Историята на българинът, откраднал ковчега на Чарли Чаплин
Най-прочутият комедиант в историята на киното Чарли Чаплин умира в съня си в нощта на Бъдни вечер 1977 година, на 88-годишна възраст. Но гибелта не донася покой на любимеца на милиони фенове на нямото кино. Девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на фамозния мъртвец и отмъкват ковчега му с концепцията да изискат откуп от неговата брачна половинка Уна. Швейцарската полиция залавя осквернителите на гробове, които се оказват автомонтьори – 27-годишен поляк и 38-годишен българин. Двамата си признават, че са отмъкнали ковчега и са го заровили на към 20 км от Лозана (HiddenTruth.site).Полякът се признава за уредник на сензационната кражба и споделя, че се бил въодушевил от сходно закононарушение, за което чел в италианската преса. Той е наказан на 5 години затвор с тежък физически труд. Българинът получава 2 години условна присъда, защото се считало, че носи лимитирана отговорност за закононарушението. Колкото до Чаплин, неговите близки го погребват още веднъж, заливайки гроба му с бетон, с цел да предотвратят сходни неуместни обири в бъдеще.Интересното в тази ситуация е необяснимото противоречие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги разпознава без съмнение като Ганчо Ганев и Роман Вардас, само че в българските медии те постоянно се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек. Кунчо Кунев даже може да се похвали с филм, основан от Люба Кулезич и Здравко Драгнев – “Човекът, който открадна Чаплин ”. Историите и на двамата българи, набедени за кражбата, са извънредно любопитни, само че един от тях напълно несправедливо носи купата „ Българинът, който отмъкна ковчега на Чарли Чаплин “.Митът за Кунчо Кунев:Българинът Кунчо Кунев е индивидът, оставил най-дълбока диря в историята на международното кино единствено с кирка и лопата. През 1978 година починалият към този момент асеновградчанин се прочу в целия свят, като изкара за повторно на бял свят мъртвия Чарли Чаплин.Вярно, нашенецът изрови гроба и сви ковчега с тялото на най-великия смешник на всички времена в съдружничество с поляка Роман Старек. Замисълът бил да скрият натрупа на Чаплин и да изцицат милиони от фамилията му. Идеята била на Старек, нашият пък копал като вманиачен. За сметка на това историята на българския гробар е по-невероятна от тази на мнозина известни авантюристи, взети дружно.
Всичко стартира през далечната 1943 година Тогава младоженецът Кунчо не може да устиска ангелите си, прескача оградата на казармата в Пловдив и хуква да зарадва булката и да види невръстната си дъщеря чак в село Поликраище, Горнооряховско. След като военните го погват за дезертиране, без доста да му мисли, кривва към границата и се озовава в окупирана Югославия. Там пикливият новобранец се превъплъщава в прочут партизанин от отряда на Милко Курбанович. Кунчо до такава степен се издига на очите на командира си, че единствено след няколко месеца партизанлък полковник Курбанович му поверява виновна задача.Начело на неколцина братя сърби асеновградчанинът потегля да краде оръжие в Унгария. Немците обаче сгащват групата, а Кунчо Кунев схваща, че спрямо гестаповците средновековните инквизитори са ангели небесни. За месец и половина немците трансформират асеновградчанина в едвам шаващ кървясъл бифтек. Млатят го с приклади, вадят му ноктите, трошат му пръстите, горят му петите и слабините. Накрая им писва и го мятат измежду тайфа евреи като призраци в конски вагон на път за концлагера Клосенбург на унгаро-германската граница.Тук невероятната история на Кунчо Кунев става още по-невероятна. Заедно със стотина индивида, натъпкани на три етажа в една колиба, би трябвало всеки ден да цялостни по 16 вагона с натрошени камъни. Дневната дажба е парче клисав самун и черпак супа от варена ряпа.Около Кунчо хората мрат като мухи. Всеки ден вместо към каменните кариери стотици трупясали се концлагеристи поемат към крематориумите. Цели шест месеца коравият балканец деяни и не се дава на гибелта, само че най-после и на него му писва.Един студен ден, в който дори камъните в омразната кариера се пукат от мраз, Кунчо Кунев взема решение да вземе нещата в свои ръце. Издебва мига, в който въоръженият до зъби, само че вдървен надзирател, се обръща да хвърли дърво и да се постопли на огъня, пръска му главата с камък и повежда към свободата един югославянин със себе си. Бягството приключва на два километра от кариерата върху едно дърво, на което бегълците се избавят от кръвожадните добермани на германците.Свалят ги и ги водят право при лагер-фюрера. И за кой ли път шансът на Кунчо проработва. Дали от някакво перверзно сходство на достойнство или от същинско удивление няма значение, само че по този начин или другояче страшният немец се размеква. Заради това, че двамата са първите бегълци, съумели да стигнат толкоз надалеч, началникът на концлагера анулира неизбежния разстрел.Българинът куртулисва разстрела, само че подареният му живот става по-зъл и от оня в кариерата. Вместо вагони с камъни, Кунчо от заран до вечер товари камиони с трупове.Ден след ден якият като канара в миналото асеновградчанин почва да се топи като свещ. Стопява се до 42 кила и към този момент няма повече накъде. Моментът, когато самият трупотоварач може да полети дружно със скелетите, които мята до тогава, не е надалеч. По това време обаче Чарли Чаплин е още жив, а Кунчо Кунев още не е направил делото на живота си. Този път ориста му праща провидението в облика на сръбския доктор от лазарета на концлагера Младен Кутузович.