Не е новина, че обичам детските представления и особено анимациите.

Не е вест, че обичам детските представления и изключително анимациите. Фактът, че имам внуци ми служи за прикритие, а до известна степен с огромния сме се оформили като една съвсем съвършена двойка за такива в тези занимания. Новото при визитата ни на “Отвътре на открито ” на Pixar Animation Studios e, че този път бяхме и с мама, и с по-малкия – всички дружно на премиерата.

Това е един малко необикновен филм, в който героите са страстите. Малкото 11-годишно момиче Райли дружно с родителите си се реалокира в Сан Франциско. Това е стресиращо прекарване и завладелите я страсти са дебалансирани. Радостта, определяща до момента държанието на момиченцето, дружно с Тъга попада в необятните селения на съзнанието и подсъзнанието. Търсейки метод да се завърнат в командният център, двете претърпяват завършения, разкривайки ни сложността на вътрешните ни светове. Останали сами, Страх, Бяс Лют и Отврат не са доста опитни и сполучливи в ръководството и вземането на решения и забъркват детето в комплицирани неприятности, които са на път да станат съдбовни...Филмът е подобаващ за дребни и огромни – има препратки към известни художествени творби, които по-големите ще разпознаят, а може би останалите ще бъдат заинтригувани... Едно приятелско мигане към прекомерно стилното в последно време положително мислене, което ни подсеща за полезността и на тъгата.

Забавен метод да погледнем във вътрешността.