Слаб Лудогорец оцеля по чудо срещу ЦСКА на Армията
Най-слабият Лудогорец по знамение оцеля на " Армията " в директния мач за купата на България. А ЦСКА за следващ път не съумя да стигне до успеха в дуел против тим от Топ 3 на класирането. Това основно ще се запомни от дълго чаканото дерби, призвано да реши ориста на шампионския трофей. Не по-силният, даже не по-малко слабият завоюва от равенството, а при този процес евентуално бе подсигурена и осмата поредна купа. Което не е добра реклама за нашето състезание. Защото този изцяло раздрънкан Лудогорец не заслужава да е преди всичко. Но и неналичието на задоволително квалифицирана конкуренция съвсем принудително го закова на тази позиция в класирането.
ЦСКА стартира доста мощно мача и в първите 20 минути можеше умерено да води най-малко с 2:0. И злополуката на зелените да бъде цялостна. Дълго време ще се приказва доста за пропуща на Али Соу от бялата точка като за момента, който можеше да обърне хода на историята. Самото осъществяване на дузпата също заслужава изключително внимание и съответните подозрения. Последното единствено за протокола, доказателства както постоянно липсват.
Лудогорец седем години бе най-хубавият тим в България. Сега е неясно копие на предходно великолепие. И по-важното за тях - вероятността е ужасяваща. Сладките им видения, че ще дойдат страхотни нови попълнения, които с магическа пръчка ще им решат въпиющите проблеми, скоро от идеал ще се трансфорат в заблуда. И в мача с ЦСКА се видя, че гръбнакът Марселиньо - Дяков - Моци е прекършен. Тримата са към този момент от запаса. Лукоки и Вандерсон би трябвало да бъдат незабавно продадени заради нулевото им въздействие върху играта. След травмата виждаме безусловно друг Анисе. Румънското буре Попа също би трябвало са си върви по живо, по крепко. И играчите, които могат да свършат някаква работа, освен това в стеснен небосвод, са Недялков, Сисиньо, Григоре, Горалски, Швиерчок. Новопривлеченият вратар Пламен Илиев също може да им донесе доста беди.
Това е целият креативен състав на евентуалния нов - остарял първенец на България. А най-големият проблем е с Боинга, който бе сменен с АН-че. Лудогорец няма по какъв начин да се оправи с тази злополука без нов треньор. Но не послушник и реализатор като някои от предходните, а човек с твърда воля и ясна визия. На който да не му се споделя - " внимавай с бразилците, тъй като те са ни доста значими ". Ако желаят да се възстановят изцяло, към този момент треньорът, а не играчите, би трябвало да споделя и да има последната дума. Както обаче добре се видя, големите проблеми на Лудогорец не облагодетелстваха по този начин наречената конкуренция в шампионата. Слагам по този начин наречена не инцидентно, почтена конкуренция на процедура нямаше. Ако имаше такава, Лудогорец нямаше да стане първенец. Трета година подред ЦСКА играе ролята на главен преследвач и три пъти подред приключва с диагноза непълнота. През предходната година и тази - мъчителна непълнота. Трудно е да се отговори малко или доста дефицита, само че то се отразява в класирането. За трети път второ място. За последователите на клуба, които изпълниха за следващ път стадиона във значим мач, вярата стартира да бледнее. Защото виждат, че тимът не се явява изцяло квалифициран в най-важните моменти от сезона. Фактите са непоколебими - ЦСКА изигра пет мача с Лудогорец през сезона, завоюва един (б.а. - за купата), загуби един, три приключи наедно. Вкара единствено 2 гола на главния си съперник. И получи единствено 2. Наглед няма някакво изразено преимущество, само че Лудогорец в този момент е на дребна крачка от купата. Значи нещо при алените не е наред. Два пъти те опряха главния си съперник до стената и два пъти го изпуснаха. Първото полувреме в Разград и първите 20 минути на " Армията ". В тези решителни мигове ЦСКА не излъчи огромни герои. В Разград с головете се размина Евандро, в София - Али Соу.
В ЦСКА би трябвало доста деликатно да си извлекат поучения от сезона и да научат първия шампионски урок - купата не се печели с непрекъснати смени на треньори. Всяка година стартират с един, а приключват с друг. Мисля си, че даже с Ел Маестро можеха да ликуват. Другата неточност, която ще е съдбовна, е следващата година да вършат следващата цялостна смяна. Сега имат 17-18 сработени играчи, които им свършиха някаква работа. Няма здрав смисъл да изгонят половината от сегашния си тим. Трябва да се разделят с четирима-петима и да вземат още толкоз, които да вдигнат равнището на състава. Това е. Но най-много им е нужна креативност в средата на терена, което доста блестящо пролича в събота вечер. ЦСКА се докосна до купата, само че остана да я гледа отдалеко. Не съумяха да завоюват огромния мач пред своята гореща аудитория. Бързо излязоха от темп и влязоха в незначителност.
Но истината е, че Лудогорец не сътвори нито едно голово състояние за цялостен мач. Дори неотсъдената дузпа за явното нарушаване на Малинов против Марселиньо не бе при чисто състояние.
Почти приключи шампионата на България, което от БФС ще разгласят за доста сполучливо. Истината е, че българския футбол слезе с едно огромно ходило надолу. Доскоро най-малко имахме хегемон, без значение добър или неприятен. Сега нямаме нито един тим, който да гони даже междинното европейско равнище. И то се вижда отчетливо по играта на терена. Колко бяха качествените мачове - могат да се преброят на пръстите на една ръка. И желаят хората да вървят по стадионите. При това, откакто са гледали зрелищата от вторник, сряда и четвъртък. Как ще стане тази работа!
