Кое сплоти европейците за Украйна, кое може да ги раздели
Не беше ирационално от страна на Владимир Путин - а може би също и на, за който се твърди, че е бил осведомен с проектите на Москва - да залага, че единството на Европейски Съюз ще се разпадне няколко дни след нахлуването на Русия в Украйна. В последна сметка, с опита от войната в Ирак, рецесията с еврото и рецесията с бежанците, имаше казус за разделяне и появяването на конкуриращи се политически лагери в Европа.
Докато войната беше екзистенциална опасност за Полша и Естония, на границите на Украйна, това беше отдалечен спор за основаните в Португалия и Испания. Разломът изглеждаше евентуален.
Но една година по-късно наподобява, че тези упования са били неверни - и че признаците на европейско разцепление - като антигерманските настроения, избухнали в първите седмици на войната - са били краткотрайни кошмарни сюжети.
Ново на Европейския съвет за външни връзки (ECFR) демонстрира, че през последната година възгледите на европейците са се сближили, вместо да се разминават. Тезата, че войната сред Русия и Украйна би трябвало да завърши допустимо най-скоро, даже в случай че това докара Украйна да отстъпи територия на Москва, беше необятно публикувана през май 2022 година
Почти година по-късно противоположната концепция - че Украйна би трябвало да си върне цялата територия, даже в случай че това значи по-дълъг спор - доминира.
Причините за тази смяна и увеличението на поддръжката за Киев могат да се отдадат на няколко фактора.
© audiovisual.ec.europa
Но войната докара и до по-малко прието, само че сериозно значимо политическо пренареждане във вътрешната политика на доста европейски страни. Казано напряко: войната помири националистите с концепцията за по-силен и единен Европейски Съюз и в това време принуди доста либерали да открият мобилизиращата мощ на антиимперския шовинизъм.
Италианският министър председател Джорджо Мелони и нейната партия " Братя на Италия " са най-мощните представители на първото течение. Доскоро италианската последна десница гледаше на Брюксел като на най-голямата опасност за суверенитета на Италия, като доста от нейните членове освен са евроскептични, само че и подхранват привързаности към Путин. Те флиртуваха с напускането на еврото и даже на целия съюз. Но през днешния ден те виждат Брюксел като скъп съдружник в отбраната на Италия от властнически сили като Китай и Русия, както и от сили, които не признават граници, като COVID-19.
От другата страна на политическия набор, огромен брой проевропейски, демократични сили в Европа са въодушевени от битката за оцеляване на Украйна. Ако погледнете разпределенията по гласоподаватели на разнообразни партии, можете да видите необикновено доближаване на националисти и либерали, когато става въпрос за това по какъв начин те гледат на войната.
Например процентът на поддръжниците на En Marche! на президента Еманюел Макрон във Франция, които имат вяра, че успеха на Украйна може да донесе дълготраен мир в Европа, е значително еднакъв с броя на поддръжниците на дясната партия " Право и правдивост " (PiS) в Полша. Тези, които са в съюз с немските Зелени, партия с пацифистки обичаи, също не изостават от този резултат.
Интересно е също, че едни от най-силните поддръжници на украинската битка са бюрократите в Брюксел. Изправена пред военна експанзия по границите на Европейски Съюз, Урсула фон дер Лайен прегърна украинската битка и беше непоколебима в поддръжката си за Киев.
© audiovisual.ec.europa
Тя настоя европейските фондове да се употребяват за закупуване на оръжия за Киев и Украйна да получи вероятност за участие в Европейски Съюз. Брюксел, който преди се пазеше от властта на гражданския шовинизъм, ненадейно го прегърна.
Тази забележителна демонстрация на единение обаче не би трябвало да се приема за даденост.
Сегашното обединяване може да се разпадне бързо при положение на сполучлива съветска военна контраатака, заради спомагателен напън върху разноските за живот или нова бежанска рецесия. По-голяма компактност и ляво-дясно единодушие към оферти от Китай " кротичък проект от 12 точки " също може да докара до смяна на публичното мнение в посока за преустановяване на тази война допустимо най-скоро за сметка на териториалните претенции на Украйна.
То може също да бъде разрушено от смяна във външната политика на Съединени американски щати. Доналд Тръмп, който има намерение да се кандидатира за нов мандат като президент през 2024 година, упреква администрацията на Байдън за войната на Путин. Неговият противник за тази позиция, Рон ДеСантис, също сложи под подозрение всеки дълготраен ангажимент при републикански президент, като съобщи, че Вашингтон ще бъде посъветван да заобикаля " по-нататъшното заплитане в териториален спор " (бел.ред. - дни по-късно той поправя тази си позиция с конкретизиране, че става дума за съветска грабителска агресия).
Тяхната евентуална подготвеност да пожертват Украйна може да докара до огромна смяна освен в метода, по който европейците възприемат бъдещето на войната, само че даже и на това по какъв начин те вижте бъдещето на Европейски Съюз. Ако Тръмп или ДеСантис се появят като претенденти за президент и станат ръководители на антивоенната коалиция, можем да забележим бърз колапс на външнополитическия консенсус, който сега обвързва либералите и националистите.
Европейското единение във връзка с Украйна оцеля, обратно на всички упования, само че може ли то да устои на натиска, който се задава? Иван Кръстев е ръководител на Центъра за демократични тактики в София и непрекъснат помощник в IWM Institute of Human Sciences във Виена. Той е член-основател на борда на ECFR, член на борда на попечителите на Международната спешна група.
