Да не действа и да не съществува – това за човека е едно и също
Най-висшата мъдрост
Една зимна нощ в провинцията, където се намирал огромен манастир, имало изобилен снеговалеж.
Сутринта учениците трябвало безусловно да газят до кръста в снега, с цел да стигнат до залата за медитация.
Учителят събрал всички възпитаници и ги попитал:
– Кажете какво би трябвало да създадем в този момент?
Първият възпитаник споделил:
– Следва да се помолим снегът да се стопи.
Вторият предложил:
– Необходимо е да изчакаме всеки в килията си, а снегът рано или късно ще изчезне.
Третият споделил: – На всеки, който е познал истината, би трябвало да му е все едно – дали има сняг или не.
Учителят декларирал:
– А в този момент чуйте аз какво ще ви кажа.
Учениците притихнали, с цел да чуят висшата мъдрост.
Учителят ги огледал, въздъхнал и споделил:
– Грабвайте лопатите и действайте!
Каква е поуката ли: да не забравяме в никакъв случай това, което в действителност оказва помощ – действието!