Аспарух Никодимов: ЦСКА няма равнището, с цел да настигне Лудогорец
След подобен мач мен като треньор на ЦСКА щеше да ме боли глава
ЦСКА стартира доста мощно мача и в първите 20 минути можеше умерено да води най-малко с 2:0. И злополуката на зелените да бъде цялостна. Дълго време ще се приказва доста за пропуща на Али Соу от бялата точка като за момента, който можеше да обърне хода на историята. Самото осъществяване на дузпата също заслужава изключително внимание и съответните подозрения. Последното единствено за протокола, доказателства както постоянно липсват.
Лудогорец седем години бе най-хубавият тим в България. Сега е неясно копие на предходно великолепие. И по-важното за тях - вероятността е ужасяваща. Сладките им видения, че ще дойдат страхотни нови попълнения, които с магическа пръчка ще им решат въпиющите проблеми, скоро от идеал ще се трансфорат в заблуда. И в мача с ЦСКА се видя, че гръбнакът Марселиньо - Дяков - Моци е прекършен. Тримата са към този момент от запаса. Лукоки и Вандерсон би трябвало да бъдат незабавно продадени заради нулевото им въздействие върху играта. След травмата виждаме безусловно друг Анисе. Румънското буре Попа също би трябвало са си върви по живо, по крепко. И играчите, които могат да свършат някаква работа, освен това в стеснен небосвод, са Недялков, Сисиньо, Григоре, Горалски, Швиерчок. Новопривлеченият вратар Пламен Илиев също може да им донесе доста беди.
Това е целият креативен състав на евентуалния нов - остарял първенец на България. А най-големият проблем е с Боинга, който бе сменен с АН-че. Лудогорец няма по какъв начин да се оправи с тази злополука без нов треньор. Но не послушник и реализатор като някои от предходните, а човек с твърда воля и ясна визия. На който да не му се споделя - " внимавай с бразилците, тъй като те са ни доста значими ". Ако желаят да се възстановят изцяло, към този момент треньорът, а не играчите, би трябвало да споделя и да има последната дума. Както обаче добре се видя, големите проблеми на Лудогорец не облагодетелстваха по този начин наречената конкуренция в шампионата. Слагам по този начин наречена не инцидентно, почтена конкуренция на процедура нямаше. Ако имаше такава, Лудогорец нямаше да стане първенец. Трета година подред ЦСКА играе ролята на главен преследвач и три пъти подред приключва с диагноза непълнота. През предходната година и тази - мъчителна непълнота. Трудно е да се отговори малко или доста дефицита, само че то се отразява в класирането. За трети път второ място. За последователите на клуба, които изпълниха за следващ път стадиона във значим мач, вярата стартира да бледнее. Защото виждат, че тимът не се явява изцяло квалифициран в най-важните моменти от сезона. Фактите са непоколебими - ЦСКА изигра пет мача с Лудогорец през сезона, завоюва един (б.а. - за купата), загуби един, три приключи наедно. Вкара единствено 2 гола на главния си съперник. И получи единствено 2. Наглед няма някакво изразено преимущество, само че Лудогорец в този момент е на дребна крачка от купата. Значи нещо при алените не е наред. Два пъти те опряха главния си съперник до стената и два пъти го изпуснаха. Първото полувреме в Разград и първите 20 минути на " Армията ". В тези решителни мигове ЦСКА не излъчи огромни герои. В Разград с головете се размина Евандро, в София - Али Соу.
В ЦСКА би трябвало доста деликатно да си извлекат поучения от сезона и да научат първия шампионски урок - купата не се печели с непрекъснати смени на треньори. Всяка година стартират с един, а приключват с друг. Мисля си, че даже с Ел Маестро можеха да ликуват. Другата неточност, която ще е съдбовна, е следващата година да вършат следващата цялостна смяна. Сега имат 17-18 сработени играчи, които им свършиха някаква работа. Няма здрав смисъл да изгонят половината от сегашния си тим. Трябва да се разделят с четирима-петима и да вземат още толкоз, които да вдигнат равнището на състава. Това е. Но най-много им е нужна креативност в средата на терена, което доста блестящо пролича в събота вечер. ЦСКА се докосна до купата, само че остана да я гледа отдалеко. Не съумяха да завоюват огромния мач пред своята гореща аудитория. Бързо излязоха от темп и влязоха в незначителност.
Но истината е, че Лудогорец не сътвори нито едно голово състояние за цялостен мач. Дори неотсъдената дузпа за явното нарушаване на Малинов против Марселиньо не бе при чисто състояние.
Почти приключи шампионата на България, което от БФС ще разгласят за доста сполучливо. Истината е, че българския футбол слезе с едно огромно ходило надолу. Доскоро най-малко имахме хегемон, без значение добър или неприятен. Сега нямаме нито един тим, който да гони даже междинното европейско равнище. И то се вижда отчетливо по играта на терена. Колко бяха качествените мачове - могат да се преброят на пръстите на една ръка. И желаят хората да вървят по стадионите. При това, откакто са гледали зрелищата от вторник, сряда и четвъртък. Как ще стане тази работа!
Аспарух Никодимов: ЦСКА няма равнището, с цел да настигне Лудогорец
След подобен мач мен като треньор на ЦСКА щеше да ме боли глава
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