"Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Злобата на деня и наполеонките
Не е добре работата, скъпи съучастници, само че дано на първо време да си пожелаем добър ден във всяко едно отношение и да стартираме с нашия седмичен бюлетин на мира и разбирателството.
На нас дори ни е малко мъчно да запазим самообладание при тази бойна конюнктура. Настъпиха дни на военна борба близо до нашите национални граници. Русия влезе в Украйна и се е захванала да поставя в ред неподредената си покрайнина.
Има такова историческо разбиране, което се споделя и от полковник Путин - че украинците са едни леко заблудени сънародници от покрайнините на империята. В речите на висшите съветски представители в последно време се натъртва доста на тази сензитивност във великоруската душа. Те споделят по този начин: ние, руси и украинци, сме един народ, най-близки родственици, за ваше положително и във ваш интерес е да ни послушате и да се подчините на рационалните ни рекомендации.
На нас тук в “Новините с добавена стойност ” ни е малко мъчно да си вършим работата и да произнасяме разните му там пропити с мъдрост доброжелателни смешки.
Есхил преди време споделил, че истината е първата жертва на войната, само че то важи и за хумора - когато пушката от стената гръмне, на човек му замръзва усмивката или хуморът му става злобен.
То напряко акъла си губи човек в такива моменти - и той пада жертва на въоръжения спор.
Чувствата и страстите се обострят, мозъкът и хуморът отстъпват, нареждаме се към блатото като някакви жабчета наполеончета и почваме да крякаме с всичка мощ против тези от другата страна на водоема. Това не е безпределно интелигентно, но ние за благополучие не сме толкоз лекомислени, че да се поддадем на злобата.
Аз да вземем за пример цяла зима заедно съм с наполеонки и към този момент се чудя дали пък нямам Наполеонов комплекс! Или пък виждам Паметника на Съветската войска в центъра на София и си крещя - какъв брой е висок той, а какъв брой съм невисок аз, като някакъв Наполеон Бонапарт - 160 и няколко сантиметра. Сега отново щели да го махат паметника, разправя локалната власт.
Наполеон преди време отишъл до Русия да си избива комплексите и огромни кахъри брал.
Сега пък някакви грубияни настояват, че Владимир Путин влиза в Украйна, подгонен от душевните си наполеонки.
Аз това разбиране също го смятам за безгрижно, тъй като не ми се има вяра имперски решения да се вземат по прочувствени подбуди, в случай че ще най-злобните наполеонки да е нахлузил на душата си императорът.
Това да водиш империя толкоз години, не е някаква прочувствена работа, ами най-сложни сметки с тънки и дебели съображения. И в случай че не му излязат сметките, тогава към този момент може да се отдаде на всякакви страсти като Михаил Горбачов, да е жив и здрав. Горбачов е най-дълго живелият съветски водач в цялата история на тяхната страна - тъй като като не му излязоха сметките преди време, падна от властта и от този момент си гледа живота.
Засега обаче на Путин сметките му излизат и ще се помъчи още с тежката царска корона. А това е по-значителен факт и от неговите, и от нашите страсти.
Нашите страсти имат значение за нас и нашите души.
Понякога съветската страна оказва мощно влияние върху нашите страсти. Например като ни се каже: но вие българите сте малко неблагодарни!
Мария Захарова от Външното министерство на Русия оня ден сподели, че трябвало да се денацифицираме. Това е същата дума, която използват и във връзка с Украйна - денацификация. Отправена към нас малко звучи като благопожелание за блестяща политическа кариера.
Ако сме досетливи, може да го разчетем и като съвет да не бързаме с демонтажа на Паметника на Съветската войска.
