Психологическият смъртник е загубил своите жизнени ориентири
Не казвайте на следващия ден ще бъдем красиви!Не казвайте на следващия ден ще бъдем щастливи!Не казвайте на следващия ден ще бъдем, ще бъдем...Ще обичаме на следващия ден,утре ще бъда обичан.Носете си новите облекла, момчета!Падаме, както вървим, умираме, както спим. Стефан Цанев
Забраняваме си да се радваме на живота, живеем като зад стъкло, мислим за свободното и прелестно бъдеще... Психологически умъртвявайки себе си, по този начин и не се съгласяваме да приемем несъвместимата с нашите стремежи действителност. Бягаме в света на илюзиите в паралелната реалност. Пасивността и депресивността одобряваме като особености на личността, без да се замисляме, че една от формите за оттегляне от действителността е потребността субектът да бъде трагичен.
Понякога хората стартират да виждат, че от дълго време не усещат насладата от живота, неспособни са да обичат, да мечтаят, да са открити с близките. Чувстват се по този начин, сякаш животът им още не е почнал или към този момент свършва, а безразличието е лайтмотивът на съществуването им. Понятието „ наклонност към психическа гибел " психолозите употребяват за установяване на положението на човек, надвишаващ с отрицателни мисли и усеща, които го тласкат към саморазрушение. Симптомите на този относително нов в научната литература феномен, са: обществена бездейност, изолираност, чувство за безперспективност на живота, психическа самотност, ненужност на другите (нежеланост), прочувствено " умъртвяване " и др. В психоанализата този феномен е показан като увлечение към гибелта, което е базово в човешката душeвност и е заложено на биологично равнище посредством единството на влечението за живот и влечението към гибелта. Днешните откриватели твъдят, че психическата гибел, това са: обществено отчуждение, изолираност, бездейност, безразличие към себе си и света в близост, и това е обвързвано с трагични прекарвания на субекта.
Психологическият покойник е раздрал своите обществени връзки,
изгубил е виталните ориентири и полезности, значимите връзки, самоизолирал се е, трансформирал е метода си на живот и на мислене, отношението си към себе си и към близките. Апатията, леността и консерватизма също са признаци. Тези хора се отнасят скептично към бъдещето, постоянно желаят да се върнат в предишното, умъртвяват умишлено личността си. Те са ригидни, губат характерността си, сюжетът им за живота е нещо като сюжет за филм-приказка или легенда. Поведението им е стереотипно, придвижванията в житейски проект – автоматизирани. Ерик Берн е определил удобните и неподходящите житейски сюжети (Победители, Победени и Неудачници). Той твърди, че при тяхното образуване са играли голяма роля програмиращите ориста на индивида настройки. Берн приказва за 12 програмиращи ориста забрани. Сред тя са: " Не бъди себе си ", " Не бъди дете ", " Не пораствай ", " Не достигай това ", " Не прави нищо ", " Не бъди непосредствен ", " Не бъди физически здрав ", " Не мисли "...И най-унищожаващите – „ Не чувствай “ и „ Не живей “. Последната настройка образува чувство за ненужност, малоценност, безразличие, неплатежоспособност,
образувана е от родителите в фамилията още в ранна детска възраст при потребление на системата от забрани и санкции.
Е. Кюблер-Росс написа, че човек умира психически, тъй като е умъртвил личните си усеща, пробвайки се да се помири с това, че всеки е смъртен и животът има физически край. Подобни прочувствени разтърсвания могат да доведат до самоубийство: животът наподобява сив и безсъдържателен, самотата е смазваща, вярата отсъства. Това са екзистенциални премеждия, а гибелта идва като освобождение от душевното страдалчество. При феномена на психическата гибел, засегнатата персона образува поведенчески прояви в избрани регресивни форми, които провокират освен морално, само че и физическо саморазрушаване. За освобождението от душевна болежка посредством саморазрушително държание споделя в своите писания Н. Фарбероу. Той приказва освен за суицидни рецесии, само че и за алкохолизъм, токсикомания, наркомании, привързаност към неоправдани опасности и т. н.