Състрадателният лекар огледал живите мощи пред себе си и съзаклятнически го попитал гладен ли е. Кунчо единствено примляснал и до момента в който мигне, доктор Кутузович му побутнал цялостна паница с варени вътрешности. Едва откакто облизал и дъното на чинията, лекарят светнал нашенеца, че е възвърнал силите си с варен човешки дроб. Така или другояче, Кунчо Кунев не повърнал, а постоянно взел да си преизпълнява нормите по трупотоваренето.Дали за премия или по случайност, само че един ден през есента на 1945 година се озовал във ВИП-килия в мазето на постройката, където спели самите германци. Скоро му довели и съкилийник.Препатилият българин единствено се пооблещил, когато схванал, че това е самият Ернст Телман и идващите няколко месеца изкарал дружно с митичния генсек на Германската комунистическа партия, който съгласно формалната версия би трябвало да е хвърлил топа още на 18 август 1944 г.Краят на войната наближавал. Броени дни преди капитулацията на Германия една заран вратата изскърцала и килията се напълнила с есесовци и двама висши немски офицери. Заедно с Телман изкарали и българина на открито. Един фелдфебел и двама автоматчици ги качили на един джип ги стоварили на няколко километра от Клосенбург. След тях довтасали и офицерите с различен джип.Тикнали в ръцете на Телман декларация, че се отхвърля от комунистическите си хрумвания, само че гордият водач смачкал и хвърлил листа. Офицерите го изгледали, изграчили нещо и отпрашили с джипа и автоматчиците. Фелдфебелът бръкнал в джоба си, извадил малко шишенце и го подал на Ернст Телман, който го гаврътнал, без да му мигне окото. Тук историята на Кунчо Кунев изцяло се покрива с изказванията на доста историци, че комунистическият лидер е токсичен с цианкалий в лагера в Клосенбург.Вместо да умува над историята обаче нашенецът усетил, че неговият момент още веднъж е настъпил. Когато Телман опънал петалата, фелдфебелът го повел с револвер в ръка към близката селска къщица, откъдето измъкнали някаква лопата. Под дулото на пищова Кунчо изкопал ров метър на два и дружно с есесовеца взели да тъпчат пресния гроб, с цел да заметат следите.И още веднъж българинът издебнал момента, когато есесовецът се обърнал с тил, за част от секундата сграбчил захвърлената лопата и размазал черепа му под фуражката му. Този път вместо да бяга накъдето му видят очите, Кунчо на първо време замъкнал мъртвия немец в храстите, разсъблякъл го и се нагиздил с униформата на немски фелдфебел. Едва тогава се запътил към шосето, по което към този момент се раздавал грохота на първите американски танкове. Униформата едвам не му изиграла неприятна смешка, само че шансът и този път не го изоставил.Американците, които едвам не го простреляли, на първо време го поохранили, по-късно три месеца го обучавали и най-после го изпратили в Нюрнбергския затвор, с цел да пази фашистките военнопрестъпници. След време даже ще демонстрира на неверниците на кои фотоси от Нюрнбергския развой може да бъде разпознат.Междувременно в България на власт са към този момент други и Кунчо взема решение да се върне, едвам види околните си, пък по-късно ще му мисли. Връща се, вижда ги и до момента в който се усети, стартира да работи като общ служащ в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, след това и на помпена станция край Асеновград.На овършалия Европа някогашен партизанин и концлагерист обаче ролята на образцов жител скоро му омръзва. Жълтите стотинки от мизерните надници не му стигат и един ден националната власт го тиква зад решетките поради черноборсаджийство с арматурно желязо. Излиза и отново влиза. Обикаля съвсем всички български зандани.След следващата глътка независимост през 1965 година Кунчо Кунев към този момент е решил, че за него живот в България няма. Връща се и бъхти видимо примерно на помпената станция в Асеновград. В главата си обаче към този момент има подготвен проект за бягство. Преди един 9 септември закоравелият пандизчия кандърдисва полицая да се разпише шест пъти едновременно, та да си изкара празниците като хората.Щом оня склонява, още същата вечер се пъхва под един товарен трен и след 22 години за повторно пресича границата с Югославия. След митарствата из Албания, Франция, Италия, Германия и под дърво и камък, Кунчо Кунев се закотвя за дълго в Швейцария.Цели 13 години нашенецът вади примерно хляба си в страната на кравите и шоколада, само че акълът му в никакъв случай не стопира да цъка като швейцарски часовник и да крои проекти по какъв начин да забогатее. Един ден във влака сред два кантона се среща с големия поляк Роман Старек. Оня се оказва по-голям авантюрист и от нашенеца и незабавно прави оценка достолепията му. Искаш ли да спечелим доста пари, изплюва камъчето най-после поляка и Кунчо не чака повторно да го питат.Двамата пристъпват към реализация на неповторимия си план и през март 1978 година международните организации гръмват – от гробището край Корсие сюр Веве до град Вилньов е липсващ трупът на великия Чарли Чаплин, умрял няколко месеца преди този момент. Самата интервенция се организира на 2 март след 9 вечерта. Няколко часа грамадният поляк и якият българин ръчкат из гроба на великия комедиант. На път са даже да се откажат, само че най-после съумяват да извлекат с въже, вързано за халките, големия 240-клограмов ковчег и да го натоварят на пикапче.На десетина километра го заравят в изоставена селска равнища и пристъпват към същината на интервенцията. Полякът е съвсем полиглот и знае всички езици, които се приказват в Швейцария, плюс британски. Издирва телефона на семейство Чаплин и предлага на вдовицата му Уна да ревизира дали брачният партньор й е в гроба си. После прибавя в слушалката, че ще й го върнат против половин милион швейцарски франка.