Щото има една известна история по какъв начин Наполеон избягал от изгнанието си на остров Елба и до момента в който се движел към Париж, един вестник провел следната акция:
Първо драскали злобни заглавия - “Корсиканското страшилище дебаркира в залива Жуан! ”
“Канибалът се придвижва към Грас! ”
“Узурпаторът навлиза в Гренобъл! ”
Колкото повече приближавал Наполеон, толкоз по-умерени ставали заг
На нас дори ни е малко мъчно да запазим самообладание при тази бойна конюнктура. Настъпиха дни на военна борба близо до нашите национални граници. Русия влезе в Украйна и се е захванала да поставя в ред неподредената си покрайнина.
Има такова историческо разбиране, което се споделя и от полковник Путин - че украинците са едни леко заблудени сънародници от покрайнините на империята. В речите на висшите съветски представители в последно време се натъртва доста на тази сензитивност във великоруската душа. Те споделят по този начин: ние, руси и украинци, сме един народ, най-близки родственици, за ваше положително и във ваш интерес е да ни послушате и да се подчините на рационалните ни рекомендации.
На нас тук в “Новините с добавена стойност ” ни е малко мъчно да си вършим работата и да произнасяме разните му там пропити с мъдрост доброжелателни смешки.
Есхил преди време споделил, че истината е първата жертва на войната, само че то важи и за хумора - когато пушката от стената гръмне, на човек му замръзва усмивката или хуморът му става злобен.
То напряко акъла си губи човек в такива моменти - и той пада жертва на въоръжения спор.
Чувствата и страстите се обострят, мозъкът и хуморът отстъпват, нареждаме се към блатото като някакви жабчета наполеончета и почваме да крякаме с всичка мощ против тези от другата страна на водоема. Това не е безпределно интелигентно, но ние за благополучие не сме толкоз лекомислени, че да се поддадем на злобата.
Аз да вземем за пример цяла зима заедно съм с наполеонки и към този момент се чудя дали пък нямам Наполеонов комплекс! Или пък виждам Паметника на Съветската войска в центъра на София и си крещя - какъв брой е висок той, а какъв брой съм невисок аз, като някакъв Наполеон Бонапарт - 160 и няколко сантиметра. Сега отново щели да го махат паметника, разправя локалната власт.
Наполеон преди време отишъл до Русия да си избива комплексите и огромни кахъри брал.
Сега пък някакви грубияни настояват, че Владимир Путин влиза в Украйна, подгонен от душевните си наполеонки.
Аз това разбиране също го смятам за безгрижно, тъй като не ми се има вяра имперски решения да се вземат по прочувствени подбуди, в случай че ще най-злобните наполеонки да е нахлузил на душата си императорът.
Това да водиш империя толкоз години, не е някаква прочувствена работа, ами най-сложни сметки с тънки и дебели съображения. И в случай че не му излязат сметките, тогава към този момент може да се отдаде на всякакви страсти като Михаил Горбачов, да е жив и здрав. Горбачов е най-дълго живелият съветски водач в цялата история на тяхната страна - тъй като като не му излязоха сметките преди време, падна от властта и от този момент си гледа живота.
Засега обаче на Путин сметките му излизат и ще се помъчи още с тежката царска корона. А това е по-значителен факт и от неговите, и от нашите страсти.
Нашите страсти имат значение за нас и нашите души.
Понякога съветската страна оказва мощно влияние върху нашите страсти. Например като ни се каже: но вие българите сте малко неблагодарни!
Мария Захарова от Външното министерство на Русия оня ден сподели, че трябвало да се денацифицираме. Това е същата дума, която използват и във връзка с Украйна - денацификация. Отправена към нас малко звучи като благопожелание за блестяща политическа кариера.
Ако сме досетливи, може да го разчетем и като съвет да не бързаме с демонтажа на Паметника на Съветската войска.
Щото има една известна история по какъв начин Наполеон избягал от изгнанието си на остров Елба и до момента в който се движел към Париж, един вестник провел следната акция:
Първо драскали злобни заглавия - “Корсиканското страшилище дебаркира в залива Жуан! ”
“Канибалът се придвижва към Грас! ”
“Узурпаторът навлиза в Гренобъл! ”
Колкото повече приближавал Наполеон, толкоз по-умерени ставали заг
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