаните песни на Прешъс Уилсън от кариерата й досега?
" Професионално, в музикалния бизнес, Иръпшън започнахме с различен вокалист, не с мен. Бях беквокал в първите си дни с групата. През 1 975 та спечелихме шоу за гении . По това време бяхме шестима. Наградата от надпреварата бе контракт с продуцентска компания . Песента, която записахме се споделяше „ Нека те върна обратно във времето “. Много специфична ария. Първият ни формален сингъл.
Мисля, че бе доста добра ария. Но не стигна доста нагоре в класациите. Други обичани мои песни са „ Парти, празненство “, „ Остави светлина на моя прозорец “, още веднъж с Иръпшън, естествено, „ Еднопосочен билет “ и „ Не мога да претърпявам дъжда “. А от соловите ми песни – обичани са ми – „ На пистата сме “, „ Да отгледам фамилията си “, „ Плачи с мен “, „ Писмото “ – една балада, която записах за английски лейбъл, „ Ще бъда твой другар “ – ария, която влезе в топ 40 на американския билборд чарт – тотално друг жанр, само че доста я одобрявам. Има толкоз доста песни, които си одобрявам.
„ Спри да бягаш “ – друга ария, която си одобрявам. Пея единствено песни, които ми харесват. Мога да ти дам лист от всичките ми албуми и да ти кажа – обичам всяка една от тях . Избирам да ги пея единствено, в случай че се свържа по някакъв метод с тях. Духът ми би трябвало да се свърже с силата , посланието, темпото, текстовете. Ако не мога да стана част от песента не я пея, тъй като няма да мога да влияя на публиката или слушателя. Избирам единствено песни, които обичам да пея. Независимо дали стават номер 1 по международните ранглисти или не, няма изключително значение. По-добре се оправям, когато одобрявам това, което пея ", показа още певицата.
Как започнахте независимата си кариера през 1979 година ?
Беше повече от ужасно. Беше ужасяващо. Бях толкоз нервна. Уплашена. Имах толкоз доста мисли в главата си. „ Ще ме одобри ли публиката сама? “, Не е радостно, когато пееш самичък.
Дали пък няма да си кажат: „ Оу, тя е напуснала Иръпшън, дай да я забележим какво може “. Имах толкоз доста подозрения. Имах обаче и религия в себе си. Знаех, че в случай че продължа да се представям в най-хубавата си светлина, давайки всичко от себе си, ще бъде по-лесно. Когато пеех си представях, че има хиляди хора дружно с мен на сцената. Че не съм сама.
Започнех ли да пея, всяко притеснениe изчезваше . Така е и до през днешния ден. Все още се тормозя преди всеки концерт. Никой не ми има вяра. Питат ме: Пееш към този момент повече от 40 години, за какво се притесняваш? Смятам, че това е нужно – да чувстваш пеперудите в стомаха, това те стопира да си мислиш – о, хората са тук, с цел да ме видят, толкоз съм велика. Искам хората да гледат концерта ми и, когато се приберат у дома да се усещат задоволени.
Както при новогодишното ми шоу в Бургас. Беше доста студено . Аз съм от Ямайка, мога да преценява. Имаше доста хора в публиката, всички те ме чакаха в студа. Сякаш ми споделяха – благодаря ти, че пристигна при нас . Казах си – благодаря ви, че ме чакате в същото време. Сега ще пея за вас ", показа още Уилсън.
Музиката среща Прешъс Уилсън и с легендите от Бони Ем .
