Срещата на върха на градовете и регионите в Марсилия
Най-мащабното събитие на годината в областта на районното взаимоотношение мина под знака на съпричастността с Украйна. От декларацията за поддръжка и апела за задействане на механизма на Европейски Съюз за гражданска отбрана и филантропична помощ (което към този момент е факт), Манифеста от Марсилия, който изисква една Европа, която защищава и развива правата на своите жители, през включванията на Виталий Кличко със особено послание към събраните в Марсилия кметове и локални водачи с апел за взаимна отбрана на европейските полезности, и на заместник-кмета на Мариупол Сергей Орлов, който описа, че украинската войска води война с съветската войска, само че съветската войска води война с Украйна като нация; през представители на асоциацията на районите в Украйна, които разясняваха от какво тъкмо и по какъв начин имат потребност, до кметовете на някои от градовете в Полша (Лодз и Гданск) и Румъния (Клуж), през които минава огромна част от украинците, които напущат страната си. Финландската група от Комитета на районите пък описаха за това какво е да имаш толкоз огромна граница с Русия, по какъв начин възбраната за търговия от финландска страна се отразява на локалната стопанска система и по какъв начин се покачва доверието и желанието Финландия да стане член на НАТО.
От заложения дневен ред основни бяха кохезионните фондове, както и използването на зелената договорка на локално равнище и цифровата промяна. Председателят на Европейския комитет на районите (главен уредник на събитието) Апостолос Цицикостас разяснява Европейския фонд за районно развиване (20 милиарда евро), благодарение на който и сега могат да се финансират краткотрайното настаняване, обществените услуги и останалите ограничения за интеграция на потока бежанци от Украйна. Той акцентира обаче, че кохезионната политика (с нейните 392 милиарда евро) е мощно оръжие за мигновен отговор на спешни обстановки и за осъществяване на цифровата промяна. Цицикостас напомни и че 40% от кохезионните средства по стратегиите за 2014 – 2020 са неусвоени и би трябвало да бъдат до 2023 – и поради пандемията и поради късното разписване на стратегиите.
„ Не би трябвало да има повтаряне на фондове и средства с разнообразни правила, само че с идентични цели “, съобщи той и още веднъж подчертава върху локалната власт, която в действителност е на първа линия при всеки проблем и неговото решение.
„ Централизацията ще забави Европа, координацията и партньорството ще я движат напред “ - думи на Апостолос Цицукостас. За единния отговор на Европа, която е по-обединена от всеки път и за новото бъдеще, което се кове в този момент пък приказва френския президент Еманюел Макрон в особено послание към форума.
Сред основните тематики по време на паралелните кръгли маси бяха дълготрайните партньорства сред районите и развиването на локалната народна власт, устойчивите здравни политики (за да могат да се посрещат спешни ситуации), по-прецизното ориентиране на фондове към селските региони (които, с цел да бъдат задоволително привлекателни за живеене, преди всичко би трябвало да имат инфраструктура и чудесно интернет покритие).
Особено забавен беше панелът за цифровото създаване на устойчиви общности. Тук се включи отдалечено и кметът на София, Йорданка Фандъкова (с акцент върху гражданското присъединяване и привличането в столицата ни на един от международните суперкомпютри), а съществени коментиращи на тематиката бяха представители на Финландия, Франция и Германия, като фокусът беше върху цифровите умения.
Изследванията демонстрират, че над 30 милиона европейци имат лимитиран или никакъв достъп до интернет, а 27 милиона нямат задоволителни цифрови умения, което е главният проблем. Намаляването на разликите сред градските и селските региони, демократизирането на дигитализацията и достъпът до интернет и дали той да бъде записан измежду главните човешки права бяха някои от главните насоки.
Българското присъединяване може да бъде маркирано и с Ева Майдел (в панела за дамите в локалната власт) и, несъмнено, специфичното включване на българския еврокомисар Мария Габриел.
Иновациите, като неделима част от икономическия прогрес (и тяхната относителна липса в Южна Европа), също бяха на дневен ред, както и трансграничните взаимоотношения и стратегии и тяхното развиване до 2050.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
От заложения дневен ред основни бяха кохезионните фондове, както и използването на зелената договорка на локално равнище и цифровата промяна. Председателят на Европейския комитет на районите (главен уредник на събитието) Апостолос Цицикостас разяснява Европейския фонд за районно развиване (20 милиарда евро), благодарение на който и сега могат да се финансират краткотрайното настаняване, обществените услуги и останалите ограничения за интеграция на потока бежанци от Украйна. Той акцентира обаче, че кохезионната политика (с нейните 392 милиарда евро) е мощно оръжие за мигновен отговор на спешни обстановки и за осъществяване на цифровата промяна. Цицикостас напомни и че 40% от кохезионните средства по стратегиите за 2014 – 2020 са неусвоени и би трябвало да бъдат до 2023 – и поради пандемията и поради късното разписване на стратегиите.
„ Не би трябвало да има повтаряне на фондове и средства с разнообразни правила, само че с идентични цели “, съобщи той и още веднъж подчертава върху локалната власт, която в действителност е на първа линия при всеки проблем и неговото решение.
„ Централизацията ще забави Европа, координацията и партньорството ще я движат напред “ - думи на Апостолос Цицукостас. За единния отговор на Европа, която е по-обединена от всеки път и за новото бъдеще, което се кове в този момент пък приказва френския президент Еманюел Макрон в особено послание към форума.
Сред основните тематики по време на паралелните кръгли маси бяха дълготрайните партньорства сред районите и развиването на локалната народна власт, устойчивите здравни политики (за да могат да се посрещат спешни ситуации), по-прецизното ориентиране на фондове към селските региони (които, с цел да бъдат задоволително привлекателни за живеене, преди всичко би трябвало да имат инфраструктура и чудесно интернет покритие).
Особено забавен беше панелът за цифровото създаване на устойчиви общности. Тук се включи отдалечено и кметът на София, Йорданка Фандъкова (с акцент върху гражданското присъединяване и привличането в столицата ни на един от международните суперкомпютри), а съществени коментиращи на тематиката бяха представители на Финландия, Франция и Германия, като фокусът беше върху цифровите умения.
Изследванията демонстрират, че над 30 милиона европейци имат лимитиран или никакъв достъп до интернет, а 27 милиона нямат задоволителни цифрови умения, което е главният проблем. Намаляването на разликите сред градските и селските региони, демократизирането на дигитализацията и достъпът до интернет и дали той да бъде записан измежду главните човешки права бяха някои от главните насоки.
Българското присъединяване може да бъде маркирано и с Ева Майдел (в панела за дамите в локалната власт) и, несъмнено, специфичното включване на българския еврокомисар Мария Габриел.
Иновациите, като неделима част от икономическия прогрес (и тяхната относителна липса в Южна Европа), също бяха на дневен ред, както и трансграничните взаимоотношения и стратегии и тяхното развиване до 2050.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