Проф. Даниел Вълчев: В университета в постмодерната ситуация истината и полезността са в опозиция
"Най-важното, което се случва във висшето обучение, е, че Хумболтовият вид университет към този момент го няма. Хумболтовият университет, основан при започване на XIX век, това е Университетът. Там има ясно разделяне по науки, по катедри. Там се пазят библиотеките. Той държи връзката сред народ и хайлайф. За да станеш някой в това общество, би трябвало да минеш през Университета. Самият професор към този момент е институцията. Той споделя: по този начин е в химията. " Това сподели по Дарик радио деканът на Юридиеския факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев.
"Постмодерният университет към този момент е нещо радикално друго. Огромните бази данни към този момент не са в университетите. Практически няма университети, които имат библиотеки, превъзхождащи интернационалните бази данни. Няма и научна истина от последна инстанция. Дори в региона на фундаменталните науки сякаш има известно разколебаване.
Светът не е по едно и също време изцяло различим. Дори и в региона на точните науки има някакви преносими консенсуси.
Университетът в постмодерната обстановка е изправен пред това, че студентите към този момент не се интересуват толкоз от това професорът да им каже кое е правилно, едвам схванат нещо, което ще им бъде потребно. Истината и полезността стартират да са в някаква съпротива. Затова постоянно асистентът наподобява по-интересен от професора. Професорът споделя някакви отвлечени неща, а асистентът споделя, че най-важното в нотариалния акт е да не забравите да напишете името в италик ", изясни професорът.
Даниел Вълчев разяснява и междинното обучение. Той изясни, че във всички общества постоянно има два целта - повишение на качеството и възстановяване на достъпа. Според него у нас на процедура имаме две просветителни системи. "Ако видите резултатите от външните оценения, ще ви направи усещане, че 2 учебни заведения на 300 метра едно от друго, едното е на международно ниво, а другото в този момент изпълзява от Възраждането. Същото е и със опазването на здравето. В България няма еднакъв достъп до опазването на здравето. С годините това не се оправя. В напредналите общества сякаш тази ножица се разтваря ", разяснява проф. Вълчев.
"От времето на Тодор Живков опазване на здравето и обучение до 2010 година вървят с идентични бюджети. В последната година преди коронавирус рецесията бюджетът за опазване на здравето е с милиард и освен това от този за обучение. Здравеопазването е може би най-лошо проведената обществена система ", безапелационен беше професорът.
С въвеждането на делегирани бюджети в междинното обучение нещата станали почти предвидими. Ясно е, че където са децата, там отиват и парите. "Най-важният въпрос в образованието е противоположният асортимент при влизането в учителската специалност. Докато не се оправи това хората да желаят да станат учители, няма по какъв начин да даде положителни плодове за една система. Това е една от най-затворените специалности. Аз да вземем за пример нямам учителска дееспособност. Човек, без значение какво е приключил, би трябвало да може да опита да стане преподавател. Системата би трябвало да е отворена. Основното не е въпрос на познание, а въпрос на другарство, да ти харесва да работиш с децата ", сподели Даниел Вълчев.
Според него светът се е трансформирал доста по метод, по който не си даваме сметка. "Това, което се случва в света е било запазвано по доста разнообразни способи във времето. В началото това е ставало посредством човешката памет. Омир измисля стихове, дърпа лирата, пее ги. Неговият възпитаник запомня нещо, друго не запомня. И по този начин се предава нещо, кагато нещо някой е споделил или направил ", сподели проф. Даниел Вълчев.
С писменото слово, нещата се трансформират, тъй като става допустимо да се възпроизведе мисъл или събитие. "Когато се появява в Европа книгопечатането, нещата стават още по-сложни, тъй като няма единично копие на това, което Константин Вълков е споделил през III век, а Вълчев го е записал на пергамент. За няколко десетилетия в огромна част от фамилиите в Централна и Западна Европа вее се появява по една книга. Библията първоначално. Печатното слово, аналоговите връзки оттова нататък, вестници, телевизия, радио доста уголемяват достъпа до информация ", добави деканът.