" Беше брилянтно. Работата с тях беше наслаждение, към момента поддържаме връзка . Срещнахме се, когато с Иръпшън отидохме в Германия. Там пристигнахме през 1976 – та, тъй като, когато спечелихме състезанието за гении не се случи нищо. Всички не помниха за нас. Бях към момента в учебно заведение, в последната си година. Момчетата, които бяха по-големи от мен работеха. Продуцентската компания, която отговаряше за нас ни сподели – към този момент сте професионални музиканти, би трябвало да се откажете от ежедневната си работа. Така и направихме, само че от на никое място не идваха пари. Оплакахме се на мениджъра си и той ни откри концерти в Германия. По това време Франк Фариан, продуцентът на Бони Ем, одеве представяше първите записи на групата. Те към този момент бяха добре познати по класациите в Нидерландия. Бяха доста сполучливи. Франк искаше Бони Ем да тръгнат на турне. Така ние се превърнахме в тяхна подгряваща група, по време на първото им европейско турне ", споделя певицата. И добави:
Когато започнах соловата си кариера, ми п редложиха опцията да стана част от Бони Ем. Отказах, тъй като мислех, че няма да е почтено . Една от другите дами трябваше да си тръгне, с цел да вляза в групата аз. Всички бяха мои другари. Чувствах, че няма да е вярно да постъпя по този начин. Някой да бъде махнат, с цел да включат мен. Също, не желаех да напущам една група, с цел да стана част от друга. Това, което продуцентът Франк направи бе да вземе първия ми независим сингъл „ Дръж се, пристигам “ и да го трансформира в посетител осъществяване в един от албумите на Бони Ем „ Океани на фантазията “. В него се включих и с песента „ Нека всичко бъде музика “. Беше занимателно да работя с тях, към момента поддържам връзка с Лиз Мичъл, Мейзи Уилиямс и Марша Барет – трите дами на Бони Ем. Често си пращаме мейли или си звъним. Все още сме другари ", спомни си музикалната звезда.
Наскоро се появи най-новата ария от Прешъс Уилсън - „ Something’s gotten hold of my heart “ е диско версия на оригинала от 1968 с реализатор Джийн Питни.
" Тази ария е мост сред предишното и бъдещето ми . Първият сингъл от албум по който работя. С нови песни. Исках ария, която да подсети на хората, осведомени с предходните ми достижения. Да им кажа – хей, тук съм и това е за вас ", сподели още певицата.
При последното си посещение в Бургас Прешъс Уилсън получава достоверни пафти от Странджа .
" Пазя ги на доста особено място. Ще ги нося на значими за мен събития. Заради щедростта на хората от Бургас и България. Смирявам се пред любовта и поддръжката, която ми показвате. Винаги ще се любувам, че пея за вас. Всичко, което желая да ви кажа е " Благодаря! ", приключи Уилсън.
Още по тематиката в звуковия файл.
По обявата работи: Гергана Хрисчева БНР подкасти: Големите
Концертът й при започване на 2023-та в Бургас ме подсети, че е хубаво да я поканим и в предаването. За да опише за първите стъпки на Иръпшън , новата си музика, работата й с други популярни актьори.
" Развълнувана съм, тъй като Covid пандемията като че ли е зад тила ни . Поради това можех умерено да се отдам на шоуто си в Бургас. Беше като тържество, на което най-сетне, хората бяха още веднъж дружно. Много особено празненство. Мисля, че публиката беше удовлетворена, че стартира 2023-та по прекрасен метод . Радвам се, че бях част от това, сподели в особено изявление за предаването " Понеделник вечер " по стратегия " Хоризонт " на БНР Прешъс Уилсън от „ Иръпшън “.
Уилсън дава за повторно изявление за вечерното ток-шок предаване в понеделник.
" Първите ми спомени от България бяха на Златния Орфей през 1979 . Помня го, тъй като беше толкоз горещо …
Страхотно беше времето. Прекарахме в България няколко дни. За два или три концерта. Бяхме дружно с останалата част от Иръпшън – Грег Перино на китарата, брат му Морган Перино на баса, Ерик Кингсли – на барабаните. На синтезатора мисля, че беше Джери Уилямс по това време. За страдание, Джери умря предходната година. Това бяха останалите истински членове на Иръпшън. Преди това обаче имахме разнообразни вокалисти. Аз бях беквокалистка първоначално – свирех на дайрето, да вземем за пример ", описа за първото си пътешестване до България Прешъс.
" Бяхме в този състав за Златния Орфей през 1979 – та. Насладихме се. Изненадахме се от това какъв брой топло одобриха музиката ни. Не подозирахме. Когато си в група нямаш визия какво се случва по света. Не знаеш каква е реакцията на публиката. Бях доста прелестно сюрпризирана от топлото посрещане от хората в България .
