Не е нужно да се връщаме в миналото с машина

...
Не е нужно да се връщаме в миналото с машина
Коментари Харесай

Господине, къде се включва станът в контакта?

Не е нужно да се връщаме в предишното с " машина на времето ", с цел да се потопим в бита, обичаите и занаятите на нашите предшественици. Това може да стане онлайн, щом посетим първата по рода си у нас къща-музей " Гърнатскине конаци ", ситуирана сред Кърджали и Момчилград във Вилно населено място " Север ". Тя е дело на младия национален реализатор Филип Синапов, който с доста воля, труд и непримиримост съумява да направи не просто изложбени зали, а интерактивен дом на фолклора. Всеки клиент може да надникне в одаите, да си напомни обичайните занаяти, да облече родопска носия и да се придвижи епохи обратно.
Къщата разполага и с музикална школа, в която преподава Синапов. Той е притежател на десетки награди от състезания, има и научна степен по фолклористика за заслуги, три издадени албума с огромна част достоверен фолклор. Не стопира да пее и да работи на разнообразни места. Казва, че желае да остави следа след себе си. А е единствено на 26.  
" Идеята се роди, когато бях на 23 година и на 25 година къщата беше публично открита. Не желая да съм елементарният учител в учебно заведение, а всичко, което съм изучил, да го предам по автентичен метод. Да съм задоволен от това, което върша. След време да кажа: Имам няколко реализатори или музиканти, които са били мои възпитаници, или да вземем за пример двама тъкачи, един терзия, който е бил мой чирак в работилницата ", показва пред ДУМА Синапов, който е приключил Националното учебно заведение за фолклорни изкуства " Широка лъка " и Музикалната академия в Пловдив.
После става майстор към Пловдивската занаятчийска камара и придобива професионално удостоверение калфа за терзийство, абаджийство и тъкачество. " В началото преподавах единствено национално пеене, само че се породи блян да бъда нужен със знанията си и не просто да работя в работилница чартърен, каквато употребих в Златоград и не беше преференциално. Школи чартърен имах и в Момчилград, и в Пловдив. Точно това блуждаене ме накара да направя мое място! Нагърбих се с още по-тежка задача - заем, само че взех решение да построя къща, която да сплотява всичките тези специалности ", споделя фолклористът, който издава книга за село Гърнати, откъдето са неговите корени. На 23 години става негов почетен гражданин.
Всичко прави напълно с персонални средства. Няма помощ отникъде. Започва от гола поляна с повърхност 3800 дка, узаконява я, вади позволение за градеж, къщата е в архитектурен тип, където по думите на Филип " има още повече бумащина ". Тя е по проект на дома на три пъти прародител му Калекан Кехая от Гърнати. На комина са написани годините 1931 година, когато е издигната къщата на прадядото, и 2021 година - приключен грубият градеж на новата къща, и под годината се открояват буквите Ф.С.
" Това, което желаех да направя по най-типичния метод, съумях с повече инциденти и компликации. Много архитекти ми споделяха - няма по какъв начин да има жива, настояща пещ в нова постройка, аз ги оборвах и най-сетне се получи ", споделя Филип. От първата копка досега през " обекта " са минали 27 майстори, буквите на които са изписани на входа на къщата - на прага под плочките на самите бетони. " Почти цялата мебелировка е моя направа. 70-80 % е минало през двете ми ръце, има и наследствени неща от близки. Тази постеля, върху която стъпва всеки посетител, знам какъв брой време ми е лишила, какъв брой влакна са се скъсали, до момента в който я наснова още веднъж. Това е удовлетворението да бъдеш майстор ", споделя младият гений. Той съумява да се снабди с нотариален акт за жилищна постройка с публичен темперамент и да носи по родопски наименованието Фолклорна къща " Гърнатскине конаци " ( " огромни къщи " ).
" Кога е отворена за гости? Винаги. Тя е и мой дом. Първи, втори и трети етаж са в битов интериор. На последния ще се организират детските лагери, където подрастващите ще нощуват. Чрез игри и възстановки ще ги срещам с всичко, което ги заобикаля - оран, сеитба, беритба, вършитба, бране. Да видят по какъв начин от памука и вълната се получава нишка, която се насновава, навива и вдява в стана, изтъкава се и от готовия плат се ушива костюм. Децата постоянно ме питат: " Господине, къде се включва станът в контакта? " - споделя с усмивка притежателят. И продължава: " Да научат от кое място идва хлябът. Как житцето се посява да покълне и когато израсне през пролетта да добие клас, който да натрупа зрънца и да се ожъне. От брашното да омесят тесто в дървените ношкви и да го изпекат в пещта. Да подготвят домашна юфка, която не се продавала в Родопите. "
Остава да бъде направено и типичното хорище, където ще се извиват кръшни хора и ръченици. Не са довършени още цялостният двор, калдъръмите, сокачетата, харманът. " Това лято имах беритба с доста гости и всички ги премених в родопски костюми, направени от мен. Идеята е да има повече възстановки ", добавя младежът, който във вторник и четвъртък организира уроците си в музикалната школа, а в петък - по занаяти. " Разучавахме ария, в която се пее за мома, която отива за вода с кобилицата на рамо, и ученикът ми споделя: " Господине, тя толкоз ли е елементарна, че не може от мивката да си налее вода? " Викам: " Хайде да се качим на втория етаж да забележим имало ли е мивка в предишното! " Тук е мястото, където да схванат по какъв начин се е породил фолклорът. Защо, примерно, всичките любовни трепети са изпети в песни? Защото младите нямали право да беседват и в ария са разменяли най-личните си реплики ", изяснява момчилградчанинът, който работи на 4-5 места, с цел да се устоя и да погаси заема, който е голяма сума. Музеят има алегоричен вход.    
Който желае да помогне, може да подари:
IBAN: BG28UNCR70001598003271. Филип Синапов - къща-музей " Гърнатскине конаци " .

