Критичната расова теория срещу американските родители
Не е ненужно настоящите обществени, културни и политически опити на водещи международни страни и общества да се наблюдават. Не да се следват сляпо и ирационално, с туземски възторг и желирано поклонение, а просто да се наблюдават. Ей по този начин, с цел да се знае какво може да ни пристигна до главите. И до други елементи от тялото.
Няма значение дали ни харесва, или не ни харесва. Има пожари, които се популяризират така стремително и опустошително, че до момента в който мигнем, чудейки се от кое място идва миризмата на пушек, към този момент би трябвало да гасим с всички сили. Ако ги имаме.
В този смисъл е изключително забавно и порядъчно притеснително да се следи развиването на най-горещата тематика в американското обшество, обхванала към този момент съвсем целия англоезичен свят с траектория, ориентирана и към нашия остарял континент.
Става въпрос за в действителност бруталния и нахален опит на властта и медиите да наложат по този начин наречената Критична расова доктрина на всяко институционално равнище в американското общество с фокус върху образованието.
Преди дни най-големият училищен профсъюз в страната застана зад преподаването на откровената расистка агитация в обществените учебни заведения. Става въпрос за оня таен коктейл от анти-научни хрумвания за дехуманизация на белите хора и окончателното преобразяване на не-белите малцинства в свещени и предпазени от всякаква рецензия групи, пред които би трябвало да се коленичи. Буквално и метафорично.
Според този надълбоко патогенен и психопатичен мироглед белите са изначално и непростимо отговорни за всяка, но в действителност всяка, форма на неравноправие, спор и дисфункция в американските и западноевропейските общества.
Расизмът на белите против останалите се среща в математиката, в развъждането на кучета, яденето на сладолед, излетите в парка и планината... Съвсем съществено и неиронично, разказан детайлно и истерично в най-най-престижните медии и университети. Всяка пора на западната цивилизация през днешния ден излъчва рисковата радиация на бялата привилегия. Това безчинство над истината се възпява от трагикомично демоничния хор на ритуалния мазохизъм.
Масивът от сходна подробна агитация под формата на „ проучвания “ в обществените науки и медийни есета е умопомрачителен.
Материалите за расистката природа на всеки един детайл от живота, историята и културата на Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Европа са колкото нападателно неуместни, толкоз и свирепо многочислени.
Това примитивно поверие се поддържа от администрацията на Джо Байдън, от Демократическата партия, Холивуд, съвсем всички медии и деятели. И сегашната цел е да я натъпчат в гърлата на децата.
И тук към този момент срещаме проявленията на същинско гражданско общество. Не протестърско, не подкрепено от фондации и посолства, с авансово направени готини плакати, с едни и същи послания на деятели, работили в едни и същи НПО-та и партии. Това грантово, пардон, гражданско общество го знаем.
Не, приказваме за свободно сдружили се пред опасността елементарни родители от доста места в Съединени американски щати, които се пробват да дадат отпор на проектите на властта да циментира тайната сериозна расова доктрина в стратегиите за образование на техните деца.
Няма да ги видите в множеството интернационалните рубрики и излъчвания в доста български медии, само че осведомителният пейзаж е цялостен с фрагменти на гневни и потресени родители, които приказват срещу проучването на Критична расова доктрина в учебните заведения.
Така стигаме до настоящия трагичен и драматургичен миг в американското общество. Класически роман за дребния против огромния, за елементарния човек против корумпираната и фанатична властова машина. Родители, които просто не желаят да се промиват мозъците на техните деца и да ги карат да се усещат отговорни, че са се родили с бял цвят на кожата.
Отговорът на властта е отговарящ. Тези родители са неприятни родители. И другата думичка с " р ". Паролата на напредъка и пропагандата – " р " като расисти. Най-големият боязън на западния цивилизован човек сега е трансфорат в бухалка, с която чупят капачките на коленете му преди да го пратят в безсъзнание с удар зад тила.
Медиите и Демократите повеждат война против родителите, осмелили се да подлагат на критика Критичната расова доктрина. Не си склонен детето ти да учи какъв брой е зло и извънредно всичко в историята на неговите предшественици и си срещу това то да се разкайва за „ бялата си привилегия “, вместо да учи имената на динозаври? Честито, от New York Times, The Atlantic или CNN ще те намерят и ще кажат на всички какъв ужасяващ зложелател на положителното си. Може и да те уволнят, а „ инцидентни “ тълпи от улични деятели да нападат дома ти, фамилията ти...
Стряскащ сюжет за филм, който сегашен Холивуд в никакъв случай няма да направи. Дано най-малко е с отворен край, в който дребният човек без власт въпреки всичко има някакъв късмет.
Няма значение дали ни харесва, или не ни харесва. Има пожари, които се популяризират така стремително и опустошително, че до момента в който мигнем, чудейки се от кое място идва миризмата на пушек, към този момент би трябвало да гасим с всички сили. Ако ги имаме.
В този смисъл е изключително забавно и порядъчно притеснително да се следи развиването на най-горещата тематика в американското обшество, обхванала към този момент съвсем целия англоезичен свят с траектория, ориентирана и към нашия остарял континент.
Става въпрос за в действителност бруталния и нахален опит на властта и медиите да наложат по този начин наречената Критична расова доктрина на всяко институционално равнище в американското общество с фокус върху образованието.
Преди дни най-големият училищен профсъюз в страната застана зад преподаването на откровената расистка агитация в обществените учебни заведения. Става въпрос за оня таен коктейл от анти-научни хрумвания за дехуманизация на белите хора и окончателното преобразяване на не-белите малцинства в свещени и предпазени от всякаква рецензия групи, пред които би трябвало да се коленичи. Буквално и метафорично.
Според този надълбоко патогенен и психопатичен мироглед белите са изначално и непростимо отговорни за всяка, но в действителност всяка, форма на неравноправие, спор и дисфункция в американските и западноевропейските общества.
Расизмът на белите против останалите се среща в математиката, в развъждането на кучета, яденето на сладолед, излетите в парка и планината... Съвсем съществено и неиронично, разказан детайлно и истерично в най-най-престижните медии и университети. Всяка пора на западната цивилизация през днешния ден излъчва рисковата радиация на бялата привилегия. Това безчинство над истината се възпява от трагикомично демоничния хор на ритуалния мазохизъм.
Масивът от сходна подробна агитация под формата на „ проучвания “ в обществените науки и медийни есета е умопомрачителен.
Материалите за расистката природа на всеки един детайл от живота, историята и културата на Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Европа са колкото нападателно неуместни, толкоз и свирепо многочислени.
Това примитивно поверие се поддържа от администрацията на Джо Байдън, от Демократическата партия, Холивуд, съвсем всички медии и деятели. И сегашната цел е да я натъпчат в гърлата на децата.
И тук към този момент срещаме проявленията на същинско гражданско общество. Не протестърско, не подкрепено от фондации и посолства, с авансово направени готини плакати, с едни и същи послания на деятели, работили в едни и същи НПО-та и партии. Това грантово, пардон, гражданско общество го знаем.
Не, приказваме за свободно сдружили се пред опасността елементарни родители от доста места в Съединени американски щати, които се пробват да дадат отпор на проектите на властта да циментира тайната сериозна расова доктрина в стратегиите за образование на техните деца.
Няма да ги видите в множеството интернационалните рубрики и излъчвания в доста български медии, само че осведомителният пейзаж е цялостен с фрагменти на гневни и потресени родители, които приказват срещу проучването на Критична расова доктрина в учебните заведения.
Така стигаме до настоящия трагичен и драматургичен миг в американското общество. Класически роман за дребния против огромния, за елементарния човек против корумпираната и фанатична властова машина. Родители, които просто не желаят да се промиват мозъците на техните деца и да ги карат да се усещат отговорни, че са се родили с бял цвят на кожата.
Отговорът на властта е отговарящ. Тези родители са неприятни родители. И другата думичка с " р ". Паролата на напредъка и пропагандата – " р " като расисти. Най-големият боязън на западния цивилизован човек сега е трансфорат в бухалка, с която чупят капачките на коленете му преди да го пратят в безсъзнание с удар зад тила.
Медиите и Демократите повеждат война против родителите, осмелили се да подлагат на критика Критичната расова доктрина. Не си склонен детето ти да учи какъв брой е зло и извънредно всичко в историята на неговите предшественици и си срещу това то да се разкайва за „ бялата си привилегия “, вместо да учи имената на динозаври? Честито, от New York Times, The Atlantic или CNN ще те намерят и ще кажат на всички какъв ужасяващ зложелател на положителното си. Може и да те уволнят, а „ инцидентни “ тълпи от улични деятели да нападат дома ти, фамилията ти...
Стряскащ сюжет за филм, който сегашен Холивуд в никакъв случай няма да направи. Дано най-малко е с отворен край, в който дребният човек без власт въпреки всичко има някакъв късмет.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