Това, което прави дигитализацията, било кардинално друго. "Това значи благодарение на двоичен код ти да възпроизведеш безусловно всичко в света. С опцията за култивиране на двоични кодове, достъпът до информация стана трагично друго от това, което в миналото си е представял. И отсам доста проблеми ".
Първият бил - в случай че имам безграничен достъп до информация, това значи, че на практика аз не бих могъл да я смеля. Следователно кой ще ми направи подборката. "Благодарение на обществените мрежи сме склонни да се затваряме в племенни общности. Тези процеси са млади и не са намерили своето концептуализиране. Втората страна е, че западните общества живеят в нова постмодерна обстановка. Има фундаментални разлики сред обществата преди Втората международна война и обществата с края на XX век ".
Най-важното разграничение съгласно проф. Вълчев е, че модерността се характеризира с ред, с ясни престижи, с ясни системи за надзор, с съществуването на преобладаващ разказ. "Може да сме се майтапили с Тодор Живков, само че имаше един световен роман. Когато това се разпадна, сякаш се появиха голям брой разкази ".
Един от присъщите белези на постмодерните общества бил, че липсва преобладаващ разказ. Липсва общ роман, разказът за учения, който се бори с природата, позчинява я и основава нова, по-добра среда за живот на хората. Постмодерната среда не приемала това. Истината била най-често на преносими консенсуси. Затова се чудимм на кого да имаме вяра. Всичко това основава неизясненост по отношение на истината.
"Светът занапред ще се подрежда. В момента живеем в временен интервал. Не може да имаме прекомерни упования от това, че хората ще имат дефинитивна визия за това, което е към тях. Докато през младежките безредици през 60-те и 80-те години младите споделят: оставете ни, не ни казвайте какво да вършим. Днес младите споделят: какво да вършим. Има едно огромно превръщане на вероятностите ", разяснява още юристът.
Заради сериозността на диалога, той се пошегува, че като се явявал едно време на изпит по диамат, запомнил една мисъл на Маркс: Човек първо би трябвало да яде, да пие и да се развъжда, а чак тогава да се занимава с нереално мислене.
Източници: Дарик радио, "24 часа "
"Постмодерният университет към този момент е нещо радикално друго. Огромните бази данни към този момент не са в университетите. Практически няма университети, които имат библиотеки, превъзхождащи интернационалните бази данни. Няма и научна истина от последна инстанция. Дори в региона на фундаменталните науки сякаш има известно разколебаване.
Светът не е по едно и също време изцяло различим. Дори и в региона на точните науки има някакви преносими консенсуси.
Университетът в постмодерната обстановка е изправен пред това, че студентите към този момент не се интересуват толкоз от това професорът да им каже кое е правилно, едвам схванат нещо, което ще им бъде потребно. Истината и полезността стартират да са в някаква съпротива. Затова постоянно асистентът наподобява по-интересен от професора. Професорът споделя някакви отвлечени неща, а асистентът споделя, че най-важното в нотариалния акт е да не забравите да напишете името в италик ", изясни професорът.
Даниел Вълчев разяснява и междинното обучение. Той изясни, че във всички общества постоянно има два целта - повишение на качеството и възстановяване на достъпа. Според него у нас на процедура имаме две просветителни системи. "Ако видите резултатите от външните оценения, ще ви направи усещане, че 2 учебни заведения на 300 метра едно от друго, едното е на международно ниво, а другото в този момент изпълзява от Възраждането. Същото е и със опазването на здравето. В България няма еднакъв достъп до опазването на здравето. С годините това не се оправя. В напредналите общества сякаш тази ножица се разтваря ", разяснява проф. Вълчев.
"От времето на Тодор Живков опазване на здравето и обучение до 2010 година вървят с идентични бюджети. В последната година преди коронавирус рецесията бюджетът за опазване на здравето е с милиард и освен това от този за обучение. Здравеопазването е може би най-лошо проведената обществена система ", безапелационен беше професорът.
