НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 г. в

НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 година в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и творби за деца. По негови текстове са основани редица известни песни. Преводач на доста славянски поети. Носител е на медал " Св. св. Кирил и Методий " - първа степен, на премията " Димчо Дебелянов ", премията на Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, на " Златния Орфей ", на високи съветски и беларуски оценки.
Март  > Дюдюците на мартенския вятър
от проскопнялите си върхове
по този начин пищят, че карат дървесата
да се прегъват в утрото одве. > Не се е върнал щъркът дългоклюнест, 
само че минзухарчето със златно " боц! "
разсънва припека от зимен захлас
и свирват си с припърхалия кос. > И кукуряк подава гугла жълта, 
и врабчо гол кураж си дава самичък, 
тъй като знаят - на следващия ден ще нахълта 
дъхът на теменужките насам, > реката отново ще блесне от отвъде, 
дете ще гукне в ранна ранина...
Така било е. И по този начин ще бъде. 
От безконечни за правечни времена. > ---------->
Календар > Клюмват клони, падат листи, 
онемява като че ли всичко. 
Стихва запад, стихва изток, 
падат ветрищата ничком, 
като виждат, че в нощта, 
през реки, бърда, превали 
хорът птичи отлетял е 
вдън горите с есента. > Първи пъпки, първи листи, 
щури пристъпи във всичко...
Стихва запад, стихва изток, 
падат ветрищата ничком, 
като виждат, че в нощта, 
през реки, бърда, превали, 
хорът птичи отлетял е
да посрещне пролетта. > ---------->
Двама  > Денят угасва, кестенът е влажен, 
на открито е есен, сиво е, роси, 
а безшумно е под шушнещия покрив
и така е хубаво, че сме сами. > И Йохан Волфганг е при нас. Политат
лавинни звуци, наслади, беди, 
адажиа притихват и душите ни
умират като падащи звезди. > Така е хубаво да бъдем двама. 
Ела, постави си вишневия шал. 
И сме надалеч от всяка дребна драма, 
накрай света от всякаква тъга. > Денят загаснал е. Мълчи всемирът
сходно кестен в късен листопад. 
Природата едвам, едвам вибрира
и потегля с нас по своя кръговрат.> ----------------> Речник > Утро. 
Слънце. 
Мир. 
Морето свети. 
Лодката към изгрева гребе. 
Живите и мъртвите поети
пеят под високото небе.  > Вечер. 
Мрак. 
Война. 
Войникът клети
какъв брой димни дни не се засмя?
Живите и мъртвите поети 
плачат над ранената земя. > -------------> Вариант > О, мъдри и далечни Саади, 
светът от теб това ли наследи? > Ти споделяше, че тъкмо тези, 
които учи на нападения, 
на бран, на поход, на сцена, 
те взели след това за цел...> Ела и ме от пъкъла изведи, 
о, мъдри и далечни Саади. > >