Всичко е на път да приключи с хепиенд, само че мозъкът на интервенцията Роман Старек се оказва прекомерно лаком. Уна Чаплин в действителност идва на уговорената среща в Цюрих и в действителност носи чанта. Докато двамата приказват, Кунчо се любува на гледката през витрината на отсрещната механа и блажено пие коняка.Изведнъж полякът връща чантата на вдовицата и се връща в кръчмата. Нашенецът едвам не се задавя, когато оня му изяснява, че половин милион са малко пари и на следващия ден Уна Чаплин щяла да донесе два пъти повече на същото място.На другия ден картинката съвсем се повтаря. Кунчо отново е в кръчмата, авмобилът стопира на същото място, а Старек и вдовицата разтварят същата чанта. След това полякът идва в кръчмата, намига, че всичко е наред, връща се и се качва в колата, с цел да покаже мястото с ковчега съгласно ангажимента.След два и недостатък часа пиянство и очакване мравки почват да лазят по гърба на Кунчо Кунев. Нашенецът взема решение, че или ортакът му е избягал с милиона, или е станал някакъв гаф и потегля да се избавя. Надига се от масата и в този миг елегантният господин от прилежащата маса умело му щраква белезниците.Четете още: Ярко сини очи – необикновена разновидност се популяризира измежду койоти в КалифорнияВ килията Роман Старек не може да му се нарадва. Прегръща го с мечешката си прегръдка и му изяснява, че в чантата без това съвсем не е имало пари. Само от горната страна банкнотите били същински, а под тях били натъпкани отрязъци от вестници. Затова пък двамата стават същински звезди.Снимки, интервюта… Цял свят се интересува от причинителите на “кражбата на века ”. На всичко от горната страна швейцарския затвор се оказва същински парадайс с тв приемник и всички други екстри. Роман Старек получава две, а Кунчо – година и половина. Времето минава незабелязано.През 1990 година Кунчо Кунев взема решение да опита благините на следващата нова власт и се връща в България. През 1993 година забравеният от света и всички български управляващи клошар бай Кунчо – най-прочутият български некрофил, добродушно си отива от тоя свят на 73 години след последното си безрадостно житие-битие на родна земя.Разплитането на мистификацията – Ганчо Ганев:Странно е, че за всички описватели из вестниците на историята за българина апаш на натрупа на Чарли Чаплин, и за създателите на кино лентата “Човекът, който открадна Чаплин ” Люба Кулезич и Здравко Драгнев, е било задоволително да създадат информация в няколко справочници на британски и други, и са могли да видят същинските имена на причинителите. Но те са траяли да си вършат съчиненията.А от един миг след края на 90-те години всичко това става налично и в интернет. Това не пречи вестници съвсем всяка година да не престават да съчинителстват още веднъж.
Христо Чашката През 2001 година създателите Иван Бакалов и Цветан Гемишев от e-vestnik.bg се свързват с един дълготраен български бежанец в Швейцария, прочут с прозвището Христо Чашката, който добродушно живее във Варна с швейцарската си брачна половинка. Поводът да се срещнат е едно негово възмутено писмо до „ Труд ”, откакто прочел за следващ път в публикация за Чаплин припомнянето, че някакъв Кунчо от Асеновград е откраднал натрупа му. „ Не е Кунчо, а Ганчо, с който дружно избягахме през 1971 година в Швейцария ”, пишел Христо Чашката.Бакалов и Гемишев скачат в колата и отиват при него във Варна. Оттук стартира разплитането на мистификацията…Христо споделя пред тях по какъв начин е избягал в Швейцария дружно с Ганчо Ганев, с който лежали преди този момент дружно в пандиза поради опити за бягство през граница. През 1971 година вършат нов опит и съумяват да избягат през Югославия и Италия в Швейцария.Ганчо Ганев е роден в Девня през 1940 година След 9 септември 1944 година татко му става полицай, от така наречен ведомствена защита – работи към локално дружество. Като напълно млад стартира работа като шлосер, откъдето и получава прякора Ганчо Бургията. Работническата заплата му се вижда мизерна – той постоянно е във Варна, където моряците донасят облекла, цигари и … свободния дух на Запада.Обвиняват го за дребни обири от завода, в който работи, настройва се против управляващите. През 60-те години прави няколко опита за бягство през границата, хващан е и лежи по пандизите. Там се среща с варненеца Христо Иванов-Чашката, наказан за същите закононарушения. През 1971 година двамата се срещат инцидентно във варненския ресторант “Гъмза ”, пият по няколко ракии, всеки поотделно споделя, че прави нов проект за бягство.И внезапно непринудено потеглят да бягат – още същата нощ минават през Девня, взимат мотора на бащата на Ганчо и потеглят към Видинско. Минават скрито през границата с Югославия, стигат до Италия и са настанени в лагер за бежанци. Бягат и оттова, минават границата с Швейцария и се откриват в Лозана.Там пътищата им се разделят. Ганчо се дами за швейцарка – здравна сестра. Отначало работи каквото откри, до момента в който го назначат за автомонтьор в сервиз на “Рено ” в Лозана. Един от сътрудниците му там е неговият предстоящ съизвършител – полякът Роман Вардас.Само на 40 километра, над близкия град Веве, е имението Маноар де Бан, край селцето Корсие, в което живее с многолюдната си фамилия и младата си брачна половинка Уна О`Нийл световноизвестният Чарлз Спенсър Чаплин. Уна и Чарли се женят през 1943 година в Холивуд. Американското обществото е възмутено – булката, преди малко навършила 18 години, е щерка на нобеловия лауреат за литература, драматургът Юджийн О’Нийл. Младоженецът тогава е на 54, има два скандални брака с тийнейджърки и към момента нерешени каузи за разводи и бащинство. По-късно Юджин О’Нийл лишава щерка си от завещание.