Най-забавната майка/авторка на трилъри/наемна убийца по неволя/детектив се завръща! И

Най-забавната майка/авторка на трилъри/наемна килърка по неволя/детектив се завръща! И знаем, че нямате самообладание да видите какви ще ги надроби този път!

Втора част от шеметната престъпна поредност на Ел Косимано вече е в книжарниците, с цел да ни покаже как . И се пробва да не потъне в море от смъртоносни врагове!

Финли Донован е доста неща.

Самотна майка на две деца, чийто ромолящ смях я изпълва с благополучие и обич. За разлика от безспирния им плач, че златната рибка е умряла – той носи единствено обезсърчение и преосмисляне на житейските избори.

Писателка без ентусиазъм, бореща се с следващия ръкопис и умно игнорираща наближаващия краен период. Защото, хей, самата дума „ краен “ е прекомерно последна, нали?

Набедена наемна килърка, която няма виновност за ничия гибел (златната рибка не се брои, тя си го търсеше), само че все пак получаваща оферти за нови поръчки.

Финли обаче няма желание да убива никого. Дори когато схваща, че някой желае да отстрани арогантния ѝ някогашен брачен партньор, тя взема решение да го избави. За да го направи, ще би трябвало да скочи в море от смъртоносни мистерии, наемни убийци и повече членове на съветската мафия, в сравнение с е здравословно.

Междувременно детектив Ник Антъни наподобява твърдо решен да се върне в живота на Финли. Но едно привлекателно ченге не може да я разсее от най-важната задача: да опази фамилията си от ужасяваща гибел. Дори да би трябвало да наруши няколко закона, до момента в който го прави. 

Остроумен и достоверен в представянето на разочарованията и триумфите на майчинството в цялата му неразбория и забавление, „ Финли Донован избива рибата “ е многопластов и замайващ трилър, който се намира някъде на границата сред занимателното и откровеното – сред сатирата и сериозността. 

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Финли Донован избива рибата “ от Ел Косимано
ПЪРВА ГЛАВА
Кристофър беше мъртъв. Бяха го заварили да се клатушка по водата с опулени очи и празен взор малко след зазоряване. Макар да не можех чистосърдечно да заявя, че досега съм умъртвила някого, този път нямаше по какъв начин да отрека, че нося цялостната отговорност.

– Вината не е твоя. – Веро ме стисна окуражително през ръкава на дългия ми черен пуловер. Нямах нищо друго уместно за обличане; никога не се бях събудила с упованието да участвам на заравяне. При все това младата и ултрамодерна бавачка на децата ми някак си беше съумяла да се докара с прилепващ панталон, смъртоносен кок и дизайнерска блуза. Удостои ме с вяла усмивка. – Не си го направила преднамерено.

Усетих нежната длан на щерка ми в моята; телцето ѝ беше притиснато към хълбока ми, а очите ѝ бяха зачервени от рев.

– В твоя отбрана – прошепна Веро – би трябвало да кажа, че напътствията бяха написани с доста малък шрифт. А на твоята възраст…

 – На трийсет и една съм.

– Именно. Никой не чака да можеш да прочетеш елементарно тези ситни буквички. Просто си му дала прекомерно доста, нищо повече.

 – Стори ми се гладен. – Оправданието ми звучеше неубедително даже за мен самата, само че при всяко влизане в стаята на щерка ми Кристофър ме гледаше от аквариума с тези ми ти кръгли умолителни очи.

– Знам. – Веро сви гланцираните си устни и ме потупа по рамото. – Направи каквото можа, Фин.

