Ако не сте чували нищичко за сираците Бодлер, преди да

Ако не сте чували нищичко за сираците Бодлер, преди да прочетете още даже изречение, би трябвало да знаете следното: Вайълет, Клаус и Съни са умни и добродушни деца, само че нещастието като че ли ги преследва на всички места. Животът им е низ неприятен шанс и несполуки, в резюме – същинска поредност от злополучия. Както колоритният повествовател Лемъни Сникет неведнъж предизвестява читателите, това не е радостна приказка с благополучен край. Много повече наподобява на мрачна тайнственост, в която зад всеки ъгъл дебне идната ужасяваща заплаха. А издателство Benitorial с горделивост представя тази странна и трагично очарователна история.

Всичко най-неприятно, което следва да сполети бодлерчетата, стартира с „ Нещастното начало “. След ненадейната загуба на родителите си Вайълет, Клаус и Съни са поверени на грижите на ужасяващия Граф Олаф, който, подбуден от откровена лакомия, крои безмилостни проекти по какъв начин да отмъкне благосъстоянието им. Още при първата среща с новия си аставник децата схващат, че това, което ги чака, надалеч не е веселба и забавление. Тримата би трябвало да работят като добре смазана машина и всеки да способства с гениите си, с цел да съумеят да се измъкнат от клопката на жестокия изверг.

Безрадостният път повежда бодлерчетата към „ Вивариумът с влечугите “, където за малко намират разтуха при чудатия чичо Монти – херпетолог, чийто дом е цялостен с екзотични влечуги и редки открития. Но, както знаят читателите на тази злощастна поредност, нещата в никакъв случай не са толкоз елементарни, колкото наподобяват. Спокойствието е кратковременно и скоро сираците Бодлер се сблъскват със обстановка, доста по-коварна от всяка отровна змия. Децата още един път ще си послужат с изобретателността на Вайълет, интелекта на Клаус, лоялността и острите зъбки на Съни, с цел да се изправят против бедите, които ги преследват праволинейно.

А в този момент разкрива отчайваща панорама към езерото Лакримозо и мъчителната безкрайност на тъгите – минали и сегашни. За Вайълет, Клаус и Съни нещастията надалеч не са завършили, тъй като Граф Олаф е към момента по петите им. Дори новият им дом, ситуиран над езерото, не предлага особена разтуха. Въпреки напъните на извънредно внимателната вуйна Джоузефин – вдовица с характерен афинитет към граматиката – сираците Бодлер са принудени за следващ път да се борят сами с все по-дръзките и безмилостни проекти на своя най-жесток зложелател. И ще се нуждаят от всяка парченце храброст и съобразителност, с които разполагат, с цел да се оправят все някак с несгодите на живота.

Неповторимата композиция от черен комизъм, изобретателна игра на думи и интелигентния, самоуверен глас на Лемъни Сникет трансформират „ Поредица от злополучия “ в неустоима освен за читателите, само че и за филмовите и телевизионните продуценти. Уви, точно поради това на тази изцяло безрадостна история може да се насладите освен до момента в който разпростирате страниците на изискано очарователните книги, само че и до момента в който гледате акомодациите за огромния и дребния екран.

Филмовият блокбъстър от 2004 година с присъединяване на Джим Кери, Джъд Лоу и Мерил Стрийп, обгръща точно събитията от първите три елементи от поредицата. А през 2017 година стрийминг колосът Netflix продуцира сериал по всички тринайсет книги, в който Нийл Патрик Харис влиза в ролята на Граф Олаф. И въпреки че филмите постоянно дават обещание благополучен край, не се подлъгвайте, тъй като историята на бодлерчетата няма да приключи по никакъв начин обнадеждаващо. Само не казвайте, че не сме ви предизвестили!

Поради международната мрежа от конспирации, която го заобикаля, Лемъни Сникет постоянно поддържа връзка с необятната общност посредством своя представител Даниел Хендлър. Господин Хендлър води относително спокоен живот и е създател на три книги за възрастни, никоя от които не се приближава по смут до тези на господин Сникет. Подобно на господин Сникет, господин Хендлър ви желае единствено най-хубавото.

