Най-цененият пигмент в древността се е получавал не от плетеница

Най-цененият пигмент в древността се е получавал не от плетеница корени или пенлив дестилат от бурен, а посредством добиване на слузест секрет от жлези зад ануса на морските охлюви murex - " дъното на дънните храни ", написа историкът Кели Гровиер.

 

Общоприетото название на багрилото - тирийски пурпур - произлиза от местообитанието на мекотелите, които финикийците сякаш почнали да събират през XVI в. пр.н.е. в града-държава Тир в сегашен Ливан.

Тъй като всеки охлюв е давал малко повече от една капка от разтвора, съгласно някои данни за една унция багра са били нужни към 250 000. Пурпурното е било трудоемко, само че толкоз необятно публикувано, че купчините изхвърлени преди хилядолетия черупки през днешния ден са географски обекти в района. Багрилото е било и толкоз скъпо - съгласно римски декрет, публикуван през 301 година, то е коствало повече от три пъти тежестта си в злато - че потреблението му е било непокътнато за свещеници, благородници и кралски особи. " Макар че пурпурното може да е символизирало по-висш порядък, то е миришело на много по-нисша нечистотия ", написа Гровие в книгата си " Изкуството на цвета ".