Източник
Забраняваме си да се радваме на живота, живеем като зад стъкло, мислим за свободното и прелестно бъдеще... Психологически умъртвявайки себе си, по този начин и не се съгласяваме да приемем несъвместимата с нашите стремежи действителност. Бягаме в света на илюзиите в паралелната реалност. Пасивността и депресивността одобряваме като особености на личността, без да се замисляме, че една от формите за оттегляне от действителността е потребността субектът да бъде трагичен.
Понякога хората стартират да виждат, че от дълго време не усещат насладата от живота, неспособни са да обичат, да мечтаят, да са открити с близките. Чувстват се по този начин, сякаш животът им още не е почнал или към този момент свършва, а безразличието е лайтмотивът на съществуването им. Понятието „ наклонност към психическа гибел " психолозите употребяват за установяване на положението на човек, надвишаващ с отрицателни мисли и усеща, които го тласкат към саморазрушение. Симптомите на този относително нов в научната литература феномен, са: обществена бездейност, изолираност, чувство за безперспективност на живота, психическа самотност, ненужност на другите (нежеланост), прочувствено " умъртвяване " и др. В психоанализата този феномен е показан като увлечение към гибелта, което е базово в човешката душeвност и е заложено на биологично равнище посредством единството на влечението за живот и влечението към гибелта. Днешните откриватели твъдят, че психическата гибел, това са: обществено отчуждение, изолираност, бездейност, безразличие към себе си и света в близост, и това е обвързвано с трагични прекарвания на субекта.
Психологическият покойник е раздрал своите обществени връзки,
изгубил е виталните ориентири и полезности, значимите връзки, самоизолирал се е, трансформирал е метода си на живот и на мислене, отношението си към себе си и към близките. Апатията, леността и консерватизма също са признаци. Тези хора се отнасят скептично към бъдещето, постоянно желаят да се върнат в предишното, умъртвяват умишлено личността си. Те са ригидни, губат характерността си, сюжетът им за живота е нещо като сюжет за филм-приказка или легенда. Поведението им е стереотипно, придвижванията в житейски проект – автоматизирани. Ерик Берн е определил удобните и неподходящите житейски сюжети (Победители, Победени и Неудачници). Той твърди, че при тяхното образуване са играли голяма роля програмиращите ориста на индивида настройки. Берн приказва за 12 програмиращи ориста забрани. Сред тя са: " Не бъди себе си ", " Не бъди дете ", " Не пораствай ", " Не достигай това ", " Не прави нищо ", " Не бъди непосредствен ", " Не бъди физически здрав ", " Не мисли "...И най-унищожаващите – „ Не чувствай “ и „ Не живей “. Последната настройка образува чувство за ненужност, малоценност, безразличие, неплатежоспособност,
образувана е от родителите в фамилията още в ранна детска възраст при потребление на системата от забрани и санкции.
Е. Кюблер-Росс написа, че човек умира психически, тъй като е умъртвил личните си усеща, пробвайки се да се помири с това, че всеки е смъртен и животът има физически край. Подобни прочувствени разтърсвания могат да доведат до самоубийство: животът наподобява сив и безсъдържателен, самотата е смазваща, вярата отсъства. Това са екзистенциални премеждия, а гибелта идва като освобождение от душевното страдалчество. При феномена на психическата гибел, засегнатата персона образува поведенчески прояви в избрани регресивни форми, които провокират освен морално, само че и физическо саморазрушаване. За освобождението от душевна болежка посредством саморазрушително държание споделя в своите писания Н. Фарбероу. Той приказва освен за суицидни рецесии, само че и за алкохолизъм, токсикомания, наркомании, привързаност към неоправдани опасности и т. н.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