Големите триумфи на Иръпшън са свързани с Германия и с продуцента на друга обичана диско група.
" По това време групата ни се намираше в Западна Германия. Преди Западна и Източна Германия да станат едно цяло. Станахме част от немски лейбъл, бяхме продуцирани от Франк Фариан, продуцентът на Бони Ем . Компанията се намираше в Западен Берлин. Както знаете, по това време – безусловно от другата страна на улицата беше границата с Източен Берлин. Някак си, музиката, която създавахме в Западна Германия преминаваше и към Съветския съюз, през Източна Германия ", описа още тя пред БНР.
Така стартира пътешествието на Иръпшън , което ги довежда и в България:
" Но не бяхме сигурни какви са реакциите. Когато пристигнахме в България, за наша огромна изненада – хората знаеха нашите песни . Познаваха музиката ни – изключително песента „ Еднопосочен билет “ . Казахме си – Уау, музиката ни е в действителност известна в страните от Източния блок. Не знаехме какво да чакаме. Винаги бяхме доста съществени, когато става въпрос за музиката ни . Фокусирахме се върху това да създадем концертите си положителни. Репетирахме с часове, всеки ден. С доста прецизен график. Ако някой изсвиреше неверен звук, или барабаниста ни се окажеше прекомерно бърз, се срещахме и минавахме още веднъж през всеки подробност.
Когато пристигнахме в България бяхме доста удовлетворени от позитивната реакция. Когато обаче отидохме в Москва, бяхме сюрпризирани какъв брой резервирана беше публиката там . Не знаехме за какво. Оказа се, че там не било разрешено по време на концерт да ставаш и танцуваш, да се изправяш от мястото си. Получихме доста топлота от публиката си тогава, все пак . Почувствахме се добре пристигнали, въпреки и на хората да не им бе разрешено да танцуват. По лицата им разбирах, че сме си свършили работата. По метода, по който ни приветстваха. Беше ново преживяване за нас, да вършим концерт за по-резервирана аудитория. Усещахме обаче, че те се любуват на нашата музика. Иначе нямаше да ни канят, нали? ", спомни си още международно известната певица.
" Като група нямахме визия за равнището на гения, който имаме . В моя случай, аз съм от Ямайка. Там толкоз доста хора пеят. Това е метод на живот. Пееш, когато си благополучен, пееш, когато си печален. Пееш, когато имаш някакво житейско затруднение. Всеки може да пее в Ямайка. Това, че станах певица не беше кой знае какъв брой особено. Семейството ми се реалокира в Англия, когато бях на 7. Пораснах в Лондон. С групата се срещнахме там. Бях още тийнейджърка, на 16. Останалите бяха 2-3 години по-големи от мен. Бях най-малката. В нашия окръг имаше толкоз доста групи. Не се мислехме за нещо по-уникално от останалите. Опитвахме се да дадем най-хубавото от себе си в нашите осъществявания ", призна Уилсън.
" Години по-късно, когато се върнахме към музиката на 70-те и 80-те, диско музиката, осъзнахме - о, да, сносно се справихме. Никога обаче не си разреших да си помисля какъв брой превъзходен глас имам . Например, постоянно съм се учила от американските реализатори. Ние от Иръпшън бяхме въодушевени от американските музиканти като Арета Франклин, Сам Кук, Уилсън Пикет, доста от госпъл изпълнителите също. Слушахме ги и си казвахме – това е положително звучене, това е добра импровизация. Ще опитам по този начин.
Как пред групата се появява опцията да създадат своя версия на „ Еднопосочен билет- песента, която потвърждава международната класа на музикантите , като и до през днешния ден тяхната версия е обичана от дребни и огромни меломани?