По време на Втората международна Чаплин влиза в комитет за събиране на помощи за Русия, воюваща против хитлеристите. На заседание в Сан Франциско той се обръща към 10-хилядна аудитория с “комунистическата ” дума: “другари ”.През 1952 година Чарли, Уна и четирите им деца отпътуват с транспортен съд за Англия за премиерата на кино лентата “Светлините на рампата ”. В Европа получават депеша, че управляващите във Вашингтон лишават Чаплин (който е английски поданик) от правото да се върне в Съединени американски щати, поради обвинявания в антиамериканска политическа активност и морална разхайтеност.Не след дълго Уна се отхвърля от американско поданство. Семейството се мести в Швейцария, купува имението Маноар де Бан при започване на 1953 година Общо осемте деца на Чарли и Уна учат в локалното учебно заведение на Корсие сюр Веве. В нощта на Бъдни вечер 1977 година Чаплин затваря очи вечно на 88-годишна възраст. Погребан е в дребното локално гробище.
Гробът на Чаплин и Уна в Корсие сюр Веве Приживе Чаплин заявявал, че каквото и да се случи, при никакви условия не би платил откуп. Съветвал Уна и към този момент поотрасналите си деца също да не се поддават на изнудване, написа журналистката Джейн Стокуел в биографията “Уна – живот в сенките ”. В нейната книга са написани цялостните имена и семейства на българина и поляка. Иначе щвейцарските вестници от тези години ги пишат единствено с букви – това е принцип в Швейцария, който се съблюдава и до през днешния ден.Двамата български публицисти се ровят из архивите на лозанския вестник „ 24 часа ” (който има 250-годишна история, става известно учреден по времето, когато Паисий написва „ История славяноболгарская ”), и виждат всички публикации за кражбата на ковчега на Чаплин от това време.След като залавят двамата похитители, ковчегът с тялото на Чаплин е открит закопан в царевична равнища на към 20 км от Корсие сюр Веве. Роман Вардас и Ганчо Ганев са наказани. Като уредник полякът получава 5 години затвор. Българинът – единствено 2 години условно, като за ефикасни му се признават 8-те месеца, прекарани в предварителния арест до приключването на делото. Роля за по-леката присъда изиграват няколко фактора сред които и този, че е женен за швейцарска гражданка, която ражда по време на процеса.Христо Чашката, който няколко години по-късно се срещнал с Ганчо и говорили малко за “Кражбата на века ” счита, че сънародникът му е съумял да убеди проверяващите, че самият той е бил излъган от поляка, който самичък водел договарянията с Уна Чаплин и имал желание да прибере всички пари от откупа.След края на аферата брачната половинка на Ганчо става шеф на старешки дом в малко село на 25 км от Лозана, а той стартира работа там като хазаин. Минават години, получава цялостна реабилитация и става образцов швейцарски жител. Бакалов и Гемишев се срещат с него в Лозана и остават с усещането, че швейцарската система го е трансформирала. И част от тази система, по тяхна преценка, е и строгата му, безмълвна брачна половинка.
Сградите на старческия дом, в който работят Ганчо и брачната половинка му. Техният дом е на една крачка откъм гърба В България Ганчо съумява да се върне за първи път през 1990 година, когато към този момент са анулирани социалистическите закони, преследващи незаконните бегълци оттатък Желязната завеса.Бакалов и Гемишев намират Ганчо там, в Швейцария, срещат се с него и разказват цялата история във в. “Труд ” в 5 елементи с продължения през юли 2001 година Той доста желал да остане жив митът за крадеца Кунчо (не го споделил непосредствено, само че го намекнал), за който има филм и десетки изявления. Когато първо му се обадили по телефона от България, той бил объркан. Казал: “Все едно че тухла ме удари по главата ”. Ганчо даже не вярвал, че някъде се загатва неговото име.Той не желал да споделя за самата кражба. Надълго и нашироко описвал живота си, годините при комунизма, пандиза в България, емигрантските несгоди. В диалога изпуска няколко фрази, зад които прозирали претекстове и оправдания за кражбата. Обяснява по какъв начин в първите години в Лозана работел черна работа – стоварвал въглища по къщите, по какъв начин се изпотявал в студа и рискувал да се разболее.А за Чаплин загатва нещо в смисъл по какъв начин живеел в благоденствие като богат човек, имал доста дами, че не бил оказал помощ с нищо на бедните… Освен това, споделил той, аз идвах от България, а там доста се крадеше. И припомнил, че по време на социализма у нас хората бяха някак привикнали с кражбите. Не се смяташе за огромен грях, а дори за нещо като опозиция против режима…Прочутият и богат гражданин в покрайнините на Лозана е привлякъл вниманието на бедните маргинализирани емигранти. На кого е пристигнала концепцията на първо време – на българина или на поляка? По това време Ганчо е на 38 години, а полякът – на 27. Нито един от двамата няма да опише тези срамни моменти от живота си. Ганчо несъмнено се срами, желае да не помни предишното. И той през днешния ден е един в действителност честен и почитан от съседите си швейцарски жител, като се изключи че прави съзнателно работата си, развива дребен бизнес в България.Бакалов и Гемишев съумяват да създадат и изявление с единият от синовете на Чаплин – Майкъл (Мишел, както го назовават в Швейцария) – който живее в имението на семейството в Корсие сюр Веве. Той споделя повече детайлности за драмата в фамилията и за договарянията с похитителите (той е бил в имението по това време) – по какъв начин край всяка телефонна кабина в Лозана – общо над 3000 по това време! – е бил комплициран по един служител на реда в уречения за договаряния час, с помощта на което полякът е бил хванат, а след това и Ганчо.