Учителите за младия гений:
Неговата активност е съвсем равносилна на апостолска работа

Стефка Гайдева, класен началник на Филип
Ненапразно е приключил НУФИ " Широка лъка ", тъй като е приложил това, което тук е научил. Беше ученолюбив възпитаник, първенец в класа и доста се интересуваше от българските обичаи, фолклорното ни благосъстояние, от носиите. Има интерес и към етнографията, по тази причина е решил да сътвори къща-музей. Всеки, който влезе в нея, може да усети българския дух, бита на нашите прародители и да се запознае от близко с обичайните занаяти. Уникално е това, което прави! Нека, колкото може повече хора да посетят музея и да го подкрепят в идеята му. Да резервира българския дух, музикалния ни фолклор и да ги съобщи на идващото потомство.

Соня Балабанова, първи учител по национално пеене
Само хубави думи мога да кажа и се веселя за неговите триумфи. Много се интересуваше от старите достоверни родопски песни и го насърчавах, дружно нотирахме и още като възпитаник беше събрал над 300 песни от неговия край. Даже записи на неговата баба Роси. Беше кавалджия в Музикалното учебно заведение. Едновременно с другите часове идваше изключително при мен. Изпращах го по състезания като " Пиленце пее ", " Орфеево изворче ", откъдето печелеше влиятелни награди. Добър възпитаник, грижлив.  

Доц. доктор Данка Цветкова, АМТИИ - Пловдив
Изключително предан на пеенето и музиката, с интерес към съхраняването на достоверните мостри от неговото село. Вглъбен в това, което правеше. Позитивен и пореден. И като откривател, и като млад създател. В началото, когато имаше единствено проекти, когато бе студент, се колебаеше и показа в началото с мен. Казах му, че поздравявам начинанието му, единствено че в днешно време е извънредно мъчно да бъде осъществено. Той съумя, за което единствено възторженостти има от моя страна. Такива младежи са на изгубване. За Филип това е разбираемо, тъй като той е израснал в тази среда. Отгледан е от бабите си и в никакъв случай не е прекъсвал връзката. Неговата активност е съвсем равносилна на апостолска работа.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР