Времето лети, когато се забавляваме и се точи, когато ни е скучно. Защо?
Най-прецизните часовници в света работят с отмерено движение и се разминават единствено с към секунда на всеки 300 милиона години.
Но мозъкът употребява тези ритмични секунди по друг метод и основава свое лично чувство за време. Но за какво мозъкът не може да регистрира времето по този начин, както елементарния часовник? Или с други думи, за какво времето минава толкоз бързо, когато се забавляваме и сме щастливи и за какво се постепенно, когато ни е скучно.
Оказва се, че методът, по който мозъкът възприема времето, зависи от неговите упования. " Той може да показа вероятността нещо да се случи, въпреки то към момента не се е случило ", съгласно доктор Майкъл Шадлен, невролог в Медицинския център в Колумбийския университет в Ню Йорк.
" Всяка мисъл има разнообразни " хоризонти ". В една книга да вземем за пример хоризонтите са в края на всяка дума и на всяко идващото изречение. Времето се движи според от това по какъв начин предвиждаме тези хоризонти ", споделя експертът.
Източник: iStock
Когато сме в действителност погълнати от нещо, мозъкът предусеща " огромната картина " и вижда както околните, по този начин и далечните хоризонти, заради което времето като че ли минава незабелязано. Но когато скучем, предвиждаме по-близките хоризонти, да вземем за пример края на изречението, вместо края на историята. Тези хоризонти не са свързани в едно цяло и по този начин времето се " проточва ".
А любопитното е, че няма едно-единствено място в мозъка, което да дава отговор за това по какъв начин възприемаме времето. По-скоро всяка област, която поражда мисъл и схващане, евентуално взе участие в тази задача.
Почти несъмнено е, че в мозъка има голям брой механизми за отчитане на времето. А те нямат нищо общо с циркадните ритми или с това по какъв начин тялото ни е обвързвано с 24-часовото въртене на планетата ни, прецизират от Live Science.
Един от механизмите включва скоростта, с която мозъчните кафези се задействат една друга и образуват мрежа, когато правим дадена активност. Колкото по-бързо се образуват тези пътища от неврони, толкоз по-бързо възприемаме времето.
Източник: iStock
Друг механизъм включва хормоните, отделящи се от мозъка. Набор от неврони, които освобождават невротрансмитера допамин - обвързван с възприятието за задоволство и наслада - въздейства върху метода, по който мозъкът възприема времето. Когато се забавляваме, тези кафези са по-активни, освобождават много допамин и мозъкът преценя, че е минало по-малко време, в сравнение с е в реалност. Когато пък не се забавляваме, тези кафези не отделят толкоз количество от хормона и времето като че ли се забавя.
" Но когато погледнем обратно във времето, възприеманата дълготрайност на обещано събитие включва метода, по който мозъкът е " заложил " паметта ", споделя психологът доктор Дейвид Игълман от в Станфордския университет. " Мрежите от неврони, които кодират нов спомен, са по-гъсти, в сравнение с за нещо, което не е ново. Когато погледнем обратно, по-сгъстените мрежи основават чувството, че споменът е траял по-дълго. "
Например, в случай че се сетим за нормален дълъг полет, който обаче е минал по-бързо от различен път, това е тъй като мозъкът не е заложил доста памет.
" Освен това времето като че ли се форсира с напредването на възрастта ", споделя още Игълман. " Когато сме деца, всичко за нас е ново и по тази причина мозъкът построява плътни мрежи, с цел да запомни събитията и прекарванията. Като възрастни обаче сме видели доста повече, тъй че тези събития не подтикват към основаването на такива мемоари. Затова човек постоянно поглежда обратно към по-младите си години и си споделя: " Къде излетя това време? ".
Но мозъкът употребява тези ритмични секунди по друг метод и основава свое лично чувство за време. Но за какво мозъкът не може да регистрира времето по този начин, както елементарния часовник? Или с други думи, за какво времето минава толкоз бързо, когато се забавляваме и сме щастливи и за какво се постепенно, когато ни е скучно.
Оказва се, че методът, по който мозъкът възприема времето, зависи от неговите упования. " Той може да показа вероятността нещо да се случи, въпреки то към момента не се е случило ", съгласно доктор Майкъл Шадлен, невролог в Медицинския център в Колумбийския университет в Ню Йорк.
" Всяка мисъл има разнообразни " хоризонти ". В една книга да вземем за пример хоризонтите са в края на всяка дума и на всяко идващото изречение. Времето се движи според от това по какъв начин предвиждаме тези хоризонти ", споделя експертът.
Източник: iStock
Когато сме в действителност погълнати от нещо, мозъкът предусеща " огромната картина " и вижда както околните, по този начин и далечните хоризонти, заради което времето като че ли минава незабелязано. Но когато скучем, предвиждаме по-близките хоризонти, да вземем за пример края на изречението, вместо края на историята. Тези хоризонти не са свързани в едно цяло и по този начин времето се " проточва ".
А любопитното е, че няма едно-единствено място в мозъка, което да дава отговор за това по какъв начин възприемаме времето. По-скоро всяка област, която поражда мисъл и схващане, евентуално взе участие в тази задача.
Почти несъмнено е, че в мозъка има голям брой механизми за отчитане на времето. А те нямат нищо общо с циркадните ритми или с това по какъв начин тялото ни е обвързвано с 24-часовото въртене на планетата ни, прецизират от Live Science.
Един от механизмите включва скоростта, с която мозъчните кафези се задействат една друга и образуват мрежа, когато правим дадена активност. Колкото по-бързо се образуват тези пътища от неврони, толкоз по-бързо възприемаме времето.
Източник: iStock
Друг механизъм включва хормоните, отделящи се от мозъка. Набор от неврони, които освобождават невротрансмитера допамин - обвързван с възприятието за задоволство и наслада - въздейства върху метода, по който мозъкът възприема времето. Когато се забавляваме, тези кафези са по-активни, освобождават много допамин и мозъкът преценя, че е минало по-малко време, в сравнение с е в реалност. Когато пък не се забавляваме, тези кафези не отделят толкоз количество от хормона и времето като че ли се забавя.
" Но когато погледнем обратно във времето, възприеманата дълготрайност на обещано събитие включва метода, по който мозъкът е " заложил " паметта ", споделя психологът доктор Дейвид Игълман от в Станфордския университет. " Мрежите от неврони, които кодират нов спомен, са по-гъсти, в сравнение с за нещо, което не е ново. Когато погледнем обратно, по-сгъстените мрежи основават чувството, че споменът е траял по-дълго. "
Например, в случай че се сетим за нормален дълъг полет, който обаче е минал по-бързо от различен път, това е тъй като мозъкът не е заложил доста памет.
" Освен това времето като че ли се форсира с напредването на възрастта ", споделя още Игълман. " Когато сме деца, всичко за нас е ново и по тази причина мозъкът построява плътни мрежи, с цел да запомни събитията и прекарванията. Като възрастни обаче сме видели доста повече, тъй че тези събития не подтикват към основаването на такива мемоари. Затова човек постоянно поглежда обратно към по-младите си години и си споделя: " Къде излетя това време? ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