Ковчегът на Чаплин, открит в царевична равнища на към 20 км от Лозана Въпреки напъните на Бакалов и Гемишев да разбият мита за крадеца Кунчо Кунев, името му продължава настойчиво да се загатва из българските медии. По материал на kriminalnidosieta.com.
Интересните неща
Всичко стартира през далечната 1943 година Тогава младоженецът Кунчо не може да устиска ангелите си, прескача оградата на казармата в Пловдив и хуква да зарадва булката и да види невръстната си дъщеря чак в село Поликраище, Горнооряховско. След като военните го погват за дезертиране, без доста да му мисли, кривва към границата и се озовава в окупирана Югославия. Там пикливият новобранец се превъплъщава в прочут партизанин от отряда на Милко Курбанович. Кунчо до такава степен се издига на очите на командира си, че единствено след няколко месеца партизанлък полковник Курбанович му поверява виновна задача.Начело на неколцина братя сърби асеновградчанинът потегля да краде оръжие в Унгария. Немците обаче сгащват групата, а Кунчо Кунев схваща, че спрямо гестаповците средновековните инквизитори са ангели небесни. За месец и половина немците трансформират асеновградчанина в едвам шаващ кървясъл бифтек. Млатят го с приклади, вадят му ноктите, трошат му пръстите, горят му петите и слабините. Накрая им писва и го мятат измежду тайфа евреи като призраци в конски вагон на път за концлагера Клосенбург на унгаро-германската граница.Тук невероятната история на Кунчо Кунев става още по-невероятна. Заедно със стотина индивида, натъпкани на три етажа в една колиба, би трябвало всеки ден да цялостни по 16 вагона с натрошени камъни. Дневната дажба е парче клисав самун и черпак супа от варена ряпа.Около Кунчо хората мрат като мухи. Всеки ден вместо към каменните кариери стотици трупясали се концлагеристи поемат към крематориумите. Цели шест месеца коравият балканец деяни и не се дава на гибелта, само че най-после и на него му писва.Един студен ден, в който дори камъните в омразната кариера се пукат от мраз, Кунчо Кунев взема решение да вземе нещата в свои ръце. Издебва мига, в който въоръженият до зъби, само че вдървен надзирател, се обръща да хвърли дърво и да се постопли на огъня, пръска му главата с камък и повежда към свободата един югославянин със себе си. Бягството приключва на два километра от кариерата върху едно дърво, на което бегълците се избавят от кръвожадните добермани на германците.Свалят ги и ги водят право при лагер-фюрера. И за кой ли път шансът на Кунчо проработва. Дали от някакво перверзно сходство на достойнство или от същинско удивление няма значение, само че по този начин или другояче страшният немец се размеква. Заради това, че двамата са първите бегълци, съумели да стигнат толкоз надалеч, началникът на концлагера анулира неизбежния разстрел.Българинът куртулисва разстрела, само че подареният му живот става по-зъл и от оня в кариерата. Вместо вагони с камъни, Кунчо от заран до вечер товари камиони с трупове.Ден след ден якият като канара в миналото асеновградчанин почва да се топи като свещ. Стопява се до 42 кила и към този момент няма повече накъде. Моментът, когато самият трупотоварач може да полети дружно със скелетите, които мята до тогава, не е надалеч. По това време обаче Чарли Чаплин е още жив, а Кунчо Кунев още не е направил делото на живота си. Този път ориста му праща провидението в облика на сръбския доктор от лазарета на концлагера Младен Кутузович.Състрадателният лекар огледал живите мощи пред себе си и съзаклятнически го попитал гладен ли е. Кунчо единствено примляснал и до момента в който мигне, доктор Кутузович му побутнал цялостна паница с варени вътрешности. Едва откакто облизал и дъното на чинията, лекарят светнал нашенеца, че е възвърнал силите си с варен човешки дроб. Така или другояче, Кунчо Кунев не повърнал, а постоянно взел да си преизпълнява нормите по трупотоваренето.Дали за премия или по случайност, само че един ден през есента на 1945 година се озовал във ВИП-килия в мазето на постройката, където спели самите германци. Скоро му довели и съкилийник.Препатилият българин единствено се пооблещил, когато схванал, че това е самият Ернст Телман и идващите няколко месеца изкарал дружно с митичния генсек на Германската комунистическа партия, който съгласно формалната версия би трябвало да е хвърлил топа още на 18 август 1944 г.Краят на войната наближавал. Броени дни преди капитулацията на Германия една заран вратата изскърцала и килията се напълнила с есесовци и двама висши немски офицери. Заедно с Телман изкарали и българина на открито. Един фелдфебел и двама автоматчици ги качили на един джип ги стоварили на няколко километра от Клосенбург. След тях довтасали и офицерите с различен джип.Тикнали в ръцете на Телман декларация, че се отхвърля от комунистическите си хрумвания, само че гордият водач смачкал и хвърлил листа. Офицерите го изгледали, изграчили нещо и отпрашили с джипа и автоматчиците. Фелдфебелът бръкнал в джоба си, извадил малко шишенце и го подал на Ернст Телман, който го гаврътнал, без да му мигне окото. Тук историята на Кунчо Кунев изцяло се покрива с изказванията на доста историци, че комунистическият лидер е токсичен с цианкалий в лагера в Клосенбург.