Един от най-обичаните разказвачи на XX век – класикът Джеймс

Един от най-обичаните разказвачи на XX век – класикът Джеймс Клавел, завещал на света огромната Азиатска сага, измежду която романите и – се завръща на български език с неиздадената досега в България новела.

Излизала неведнъж на британски език, „ История с деца “ се появява за пръв път у нас в особено първокласно издание с твърди корици, допълнено от над 40 виртуозни илюстрации от българския художник Дамян Дамянов, които съпровождат и уголемяват читателското прекарване.



Съвсем елементарна преживелица въодушевява Джеймс Клавел да напише новелата. Един ден, когато щерка му се връща от учебно заведение и рецитира Клетвата за честност, която би трябвало да научи наизуст за домашно, сюжетът на „ История с деца “ незабавно изскача в мозъка на писателя. 



Сред страниците на новелата ставаме очевидци на един образователен час, през който всичко се трансформира. Старата учителка на децата е сменена с нова, по-харизматична учителка, която дава обещание да ги научи по какъв начин да бъдат в действителност свободни – в крайник с новия ред, който се разгръща из цяла Америка. Ред, в който съществува „ верен метод на мислене “, а всички старомодни мисли би трябвало да бъдат изкоренени. 



Отчасти антиутопия, разположена в годините на Студената война в Щатите, частично злокобно предизвестие какъв брой бързо тя би могла да се трансформира в действителност, „ История с деца “ е въздействаща притча за незабележимото и безшумно завладяване на най-важното: мозъка и сърцето.

Какво значи свободата? А вярността? Трябва ли да учим наизуст нещо, което не разбираме в целия му смисъл? Защо мислите могат по този начин елементарно да се отклоняват и да се подменят с други? Защо пропагандата постоянно има красиво лице? 



Все по този начин настояща шест десетилетия след написването си, „ История с деца “ слага всички тези и още редица въпроси. Без да претендира, че знае отговорите им,  Джеймс Клавел ги задава към читателите, подтиквайки ги да открият свои смисли, а след това да ги обсъдят и с децата си. 



Допълнено с увод от създателя, от щерка му Микаела Клавел и встъпление от Ф. К. Каст, това малко, само че проницателно литературно произведение е същинско упражнение по свободно мислене. А посланието на „ История с деца “ е изключително нужно във времена, когато контраст на лесносмилаемата информация (и дезинформация) могат да бъдат самоанализът и сериозният метод.  

* * *

Из „ История с деца “ от Джеймс Клавел
Снимка " Сиела "

Предговор 
През онази есен малко преди шестия ù рожден ден тя се прибра от първото си учебно заведение – скоро след първия ù образователен ден – и в изблик на горделивост разгласи: 

– Тати, тати! Слушай: „ Кълнъсе въвярнос към знамето... “.

Сложила бе мъничката си ръка на сърцето и откакто изпя на един мирис неразбираемите думи, впери взор в мен:

– Готово – изрече задъхана и протегна длан.

– Кое е готовото, миличка?

– Давай десетте цента!

– Какви 10 цента? За какво?

– За „ кълнъсе въвярнос “. Нали вярно го споделих? Никъде не сбърках. Ти не ме ли слушаше?

– А, слушах те. Права си. Май на никое място не сбърка. – По това време още не бях станал американски жител. – Но какви 10 цента би трябвало да ти давам?

– Госпожата сподели, че би трябвало да го научим наизуст и всякога, щом го кажем, баща или мама ще ни дава по 10 цента. Госпожата по този начин сподели.

Платих ù.

– Благодаря – рече ми с голямо удовлетворение. – А в случай че го повторя, нали отново ще ми дадеш 10 цента?

– За през днешния ден 10 цента ти стигат. А я ми кажи какво тъкмо значи „ заклевам се “?

– Ъ?

– Кълна се? Във честност?

Това напълно я обърка.

– „ Кълнъсе въвярнос “ значи тъкмо това: „ кълнъсе въвярнос “! 

– Госпожата не ви ли изясни какво тъкмо наизустявате? Какво значат тези дълги думи?

Озадачеността ù набъбна.

– Трябвало да го научим и щом го кажем, да ни дадат 10 цента. Така сподели госпожата бе, тати. – След което с удовлетворена нотка в гласа съобщи: – Сигурна съм, че го споделям вярно. По-хубаво и от Джони даже... 

През остатъка от деня си направих труда да попитам всевъзможни хора на най-различна възраст:

– Нали знаете „ Кълна се във честност “  … – само че преди да довърша въпроса си, те мигновено доизрецитирваха клетвата по същия сливащ думите метод. А след това непроменяемо установявах, че никой – било то преподавател, или различен човек – в никакъв случай не им е обяснил смисъла на текста. От всички се очакваше само да го наизустят.

Така се роди замисълът за „ История с деца “, тъй като още същия ден осъзнах какъв брой уязвимо е мисленето на моето дете – а и мисленето на всеки човек – в строго следени условия.

В креативната ми активност нормално написвам нещо, след това го преработвам; само че в съответния случай повествованието се оформи бързо, надали не автоматизирано.

При редактирането на описа трансформирах единствено три думи. А удоволствието от написването му и до момента си остава голямо, тъй като ме изправя непрестанно пред ред въпроси...

Въпроси от рода на: Какъв е смисълът от „ Кълна се във честност “, в случай че не вникнеш в думите? Или: Защо мислите могат по този начин елементарно да се отклоняват и да се подменят с други? Или: Какво значи независимост и за какво е толкоз мъчно да го обясниш?

„ История с деца “ не престава да ми задава какви ли не въпроси, на които аз персонално не знам отговорите.

Надявам се най-малко вие да ги намерите, с цел да може по-късно да им отговори и вашето дете...
Джеймс КлавелЛукаут Маунтън,Калифорния

Останах да очаквам най-търпеливо в татковия кабинет да получа обещаните ми 10 цента. А той седеше зад бюрото си пред вярната му пишеща машина марка „ Роял “ с една запалена цигара в пепелника, друга – догоряла върху ръба на бюрото, а трета – димяща сред устните му. 

Ясно ми беше, че татко ми не всеки път беше ларж в раздаването на десетцентови монети, само че знаех също по този начин, че откакто ми я беше заречен, щях да получа моята, по тази причина го и изчаквах умерено.

Оставям да ви доразкаже той със свои думи по какъв начин се развива историята по-нататък. Написан през 1963 година в подтекста на Студената война, следствията от Втората международна война и правосъдните нервности на маккартизма, „ История с деца “ е единственият къс роман притча в цялото му творчество.

Но най-същественото е, че задачата на „ История с деца “ (но не за деца) е да задава въпроси... Той непрестанно се стремеше да ни възпитава, че свободата не идва даром; че сме длъжни да се замисляме и да стигаме до лични заключения, както и да браним неумолимо нашата самостоятелност. Като човек, той постоянно и с лекост се смееше, само че не и когато ставаше дума за опазването на полагащите му се права и свободи.

През миналите от първичната му поява повече от шест десетилетия „ История с деца “ е  отпечатван неведнъж. Въпросите, които повдига, са запазили и до през днешния ден своята злободневност. Въпреки смяната в събитията, полезностите си остават непроменени. А независимото мислене продължава да е силата на всеки популярен субект, както и на всяка нация.

Баща ми спря да пуши, само че по този начин и не престана да задава въпроси. Призна си в писмен тип, че не знае отговорите им. Току-виж се оказало, че надалеч по-важно е човек въпреки всичко да си ги задава.

Микаела Клавел, 2020 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.