Златната рибка на щерка ми се носеше по мътната вода, а подутият ѝ стомах сочеше обвинително към мен като показалец. Кристофър беше подарък за Дилия от татко ѝ, само че нямах подозрение, че Стивън е купил рибката единствено с цел да ми направи на инат. За да добави следващата отговорност към претрупания ми график, тъй че да следи неуспеха ми и да ми го натяква, до момента в който се бори с мен за попечителството върху децата. Откакто ме заряза поради наетата от нас брокерка на недвижими парцели и двамата се сгодиха, твърдо реши да потвърди, че съм неспособен родител. За него това се трансформира в съревнование, което единствено се ожесточи, откакто двамата с Тереза се разделиха. Бях окуражена да опазя проклетата рибка жива и да потвърдя на някогашния ми, че съм способна да осигуря добър живот за децата ни – и за домашния им любим – с оскъдните ми писателски приходи и без негово присъединяване. Че мога да прехранвам и обгрижвам Дилия, Зак и Кристофър сама или най-малко благодарение на Веро.

Кристофър оцеля под грижите ми по-малко от месец и макар че Зак не беше задоволително огромен да ме изпорти пред татко си, Дилия не можеше да пази загадка за нищо на света. Нямаше по какъв начин да опазя новината за гибелта на Кристофър от Стивън, а той щеше да я заяви със злостно удовлетворение на Гай, продажния си бракоразводен юрист, и евентуално да я спомене в съда.

Ваша чест, бих желал да привлека вниманието ви към рибката в плика за доказателства с надпис „ Веществено доказателство А “. Покойникът е обърнал стомах едвам след три седмици под грижите на някогашната ми брачна половинка. Тя явно е неспособна да извършва родителските си отговорности към децата ни.

Ако Стивън знаеше за индивида, който умря под грижите ми през последния месец (или за мястото, където двете с Веро се отървахме от натрупа му), евентуално щеше да получи инфаркт – Веро с удоволствие обмисляше тази опция, до момента в който изчисляваше нищожния късмет новината в действителност да го убие. Преди месец жена на име Патриша Миклър дочу по какъв начин разисквам сюжета на разказ с литературната ми агентка в препълнено заведение за сандвичи и ми предложи петдесет хиляди $ да убия брачна половинка ѝ, ужасяващ човек, който се оказа, че пере пари за съветската мафия. Харис се озова замаян в минибуса ми по случайност, само че въпреки в действителност да не го убих аз, жена му беше сигурна в противоположното. Тя заяви името ми на приятелката си Ирина, чийто брачен партньор беше реализатор на мокри поръчки за гореспомената страховита тайфа. Съпругът на Ирина също умря при акцидент. Въпреки това и двете дами показаха признателността си, като ми дадоха купища пари. Получих и бакшиш: някой беше разгласил онлайн публикация, че търси искащ да убие някогашния ми брачен партньор против парично заплащане.

Веро държеше зеленото пластмасово кепче пред мен.

– Искаш ли да кажеш няколко думи?

Зак щапукаше към аквариума с дундестите си крачета; набраните краища на памперса му се подаваха отдолу под черната тениска. Той подписа лепкавите си пръстчета към ръба на бюфета и се подвигна на палци, с цел да вижда. Докосна с пръстче стъклото; от брадичката му се точеше лига. Дъхът на Дилия секна и тя подвигна изпълнен с очакване взор към мен; върху горната ѝ джука лъщеше сопол. Взех кепчето от Веро.

– Какво би трябвало да кажа? – прошепнах.

 Тя ме побутна към аквариума.

– Просто кажи нещо хубаво за него.

 Държах кепчето към гърдите си и се мъчех да намеря думите, с които да успокоя скърбящата ми петгодишна щерка, изпаднала в нервност след събуждането си, когато беше заварила домашния си любим да се носи в аквариума като кръгче от зърнена закуска. Бях публицист, за бога. Изкарвах си прехраната, като свързвах думи в фрази. Тази задача трябваше да е лесна, само че щом погледнех Кристофър, си представях единствено лицето на някогашния ми брачен партньор. Не тъй като желаех да убия Стивън. Тоест допускам, че желаех в избрани дни. В множеството дни. Със сигурност го желаех, щом отвореше уста. Независимо какъв брой се обтегнаха връзките ни, откакто ме заряза поради нашата брокерка обаче, Стивън обичаше децата ни и те го обичаха, и в никакъв случай не бих направила нещо, с което да нараня Дилия и Зак.