Вместо да умува над историята обаче нашенецът усетил, че неговият момент още веднъж е настъпил. Когато Телман опънал петалата, фелдфебелът го повел с револвер в ръка към близката селска къщица, откъдето измъкнали някаква лопата. Под дулото на пищова Кунчо изкопал ров метър на два и дружно с есесовеца взели да тъпчат пресния гроб, с цел да заметат следите.И още веднъж българинът издебнал момента, когато есесовецът се обърнал с тил, за част от секундата сграбчил захвърлената лопата и размазал черепа му под фуражката му. Този път вместо да бяга накъдето му видят очите, Кунчо на първо време замъкнал мъртвия немец в храстите, разсъблякъл го и се нагиздил с униформата на немски фелдфебел. Едва тогава се запътил към шосето, по което към този момент се раздавал грохота на първите американски танкове. Униформата едвам не му изиграла неприятна смешка, само че шансът и този път не го изоставил.Американците, които едвам не го простреляли, на първо време го поохранили, по-късно три месеца го обучавали и най-после го изпратили в Нюрнбергския затвор, с цел да пази фашистките военнопрестъпници. След време даже ще демонстрира на неверниците на кои фотоси от Нюрнбергския развой може да бъде разпознат.Междувременно в България на власт са към този момент други и Кунчо взема решение да се върне, едвам види околните си, пък по-късно ще му мисли. Връща се, вижда ги и до момента в който се усети, стартира да работи като общ служащ в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, след това и на помпена станция край Асеновград.На овършалия Европа някогашен партизанин и концлагерист обаче ролята на образцов жител скоро му омръзва. Жълтите стотинки от мизерните надници не му стигат и един ден националната власт го тиква зад решетките поради черноборсаджийство с арматурно желязо. Излиза и отново влиза. Обикаля съвсем всички български зандани.След следващата глътка независимост през 1965 година Кунчо Кунев към този момент е решил, че за него живот в България няма. Връща се и бъхти видимо примерно на помпената станция в Асеновград. В главата си обаче към този момент има подготвен проект за бягство. Преди един 9 септември закоравелият пандизчия кандърдисва полицая да се разпише шест пъти едновременно, та да си изкара празниците като хората.Щом оня склонява, още същата вечер се пъхва под един товарен трен и след 22 години за повторно пресича границата с Югославия. След митарствата из Албания, Франция, Италия, Германия и под дърво и камък, Кунчо Кунев се закотвя за дълго в Швейцария.Цели 13 години нашенецът вади примерно хляба си в страната на кравите и шоколада, само че акълът му в никакъв случай не стопира да цъка като швейцарски часовник и да крои проекти по какъв начин да забогатее. Един ден във влака сред два кантона се среща с големия поляк Роман Старек. Оня се оказва по-голям авантюрист и от нашенеца и незабавно прави оценка достолепията му. Искаш ли да спечелим доста пари, изплюва камъчето най-после поляка и Кунчо не чака повторно да го питат.Двамата пристъпват към реализация на неповторимия си план и през март 1978 година международните организации гръмват – от гробището край Корсие сюр Веве до град Вилньов е липсващ трупът на великия Чарли Чаплин, умрял няколко месеца преди този момент. Самата интервенция се организира на 2 март след 9 вечерта. Няколко часа грамадният поляк и якият българин ръчкат из гроба на великия комедиант. На път са даже да се откажат, само че най-после съумяват да извлекат с въже, вързано за халките, големия 240-клограмов ковчег и да го натоварят на пикапче.На десетина километра го заравят в изоставена селска равнища и пристъпват към същината на интервенцията. Полякът е съвсем полиглот и знае всички езици, които се приказват в Швейцария, плюс британски. Издирва телефона на семейство Чаплин и предлага на вдовицата му Уна да ревизира дали брачният партньор й е в гроба си. После прибавя в слушалката, че ще й го върнат против половин милион швейцарски франка.Всичко е на път да приключи с хепиенд, само че мозъкът на интервенцията Роман Старек се оказва прекомерно лаком. Уна Чаплин в действителност идва на уговорената среща в Цюрих и в действителност носи чанта. Докато двамата приказват, Кунчо се любува на гледката през витрината на отсрещната механа и блажено пие коняка.Изведнъж полякът връща чантата на вдовицата и се връща в кръчмата. Нашенецът едвам не се задавя, когато оня му изяснява, че половин милион са малко пари и на следващия ден Уна Чаплин щяла да донесе два пъти повече на същото място.На другия ден картинката съвсем се повтаря. Кунчо отново е в кръчмата, авмобилът стопира на същото място, а Старек и вдовицата разтварят същата чанта. След това полякът идва в кръчмата, намига, че всичко е наред, връща се и се качва в колата, с цел да покаже мястото с ковчега съгласно ангажимента.След два и недостатък часа пиянство и очакване мравки почват да лазят по гърба на Кунчо Кунев. Нашенецът взема решение, че или ортакът му е избягал с милиона, или е станал някакъв гаф и потегля да се избавя. Надига се от масата и в този миг елегантният господин от прилежащата маса умело му щраква белезниците.Четете още: Ярко сини очи – необикновена разновидност се популяризира измежду койоти в КалифорнияВ килията Роман Старек не може да му се нарадва. Прегръща го с мечешката си прегръдка и му изяснява, че в чантата без това съвсем не е имало пари. Само от горната страна банкнотите били същински, а под тях били натъпкани отрязъци от вестници. Затова пък двамата стават същински звезди.