" Често хората отдават заслугите за триумфа на една ария на изпълнителя или групата. Има обаче цяло странствуване, което всеки шлагер е минал . Всичко стартира от някъде. В случая на „ Еднопосочен билет “, изпълнена за първи път от Нийл Седака - песента ни беше показана от един от хората, които работеха за продуцента Франк Фариан. Ханс Йорг Майер се споделяше индивидът. Каза ни: Хей, чуйте това, мисля, че има добра мелодия. Дайте му късмет. Изслушахме я и си казахме – да, това е добра мелодия. Много хубава история . Но има потребност от нещо, което да улови слушателя.
" Иръпшън създадохме началния рефрен “One way ticket ” – това го нямаше в оригинала . Аранжирахме я, добавихме интрото с пианото. Направихме го, тъй като по това време имаше няколко песни в класациите с интро с пиано – Телма Хюстън – „ Не ме оставяй “, както и песента на Бакара „ Yes sir, I can boogie ”. Казахме си – добре, дано прибавим и пианото. Началото на песента бе въодушевено от това. Така създадохме нашия образ на песента.
Кое трансформира „ Еднопосочен билет “ в ария, обичана на милиони хора по света?
" Мисля, че е аранжиментът на песента. Изпяването й от четири мъжки гласа, един женски – дружно. Звученето на куплетите и рефренът, както и гласът ми като водещ реализатор до края на песента. Мисля, че композицията има нещо магично в себе си . Хармониите в припева също по някакъв метод се свързват с хората. Независимо от културата, без значение от езика, който приказваме. Темпото и продукцията, звученето на инструментите по това време не те оставят апатичен. Беше 1978 – по това време имаше несъмнено звучене . Много хора по-късно сътвориха своя версия на „ Еднопосочен билет “ – само че, мисля, че когато хората слушат версията на Иръпшън, има нещо неповторимо в нея. Много съм признателна за това! ", сподели още в " Понеделник вечер " кралицата на диското.
Кои са обичаните песни на Прешъс Уилсън от кариерата й досега?
" Професионално, в музикалния бизнес, Иръпшън започнахме с различен вокалист, не с мен. Бях беквокал в първите си дни с групата. През 1 975 та спечелихме шоу за гении . По това време бяхме шестима. Наградата от надпреварата бе контракт с продуцентска компания . Песента, която записахме се споделяше „ Нека те върна обратно във времето “. Много специфична ария. Първият ни формален сингъл.
Мисля, че бе доста добра ария. Но не стигна доста нагоре в класациите. Други обичани мои песни са „ Парти, празненство “, „ Остави светлина на моя прозорец “, още веднъж с Иръпшън, естествено, „ Еднопосочен билет “ и „ Не мога да претърпявам дъжда “. А от соловите ми песни – обичани са ми – „ На пистата сме “, „ Да отгледам фамилията си “, „ Плачи с мен “, „ Писмото “ – една балада, която записах за английски лейбъл, „ Ще бъда твой другар “ – ария, която влезе в топ 40 на американския билборд чарт – тотално друг жанр, само че доста я одобрявам. Има толкоз доста песни, които си одобрявам.
„ Спри да бягаш “ – друга ария, която си одобрявам. Пея единствено песни, които ми харесват. Мога да ти дам лист от всичките ми албуми и да ти кажа – обичам всяка една от тях . Избирам да ги пея единствено, в случай че се свържа по някакъв метод с тях. Духът ми би трябвало да се свърже с силата , посланието, темпото, текстовете. Ако не мога да стана част от песента не я пея, тъй като няма да мога да влияя на публиката или слушателя. Избирам единствено песни, които обичам да пея. Независимо дали стават номер 1 по международните ранглисти или не, няма изключително значение. По-добре се оправям, когато одобрявам това, което пея ", показа още певицата.
Как започнахте независимата си кариера през 1979 година ?
Беше повече от ужасно. Беше ужасяващо. Бях толкоз нервна. Уплашена. Имах толкоз доста мисли в главата си. „ Ще ме одобри ли публиката сама? “, Не е радостно, когато пееш самичък.
Дали пък няма да си кажат: „ Оу, тя е напуснала Иръпшън, дай да я забележим какво може “. Имах толкоз доста подозрения. Имах обаче и религия в себе си. Знаех, че в случай че продължа да се представям в най-хубавата си светлина, давайки всичко от себе си, ще бъде по-лесно. Когато пеех си представях, че има хиляди хора дружно с мен на сцената. Че не съм сама.
