Най-старата възрожденска иконописна школа в България е Тревненската. Повече от

Най-старата възрожденска иконописна школа в България е Тревненската. Повече от 160 истински икони илюстрират майсторството на няколко генерации иконописци от този край. Те са показани в музея „ Тревненска иконописна школа ”, в постройка, строена в миналото за параклис, която се намира на високо слънчево място в града.

Историята на музейната постройка е част от тази за основаването на Преванториума за гръдоболни деца в покрайнините на Трявна. Средствата за построяването му са дарени от кралица Йоанна. Те са нейна зестра след сватбата ѝ с цар Борис III. Царският проектант Йордан Севов проектира постройката на детската профилирана болница - санаториум, открита през март 1944 година.

Големият комплекс разполага с всички нужни пространства, в това число с параклис, построен в тоскански жанр. Параклисът не е осветлен и богослужения в него не са се провеждали. Интересна детайлност е, че е строен от служащи от еврейски генезис.

" Това са хора, които, с цел да бъдат избавени, са били мобилизирани като строителни батальони . Идеята е била да се спасят тези хора, български жители на царството, това са български евреи, които са работили ", сподели за БНР екскурзоводът Константин Малчев.

В началото на 80-те години, под егидата на Фонд „ 13 века България “, се реализира концепцията на това място да се сътвори музей на Тревненската иконописна школа и през днешния ден 160 истински икони свидетелстват за майсторството на зографите.

" Иконописта е един от трите занаята, формиращи тревненската художествена школа другите два са дърворезба и строителство . Като иконописта е най-стария живописен поминък, който се практикува в Трявна. Има последователност с Търновската иконописна школа. Най-старите икони са в предверието на храма. Това са икони,  датирани от края на 17 доникъде на 18 век. Те не са икони, работени от представителите на типичната класическа тревненска школа. Това са икони, работени от тревненски майстори, само че това са майстори, които са работили по-скоро по сходство на тези, които са рисували икони в манастирите. Съблюдавали са остарелия гръковизантийски жанр ".

В Трявна работят шест зографския семейства. Иконописта е поминък, който не е проведен в еснафин. Той е по-скоро фамилен и се предава от татко на наследник.

Иконите в сбирката са църковни и са от храмове от района, които към този момент не действат. Сред тях има и копия на чудотворни, като именитата „ Посечена Богородица “ и „ Скърбяща Богородица “, изобразена със наследник плащ. Рядка икона е „ Кърмещата Богородица “, която е част от сбирката в музея, представящ само Тревненската иконописна школа.

" Характерното за тревненската икона е, че тя оптимално се придържа към каноничните условия, само че за сметка на това е ужасно богато украсена - с доста ярки цветове, с доста злато, с доста цветя, даже с направени специфични щампи за цветовата декорация. Иконите от по-късно зародилите художествени школи са също много богато украсени, само че те са по-живописно изглеждащи ".

Освен експозицията, посетителите на Музея могат да прегледат и възстановката на зографска работилница от 19 век. Тя е единствената сбирка в България, която демонстрира цялостен набор истински зографския принадлежности. Дарена е от наследници на Миневската фамилия. Тук може да се проследят стадиите в подготовката и рисуването на иконата.

Ръцете, лицата и очите на персонажите рисувал майсторът, останалото можело да се прави и от помощниците, прибавя екскурзоводът, до момента в който преглеждаме инструментите на тогавашните майстори зографи.

Тук са подредени и бурканчета с основи за бои на прахуляк. Иконописците ги приготвяли като употребили разнообразни съставки, в това число яйчен жълтък, с цел да прилепват боите по-добре към основата. За залепване на златния лист върху иконата употребявали сок от чесън. Показан е ножът, с който се изрязвало златото върху възглавничка, направена от еленова кожа, с цел да не се наелектризира листът.

Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.