Снимки, интервюта… Цял свят се интересува от причинителите на “кражбата на века ”. На всичко от горната страна швейцарския затвор се оказва същински парадайс с тв приемник и всички други екстри. Роман Старек получава две, а Кунчо – година и половина. Времето минава незабелязано.През 1990 година Кунчо Кунев взема решение да опита благините на следващата нова власт и се връща в България. През 1993 година забравеният от света и всички български управляващи клошар бай Кунчо – най-прочутият български некрофил, добродушно си отива от тоя свят на 73 години след последното си безрадостно житие-битие на родна земя.Разплитането на мистификацията – Ганчо Ганев:Странно е, че за всички описватели из вестниците на историята за българина апаш на натрупа на Чарли Чаплин, и за създателите на кино лентата “Човекът, който открадна Чаплин ” Люба Кулезич и Здравко Драгнев, е било задоволително да създадат информация в няколко справочници на британски и други, и са могли да видят същинските имена на причинителите. Но те са траяли да си вършат съчиненията.А от един миг след края на 90-те години всичко това става налично и в интернет. Това не пречи вестници съвсем всяка година да не престават да съчинителстват още веднъж.
Христо Чашката През 2001 година създателите Иван Бакалов и Цветан Гемишев от e-vestnik.bg се свързват с един дълготраен български бежанец в Швейцария, прочут с прозвището Христо Чашката, който добродушно живее във Варна с швейцарската си брачна половинка. Поводът да се срещнат е едно негово възмутено писмо до „ Труд ”, откакто прочел за следващ път в публикация за Чаплин припомнянето, че някакъв Кунчо от Асеновград е откраднал натрупа му. „ Не е Кунчо, а Ганчо, с който дружно избягахме през 1971 година в Швейцария ”, пишел Христо Чашката.Бакалов и Гемишев скачат в колата и отиват при него във Варна. Оттук стартира разплитането на мистификацията…Христо споделя пред тях по какъв начин е избягал в Швейцария дружно с Ганчо Ганев, с който лежали преди този момент дружно в пандиза поради опити за бягство през граница. През 1971 година вършат нов опит и съумяват да избягат през Югославия и Италия в Швейцария.Ганчо Ганев е роден в Девня през 1940 година След 9 септември 1944 година татко му става полицай, от така наречен ведомствена защита – работи към локално дружество. Като напълно млад стартира работа като шлосер, откъдето и получава прякора Ганчо Бургията. Работническата заплата му се вижда мизерна – той постоянно е във Варна, където моряците донасят облекла, цигари и … свободния дух на Запада.Обвиняват го за дребни обири от завода, в който работи, настройва се против управляващите. През 60-те години прави няколко опита за бягство през границата, хващан е и лежи по пандизите. Там се среща с варненеца Христо Иванов-Чашката, наказан за същите закононарушения. През 1971 година двамата се срещат инцидентно във варненския ресторант “Гъмза ”, пият по няколко ракии, всеки поотделно споделя, че прави нов проект за бягство.И внезапно непринудено потеглят да бягат – още същата нощ минават през Девня, взимат мотора на бащата на Ганчо и потеглят към Видинско. Минават скрито през границата с Югославия, стигат до Италия и са настанени в лагер за бежанци. Бягат и оттова, минават границата с Швейцария и се откриват в Лозана.Там пътищата им се разделят. Ганчо се дами за швейцарка – здравна сестра. Отначало работи каквото откри, до момента в който го назначат за автомонтьор в сервиз на “Рено ” в Лозана. Един от сътрудниците му там е неговият предстоящ съизвършител – полякът Роман Вардас.Само на 40 километра, над близкия град Веве, е имението Маноар де Бан, край селцето Корсие, в което живее с многолюдната си фамилия и младата си брачна половинка Уна О`Нийл световноизвестният Чарлз Спенсър Чаплин. Уна и Чарли се женят през 1943 година в Холивуд. Американското обществото е възмутено – булката, преди малко навършила 18 години, е щерка на нобеловия лауреат за литература, драматургът Юджийн О’Нийл. Младоженецът тогава е на 54, има два скандални брака с тийнейджърки и към момента нерешени каузи за разводи и бащинство. По-късно Юджин О’Нийл лишава щерка си от завещание.По време на Втората международна Чаплин влиза в комитет за събиране на помощи за Русия, воюваща против хитлеристите. На заседание в Сан Франциско той се обръща към 10-хилядна аудитория с “комунистическата ” дума: “другари ”.През 1952 година Чарли, Уна и четирите им деца отпътуват с транспортен съд за Англия за премиерата на кино лентата “Светлините на рампата ”. В Европа получават депеша, че управляващите във Вашингтон лишават Чаплин (който е английски поданик) от правото да се върне в Съединени американски щати, поради обвинявания в антиамериканска политическа активност и морална разхайтеност.Не след дълго Уна се отхвърля от американско поданство. Семейството се мести в Швейцария, купува имението Маноар де Бан при започване на 1953 година Общо осемте деца на Чарли и Уна учат в локалното учебно заведение на Корсие сюр Веве. В нощта на Бъдни вечер 1977 година Чаплин затваря очи вечно на 88-годишна възраст. Погребан е в дребното локално гробище.