Марк Леонард е директор-основател на Европейския съвет за външни връзки (ECFR), първият паневропейски мозъчен концерн. Неговите тематики включват геополитика и геоикономика, Китай, политика и институции на Европейски Съюз.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Докато войната беше екзистенциална опасност за Полша и Естония, на границите на Украйна, това беше отдалечен спор за основаните в Португалия и Испания. Разломът изглеждаше евентуален.
Но една година по-късно наподобява, че тези упования са били неверни - и че признаците на европейско разцепление - като антигерманските настроения, избухнали в първите седмици на войната - са били краткотрайни кошмарни сюжети.
Ново на Европейския съвет за външни връзки (ECFR) демонстрира, че през последната година възгледите на европейците са се сближили, вместо да се разминават. Тезата, че войната сред Русия и Украйна би трябвало да завърши допустимо най-скоро, даже в случай че това докара Украйна да отстъпи територия на Москва, беше необятно публикувана през май 2022 година
Почти година по-късно противоположната концепция - че Украйна би трябвало да си върне цялата територия, даже в случай че това значи по-дълъг спор - доминира.
Причините за тази смяна и увеличението на поддръжката за Киев могат да се отдадат на няколко фактора.
© audiovisual.ec.europa
Но войната докара и до по-малко прието, само че сериозно значимо политическо пренареждане във вътрешната политика на доста европейски страни. Казано напряко: войната помири националистите с концепцията за по-силен и единен Европейски Съюз и в това време принуди доста либерали да открият мобилизиращата мощ на антиимперския шовинизъм.
Италианският министър председател Джорджо Мелони и нейната партия " Братя на Италия " са най-мощните представители на първото течение. Доскоро италианската последна десница гледаше на Брюксел като на най-голямата опасност за суверенитета на Италия, като доста от нейните членове освен са евроскептични, само че и подхранват привързаности към Путин. Те флиртуваха с напускането на еврото и даже на целия съюз. Но през днешния ден те виждат Брюксел като скъп съдружник в отбраната на Италия от властнически сили като Китай и Русия, както и от сили, които не признават граници, като COVID-19.
От другата страна на политическия набор, огромен брой проевропейски, демократични сили в Европа са въодушевени от битката за оцеляване на Украйна. Ако погледнете разпределенията по гласоподаватели на разнообразни партии, можете да видите необикновено доближаване на националисти и либерали, когато става въпрос за това по какъв начин те гледат на войната.
Например процентът на поддръжниците на En Marche! на президента Еманюел Макрон във Франция, които имат вяра, че успеха на Украйна може да донесе дълготраен мир в Европа, е значително еднакъв с броя на поддръжниците на дясната партия " Право и правдивост " (PiS) в Полша. Тези, които са в съюз с немските Зелени, партия с пацифистки обичаи, също не изостават от този резултат.
Интересно е също, че едни от най-силните поддръжници на украинската битка са бюрократите в Брюксел. Изправена пред военна експанзия по границите на Европейски Съюз, Урсула фон дер Лайен прегърна украинската битка и беше непоколебима в поддръжката си за Киев.
© audiovisual.ec.europa
Тя настоя европейските фондове да се употребяват за закупуване на оръжия за Киев и Украйна да получи вероятност за участие в Европейски Съюз. Брюксел, който преди се пазеше от властта на гражданския шовинизъм, ненадейно го прегърна.
Тази забележителна демонстрация на единение обаче не би трябвало да се приема за даденост.
Сегашното обединяване може да се разпадне бързо при положение на сполучлива съветска военна контраатака, заради спомагателен напън върху разноските за живот или нова бежанска рецесия. По-голяма компактност и ляво-дясно единодушие към оферти от Китай " кротичък проект от 12 точки " също може да докара до смяна на публичното мнение в посока за преустановяване на тази война допустимо най-скоро за сметка на териториалните претенции на Украйна.
То може също да бъде разрушено от смяна във външната политика на Съединени американски щати. Доналд Тръмп, който има намерение да се кандидатира за нов мандат като президент през 2024 година, упреква администрацията на Байдън за войната на Путин. Неговият противник за тази позиция, Рон ДеСантис, също сложи под подозрение всеки дълготраен ангажимент при републикански президент, като съобщи, че Вашингтон ще бъде посъветван да заобикаля " по-нататъшното заплитане в териториален спор " (бел.ред. - дни по-късно той поправя тази си позиция с конкретизиране, че става дума за съветска грабителска агресия).
Тяхната евентуална подготвеност да пожертват Украйна може да докара до огромна смяна освен в метода, по който европейците възприемат бъдещето на войната, само че даже и на това по какъв начин те вижте бъдещето на Европейски Съюз. Ако Тръмп или ДеСантис се появят като претенденти за президент и станат ръководители на антивоенната коалиция, можем да забележим бърз колапс на външнополитическия консенсус, който сега обвързва либералите и националистите.
Европейското единение във връзка с Украйна оцеля, обратно на всички упования, само че може ли то да устои на натиска, който се задава? Иван Кръстев е ръководител на Центъра за демократични тактики в София и непрекъснат помощник в IWM Institute of Human Sciences във Виена. Той е член-основател на борда на ECFR, член на борда на попечителите на Международната спешна група.
Марк Леонард е директор-основател на Европейския съвет за външни връзки (ECFR), първият паневропейски мозъчен концерн. Неговите тематики включват геополитика и геоикономика, Китай, политика и институции на Европейски Съюз.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