Започнех ли да пея, всяко притеснениe изчезваше . Така е и до през днешния ден. Все още се тормозя преди всеки концерт. Никой не ми има вяра. Питат ме: Пееш към този момент повече от 40 години, за какво се притесняваш? Смятам, че това е нужно – да чувстваш пеперудите в стомаха, това те стопира да си мислиш – о, хората са тук, с цел да ме видят, толкоз съм велика. Искам хората да гледат концерта ми и, когато се приберат у дома да се усещат задоволени.
Както при новогодишното ми шоу в Бургас. Беше доста студено . Аз съм от Ямайка, мога да преценява. Имаше доста хора в публиката, всички те ме чакаха в студа. Сякаш ми споделяха – благодаря ти, че пристигна при нас . Казах си – благодаря ви, че ме чакате в същото време. Сега ще пея за вас ", показа още Уилсън.
Музиката среща Прешъс Уилсън и с легендите от Бони Ем .
" Беше брилянтно. Работата с тях беше наслаждение, към момента поддържаме връзка . Срещнахме се, когато с Иръпшън отидохме в Германия. Там пристигнахме през 1976 – та, тъй като, когато спечелихме състезанието за гении не се случи нищо. Всички не помниха за нас. Бях към момента в учебно заведение, в последната си година. Момчетата, които бяха по-големи от мен работеха. Продуцентската компания, която отговаряше за нас ни сподели – към този момент сте професионални музиканти, би трябвало да се откажете от ежедневната си работа. Така и направихме, само че от на никое място не идваха пари. Оплакахме се на мениджъра си и той ни откри концерти в Германия. По това време Франк Фариан, продуцентът на Бони Ем, одеве представяше първите записи на групата. Те към този момент бяха добре познати по класациите в Нидерландия. Бяха доста сполучливи. Франк искаше Бони Ем да тръгнат на турне. Така ние се превърнахме в тяхна подгряваща група, по време на първото им европейско турне ", споделя певицата. И добави:
Когато започнах соловата си кариера, ми п редложиха опцията да стана част от Бони Ем. Отказах, тъй като мислех, че няма да е почтено . Една от другите дами трябваше да си тръгне, с цел да вляза в групата аз. Всички бяха мои другари. Чувствах, че няма да е вярно да постъпя по този начин. Някой да бъде махнат, с цел да включат мен. Също, не желаех да напущам една група, с цел да стана част от друга. Това, което продуцентът Франк направи бе да вземе първия ми независим сингъл „ Дръж се, пристигам “ и да го трансформира в посетител осъществяване в един от албумите на Бони Ем „ Океани на фантазията “. В него се включих и с песента „ Нека всичко бъде музика “. Беше занимателно да работя с тях, към момента поддържам връзка с Лиз Мичъл, Мейзи Уилиямс и Марша Барет – трите дами на Бони Ем. Често си пращаме мейли или си звъним. Все още сме другари ", спомни си музикалната звезда.
Наскоро се появи най-новата ария от Прешъс Уилсън - „ Something’s gotten hold of my heart “ е диско версия на оригинала от 1968 с реализатор Джийн Питни.
" Тази ария е мост сред предишното и бъдещето ми . Първият сингъл от албум по който работя. С нови песни. Исках ария, която да подсети на хората, осведомени с предходните ми достижения. Да им кажа – хей, тук съм и това е за вас ", сподели още певицата.
При последното си посещение в Бургас Прешъс Уилсън получава достоверни пафти от Странджа .
" Пазя ги на доста особено място. Ще ги нося на значими за мен събития. Заради щедростта на хората от Бургас и България. Смирявам се пред любовта и поддръжката, която ми показвате. Винаги ще се любувам, че пея за вас. Всичко, което желая да ви кажа е " Благодаря! ", приключи Уилсън.
Още по тематиката в звуковия файл.
По обявата работи: Гергана Хрисчева БНР подкасти: Големите
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