Котоошу: Никога не търсете извинения
Най-титулуваният български сумист Калоян Махлянов се прибра в България за първи път от три години. Придобилият международна популярност под бойното име Котоошу герой от село Джулюница беше съвсем тайно в София, с цел да се включи в гала по случай тройната годишнина на дипломатическите връзки сред България и Япония - 110 година от първите контакти, 80 година от определяне на публична връзка и 60 година от нейното възобновяване.
36-годишният великан приключи професионалната си кариера през 2014 година, когато се отхвърли от българското поданство и стана японски гражданин, с цел да може да открие лична треньорска школа в Страната на изгряващото слънце. От 2017 година Кароян Андо, каквото е японското име на Калоян, ръководи школата " Наруто бея " в Токио.
" Това беше най-трудният миг - показа Махлянов пред bTV. - Само японец може да стане треньор във федерацията. За да стана треньор, трябваше да приема японско поданство. Това е нещо неповторимо, никой различен европеец не го е правил. Българин да учи японците на сумо е все едно японски треньор да пристигна в България да учи децата на футбол. "
Махлянов е женен за някогашната японска стюардеса Асако Андо и двамата имат наследник и щерка - Кирил (8 г.) и Мария (5 г.). Запитан дали е мислил в миналото да се завърне да живее в България със фамилията си, някогашният озеки отговори: " С годините взех да привиквам с културата, с тях, по този начин станаха нещата, че животът ми се получи в Япония. Ако бях срещнал българка, несъмнено щях да се върна. Децата ми носят български имена, тъй като са българчета. Големият три пъти е идвал, дребната единствено като беше дребна. "
Първият в историята европеец, спечелил Купата на императора, показа, че началото на кариерата му в Япония е било същинско мъчение. И даде няколко скъпи съвета на сънародниците си.
" Аз попаднах в XVIII век - пердах с пръчки, нямаше нищо за ястие - описа Котоошу. - Толкова мъчно беше първата година и половина, че нищо не си припомням от живота си. Бяла лента. Сигурно тъй като сложните моменти човек ги не помни. Просто не бях човек. Всеки ден упражнявах два, три пъти повече от тях. Защото бях на 19, а те - на 15. Ако упражнявам колкото тях, по какъв начин ще ги настигна? Няма рецепта, всичко е тук, в сърцето. Аз съумях, тъй като трябваше да оцелея. Нямах време за фантазии. Всичко беше ориентирано към задачата ми. Сега споделям на учениците си, че животът не е елементарен, нищо не получаваш безплатно. Трябва да се провалиш. Успехът се получава само след неуспеха. Важното е да не се страхуваш от неуспеха. Никога не търсете извинения, няма невъзможни неща, стига да си поставите цели. Мислете положително. "
36-годишният великан приключи професионалната си кариера през 2014 година, когато се отхвърли от българското поданство и стана японски гражданин, с цел да може да открие лична треньорска школа в Страната на изгряващото слънце. От 2017 година Кароян Андо, каквото е японското име на Калоян, ръководи школата " Наруто бея " в Токио.
" Това беше най-трудният миг - показа Махлянов пред bTV. - Само японец може да стане треньор във федерацията. За да стана треньор, трябваше да приема японско поданство. Това е нещо неповторимо, никой различен европеец не го е правил. Българин да учи японците на сумо е все едно японски треньор да пристигна в България да учи децата на футбол. "
Махлянов е женен за някогашната японска стюардеса Асако Андо и двамата имат наследник и щерка - Кирил (8 г.) и Мария (5 г.). Запитан дали е мислил в миналото да се завърне да живее в България със фамилията си, някогашният озеки отговори: " С годините взех да привиквам с културата, с тях, по този начин станаха нещата, че животът ми се получи в Япония. Ако бях срещнал българка, несъмнено щях да се върна. Децата ми носят български имена, тъй като са българчета. Големият три пъти е идвал, дребната единствено като беше дребна. "
Първият в историята европеец, спечелил Купата на императора, показа, че началото на кариерата му в Япония е било същинско мъчение. И даде няколко скъпи съвета на сънародниците си.
" Аз попаднах в XVIII век - пердах с пръчки, нямаше нищо за ястие - описа Котоошу. - Толкова мъчно беше първата година и половина, че нищо не си припомням от живота си. Бяла лента. Сигурно тъй като сложните моменти човек ги не помни. Просто не бях човек. Всеки ден упражнявах два, три пъти повече от тях. Защото бях на 19, а те - на 15. Ако упражнявам колкото тях, по какъв начин ще ги настигна? Няма рецепта, всичко е тук, в сърцето. Аз съумях, тъй като трябваше да оцелея. Нямах време за фантазии. Всичко беше ориентирано към задачата ми. Сега споделям на учениците си, че животът не е елементарен, нищо не получаваш безплатно. Трябва да се провалиш. Успехът се получава само след неуспеха. Важното е да не се страхуваш от неуспеха. Никога не търсете извинения, няма невъзможни неща, стига да си поставите цели. Мислете положително. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