 * * *

Из " Просторният прозорец ", книга трета от " Поредица от злополучия ", от Лемъни Сникет
Снимка Benitorial

На Беатрис – бих предпочел да си жива и здрава…
Първа глава
Ако не знаехте нищичко за сираците Бодлер и ги видехте седнали върху куфарите си на Дамоклевия кей, бихте помислили, че са поели на някакво вълнуващо премеждие. В края на краищата трите деца таман бяха слезли от кораба „ Каприз “, който ги бе превозил през езерото Лакримозо, с цел да живеят у своята вуйна Джоузефин, а в множеството случаи такова събитие би било началото на фантастично радостни прекарвания.

Но несъмнено, щяхте да сте на напълно неправилен път. Защото, въпреки че на Вайълет, Клаус и Съни Бодлер им предстоеше да изживеят събития, които щяха да са както вълнуващи, по този начин и паметни, те нямаше да са вълнуващи и паметни, сходно на това да ви предскажат бъдещето или да отидете на родео. Приключението на децата щеше да е така вълнуващо и паметно, както да ви гони вампир в среднощ през храсталак от трънливи шубраци и в близост да няма никого, който да ви се притече на помощ. Ако предпочитате да четете роман, цялостен с фантастично радостни прекарвания, със страдание би трябвало да ви уведомя, че очевидно сте сбъркали книгата, защото бодлерчетата претърпяват доста малко радостни неща през своя тъмен и злополучен живот. Ужасно нещо е тяхното злощастие, толкоз извънредно, че едвам намирам сили да го опиша. И по този начин, в случай че не ви се чете история за нещастия и горест, в този момент е последната ви опция да зарежете тази книга, тъй като бедите на сираците Бодлер стартират още в идващия абзац.

– Вижте какво съм ви донесъл – сподели господин По, усмихнат до уши, и протегна ръка, в която държеше малко хартиено пликче. – Ментови бонбони!

Господин По беше банкер, претрупан да се грижи за делата на сираците Бодлер след гибелта на родителите им. Той бе добродушен човек, обаче на този свят не е задоволително да си добродушен, изключително когато отговаряш за това три деца да не изпаднат в неволя. Господин По познаваше тези деца, откогато се бяха родили, само че по този начин и не можа да запомни, че са алергични към ментови бонбони.

– Благодаря, господин По – рече Вайълет, взе пликчето и надникна в него.

Като множеството четиринайсетгодишни деца, Вайълет беше прекомерно благовъзпитана, с цел да спомене, че в случай че изяде един ментов бонбон, ще се изрине – дума, която тук значи, че „ за няколко часа кожата ѝ ще бъде обсипана с червени сърбящи пришки “. Освен това тя беше прекомерно заета с изобретателски мисли, с цел да обръща изключително внимание на господин По. На всеки, който познаваше Вайълет, щеше да е известно, че щом косата ѝ е вързана с панделка, с цел да не ѝ пада в очите – както беше в този момент, – значи мислите ѝ са заети с елементарни и зъбчати колела, с лостове и други механизми, нужни за изобретяването на всякакви неща. Точно в този миг тя мислеше по какъв начин би могла да усъвършенства мотора на кораба „ Каприз “, та да не бълва дим към сивото небе.

– Много благо от ваша страна – обади се Клаус, междинното дете Бодлер, като се усмихна на господин По, до момента в който си мислеше, че в случай че единствено близне един ментов бонбон, езикът му ще се подуе и той съвсем няма да може да приказва.

Клаус си смъкна очилата и мислено си пожела господин По вместо бонбони да му беше купил книга или вестник. Момчето буйно обичаше да чете и когато на осмия си рожден ден разбра за своята алергия, неотложно изчете всички книги за алергиите, които откри в библиотеката на своите родители. Дори в този момент, четири години по-късно, Клаус можеше да изрецитира химическите формули на веществата, които караха езика му да се подува.