С въвеждането на делегирани бюджети в междинното обучение нещата станали почти предвидими. Ясно е, че където са децата, там отиват и парите. "Най-важният въпрос в образованието е противоположният асортимент при влизането в учителската специалност. Докато не се оправи това хората да желаят да станат учители, няма по какъв начин да даде положителни плодове за една система. Това е една от най-затворените специалности. Аз да вземем за пример нямам учителска дееспособност. Човек, без значение какво е приключил, би трябвало да може да опита да стане преподавател. Системата би трябвало да е отворена. Основното не е въпрос на познание, а въпрос на другарство, да ти харесва да работиш с децата ", сподели Даниел Вълчев.
Според него светът се е трансформирал доста по метод, по който не си даваме сметка. "Това, което се случва в света е било запазвано по доста разнообразни способи във времето. В началото това е ставало посредством човешката памет. Омир измисля стихове, дърпа лирата, пее ги. Неговият възпитаник запомня нещо, друго не запомня. И по този начин се предава нещо, кагато нещо някой е споделил или направил ", сподели проф. Даниел Вълчев.
С писменото слово, нещата се трансформират, тъй като става допустимо да се възпроизведе мисъл или събитие. "Когато се появява в Европа книгопечатането, нещата стават още по-сложни, тъй като няма единично копие на това, което Константин Вълков е споделил през III век, а Вълчев го е записал на пергамент. За няколко десетилетия в огромна част от фамилиите в Централна и Западна Европа вее се появява по една книга. Библията първоначално. Печатното слово, аналоговите връзки оттова нататък, вестници, телевизия, радио доста уголемяват достъпа до информация ", добави деканът.
Това, което прави дигитализацията, било кардинално друго. "Това значи благодарение на двоичен код ти да възпроизведеш безусловно всичко в света. С опцията за култивиране на двоични кодове, достъпът до информация стана трагично друго от това, което в миналото си е представял. И отсам доста проблеми ".
Първият бил - в случай че имам безграничен достъп до информация, това значи, че на практика аз не бих могъл да я смеля. Следователно кой ще ми направи подборката. "Благодарение на обществените мрежи сме склонни да се затваряме в племенни общности. Тези процеси са млади и не са намерили своето концептуализиране. Втората страна е, че западните общества живеят в нова постмодерна обстановка. Има фундаментални разлики сред обществата преди Втората международна война и обществата с края на XX век ".
Най-важното разграничение съгласно проф. Вълчев е, че модерността се характеризира с ред, с ясни престижи, с ясни системи за надзор, с съществуването на преобладаващ разказ. "Може да сме се майтапили с Тодор Живков, само че имаше един световен роман. Когато това се разпадна, сякаш се появиха голям брой разкази ".
Един от присъщите белези на постмодерните общества бил, че липсва преобладаващ разказ. Липсва общ роман, разказът за учения, който се бори с природата, позчинява я и основава нова, по-добра среда за живот на хората. Постмодерната среда не приемала това. Истината била най-често на преносими консенсуси. Затова се чудимм на кого да имаме вяра. Всичко това основава неизясненост по отношение на истината.
"Светът занапред ще се подрежда. В момента живеем в временен интервал. Не може да имаме прекомерни упования от това, че хората ще имат дефинитивна визия за това, което е към тях. Докато през младежките безредици през 60-те и 80-те години младите споделят: оставете ни, не ни казвайте какво да вършим. Днес младите споделят: какво да вършим. Има едно огромно превръщане на вероятностите ", разяснява още юристът.
Заради сериозността на диалога, той се пошегува, че като се явявал едно време на изпит по диамат, запомнил една мисъл на Маркс: Човек първо би трябвало да яде, да пие и да се развъжда, а чак тогава да се занимава с нереално мислене.
Източници: Дарик радио, "24 часа "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