Гробът на Чаплин и Уна в Корсие сюр Веве Приживе Чаплин заявявал, че каквото и да се случи, при никакви условия не би платил откуп. Съветвал Уна и към този момент поотрасналите си деца също да не се поддават на изнудване, написа журналистката Джейн Стокуел в биографията “Уна – живот в сенките ”. В нейната книга са написани цялостните имена и семейства на българина и поляка. Иначе щвейцарските вестници от тези години ги пишат единствено с букви – това е принцип в Швейцария, който се съблюдава и до през днешния ден.Двамата български публицисти се ровят из архивите на лозанския вестник „ 24 часа ” (който има 250-годишна история, става известно учреден по времето, когато Паисий написва „ История славяноболгарская ”), и виждат всички публикации за кражбата на ковчега на Чаплин от това време.След като залавят двамата похитители, ковчегът с тялото на Чаплин е открит закопан в царевична равнища на към 20 км от Корсие сюр Веве. Роман Вардас и Ганчо Ганев са наказани. Като уредник полякът получава 5 години затвор. Българинът – единствено 2 години условно, като за ефикасни му се признават 8-те месеца, прекарани в предварителния арест до приключването на делото. Роля за по-леката присъда изиграват няколко фактора сред които и този, че е женен за швейцарска гражданка, която ражда по време на процеса.Христо Чашката, който няколко години по-късно се срещнал с Ганчо и говорили малко за “Кражбата на века ” счита, че сънародникът му е съумял да убеди проверяващите, че самият той е бил излъган от поляка, който самичък водел договарянията с Уна Чаплин и имал желание да прибере всички пари от откупа.След края на аферата брачната половинка на Ганчо става шеф на старешки дом в малко село на 25 км от Лозана, а той стартира работа там като хазаин. Минават години, получава цялостна реабилитация и става образцов швейцарски жител. Бакалов и Гемишев се срещат с него в Лозана и остават с усещането, че швейцарската система го е трансформирала. И част от тази система, по тяхна преценка, е и строгата му, безмълвна брачна половинка.
Сградите на старческия дом, в който работят Ганчо и брачната половинка му. Техният дом е на една крачка откъм гърба В България Ганчо съумява да се върне за първи път през 1990 година, когато към този момент са анулирани социалистическите закони, преследващи незаконните бегълци оттатък Желязната завеса.Бакалов и Гемишев намират Ганчо там, в Швейцария, срещат се с него и разказват цялата история във в. “Труд ” в 5 елементи с продължения през юли 2001 година Той доста желал да остане жив митът за крадеца Кунчо (не го споделил непосредствено, само че го намекнал), за който има филм и десетки изявления. Когато първо му се обадили по телефона от България, той бил объркан. Казал: “Все едно че тухла ме удари по главата ”. Ганчо даже не вярвал, че някъде се загатва неговото име.Той не желал да споделя за самата кражба. Надълго и нашироко описвал живота си, годините при комунизма, пандиза в България, емигрантските несгоди. В диалога изпуска няколко фрази, зад които прозирали претекстове и оправдания за кражбата. Обяснява по какъв начин в първите години в Лозана работел черна работа – стоварвал въглища по къщите, по какъв начин се изпотявал в студа и рискувал да се разболее.А за Чаплин загатва нещо в смисъл по какъв начин живеел в благоденствие като богат човек, имал доста дами, че не бил оказал помощ с нищо на бедните… Освен това, споделил той, аз идвах от България, а там доста се крадеше. И припомнил, че по време на социализма у нас хората бяха някак привикнали с кражбите. Не се смяташе за огромен грях, а дори за нещо като опозиция против режима…Прочутият и богат гражданин в покрайнините на Лозана е привлякъл вниманието на бедните маргинализирани емигранти. На кого е пристигнала концепцията на първо време – на българина или на поляка? По това време Ганчо е на 38 години, а полякът – на 27. Нито един от двамата няма да опише тези срамни моменти от живота си. Ганчо несъмнено се срами, желае да не помни предишното. И той през днешния ден е един в действителност честен и почитан от съседите си швейцарски жител, като се изключи че прави съзнателно работата си, развива дребен бизнес в България.Бакалов и Гемишев съумяват да създадат и изявление с единият от синовете на Чаплин – Майкъл (Мишел, както го назовават в Швейцария) – който живее в имението на семейството в Корсие сюр Веве. Той споделя повече детайлности за драмата в фамилията и за договарянията с похитителите (той е бил в имението по това време) – по какъв начин край всяка телефонна кабина в Лозана – общо над 3000 по това време! – е бил комплициран по един служител на реда в уречения за договаряния час, с помощта на което полякът е бил хванат, а след това и Ганчо.
Ковчегът на Чаплин, открит в царевична равнища на към 20 км от Лозана Въпреки напъните на Бакалов и Гемишев да разбият мита за крадеца Кунчо Кунев, името му продължава настойчиво да се загатва из българските медии. По материал на kriminalnidosieta.com.
Интересните неща
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