– То-иии! – изпищя Съни.

Най-малкото бодлерче беше още бебе и като множеството бебета нормално говореше с думи, които мъчно се разбираха. С „ То-иии! “ евентуално имаше поради „ Никога не съм яла ментови бонбони, тъй като допускам, че и аз като сестра ми и брат ми съм алергична към тях “, обаче няма по какъв начин да сме сигурни. Може пък да е имала поради „ Иска ми се да захапя един ментов бонбон, защото обичам да ухапвам всякакви неща с четирите си остри зъба, само че не желая да пожертвам някаква алергична реакция “.

– Можете да си ги ядете, до момента в който се возите с таксито до къщата на госпожа Ануисъл – сподели господин По и се изкашля в бялата си носна забрадка.

Господин По сякаш непрекъснато беше настинал и сираците Бодлер бяха привикнали да получават информация от него сред пристъпи на кашлица и хриптене.

– Тя се извинява, задето не ви посреща на пристана – продължи той в този момент, – само че споделя, че се страхувала от него.

– Защо ще се опасява от един кей? – попита Клаус, оглеждайки дървените мостици и платноходките.

– Страхувала се от всичко, обвързвано с езеро Лакримозо – отвърна господин По, – обаче не ми сподели за какво. Може би има нещо общо със гибелта на мъжа ѝ. Вашата вуйна Джоузефин – тя в действителност не ви е никаква вуйна, а балдъза на ваш втори братовчед, само че изиска да я наричате вуйна Джоузефин, – та вашата вуйна Джоузефин наскоро е изгубила брачна половинка си и е допустимо той да се е удавил или да е умрял при корабокрушение. Стори ми се неучтиво да я запитвам по какъв начин е станала вдовстваща. Е, хайде да ви кача на едно такси.

– Какво значи тази дума? – попита Вайълет.

Господин По я погледна и подвигна вежди.

– Учудваш ме, Вайълет – рече. – Момиче на твоята възраст би трябвало да знае, че таксито е кола, която ще те откара някъде против възнаграждение. А в този момент да вземем багажа ви и да отидем до улицата.

– „ Вдовстваща “ – пошепна Клаус на Вайълет – е завладяна дума за „ вдовица “.

– Благодаря – отвърна тя също шушукайки, като подвигна с едната ръка куфара си, а с другата – Съни.

Господин По размаха носната си забрадка, с цел да даде знак на едно такси да спре, и до момента в който се усетят, водачът натовари всичките Бодлерови куфари в багажника, а господин По натовари Бодлеровите деца на задната седалка.

– Ще се сбогувам с вас тук – сподели господин По. – Работният ден в банката към този момент е почнал и се притеснявам, че в случай че дойда с вас при вуйна ви Джоузефин, няма да свърша никаква работа. Моля, предайте ѝ моите благопожелания и ѝ кажете, че ще подкрепям непрекъсната връзка с нея.

Господин По замълча за миг, до момента в който кашляше в носната си забрадка, а след това продължи:

– Вижте какво, вашата вуйна Джоузефин малко се безпокои, задето ще има три деца в къщата си, само че аз я уверих, че вие тримата сте добре възпитани. Затова внимавайте за държанието си и както постоянно, в случай че има някакъв проблем, можете да ми се обадите в банката по телефона или да ми пратите факс. Макар че не мога да си показва нещо да се обърка този път.

Когато сподели „ този път “, господин По погледна многозначително децата, като че ли те носеха виновността за гибелта на бедния чичо Монти. Но бодлерчетата бяха прекомерно обезпокоени от срещата с новата си настойница, с цел да кажат на господин По освен това от „ До скоро “.

– До скоро – рече Вайълет и пъхна пликчето с ментови бонбони в джоба си.

– До скоро – рече Клаус и хвърли финален взор към Дамоклевия кей.

– Фрул! – изписка Съни и взе да хапе катарамата на защитния колан.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.