Някой искаше Стивън мъртъв и това не бях аз.

 – Какво да кажа за Кристофър? – Хвърлих бърз взор към Веро за ентусиазъм. Ъгълчето на устните ѝ потрепна и тя ми даде знак да продължа. – Той беше добра рибка. Като правилен и хладнокръвен другар на всички ни той…

Някой дръпна мощно клина ми.

– Кажи им за усмивката му. – Дилия си избърса носа в ръкава на черното трико. – И по какъв начин правеше най-хубавите балончета. – Тя се притисна към бедрото ми и зарови личице в гънките на пуловера ми. Зак сбърчи угрижено челцето си. Щом потопих кепчето във водата и изгребах Кристофър в унисон с възприятията на Дилия, изпитах признателност, че синът ми е прекомерно дребен да проумее изцяло какво става.

Докато вървяхме тържествено по коридора към банята, Дилия ме държеше за крайници. Шествието завършваше с настанилия се върху хълбока на Веро Зак. Застанахме към отворения похлупак на тоалетната и отдадохме последна респект на Кристофър, който цопна в чинията с спокоен плисък. Щом се пресегнах към ръчката за стартиране на водата, Дилия ме сграбчи за ръката.

 – Не, мамо!

 – Миличка, постанова се. Не може да остане в тоалетната вечно.

– Защо не? – изхленчи тя.

 – Защото… – Хвърлих умолителен взор към Веро. Тази глава несъмнено не фигурираше в моя образец от книгата Какво те чака, когато чакаш дете. Исках си парите назад.

– Защото – услужливо предложи отговор Веро – ще засмърди. – Настъпих я мощно по крайници.

– Но аз в никакъв случай към този момент няма да го видя – изхлипа Дилия.

От нослето ѝ излезе мехурче и аз го избърсах с ръкав.

 – Споменът за него ще ни остане вечно. – Наред с десетките фотоси, които тя ме накара да обявявам на адрес #златнарибкавинстаграм.

– Може да отидем до зоомагазина и да вземем друга рибка. – Думите се изплъзнаха от устата на Веро, преди да съумея да я спра. Дилия стартира да надава пронизителни писъци, а долната джука на Зак затрепери.

– Не желая друга рибка! – изпищя Дилия. – Няма други рибки като Кристофър!

– Напълно си права. – Повиших глас в отговор на дружния им писък. – Никога няма да има друга рибка като Кристофър. Трябва да почетем паметта му с малко безмълвие.

Дилия стисна крепко уста и в банята настана тишина, нарушавана единствено от страховитото подсмърчане на децата ми. Наведох глава и замушках Веро с лакът в ребрата, до момента в който и тя не сведе глава. Изчаках цяла минута, след което се пресегнах към ръчката. Този път Дилия не направи опит да ме спре и Кристофър изчезна във въртоп от оранжеви люспи.

Веро нежно разроши Дилините подгизнали от сълзи остри кичури.

– Хайде, Дий. Ще ти изпека бисквити.

– Не правѝ прекомерно доста – подсетих ѝ. Майка ми приготвяше пуйка с плънка, която можеше да засити цяла войска, и щеше да ме убие, в случай че скапва апетита на децата преди вечеря.

Зак запищя, щом Веро го сграбчи и го понесе надолу по стълбите. Дилия се помая и погледна за последно към тоалетната, а след това пое след тях към кухнята.

Пресегнах се към ключа за осветлението и се стопирах, след което се обърнах към тоалетната и още веднъж пуснах водата. Понеже не съм най-голямата късметлийка на света, не съм до такава степен глупава да считам, че мъртвите не се връщат да навестят живите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.