Руската следа в България. Документален филм показва взривове в оръжейни складове, останали неразкрити с години
Най-малко 9 гърмежа в български военни хранилища и фабрики са разследвани без резултат от прокуратурата, а доказателствата по един от тях са унищожени в пожар. Инцидентите са осъществявани в продължение на 11 години и в множеството от тях има съветска диря. Това излиза наяве от на Свободна Европа, чиято интернационална премиера е във вторник.
Взривените здания са съдържали оръжие и муниции, които са били предопределени за нападнати от Русия страни като Грузия и Украйна или са могли да оказват помощ на тези страни, с цел да се отбраняват.
Филмът идва на фона на съветската инвазия в Украйна и напъните на страните от Европейски Съюз и НАТО да оказват помощ с оръжие на Киев. В тези старания България заема двусмислена позиция – президентът и назначеното от него служебно държавно управление по едно и също време осъждат съветската експанзия и не утвърждават даването на оръжие за Украйна, а предходният министър председател Кирил Петков неотдавна призна, че е осигурявал скрито помощ за Киев.
Най-ранният прочут гърмеж, показан във кино лентата, е от 12 ноември 2011 година в склад за далекобойни снаряди до с. Ловнидол . Последният е от 31 юли 2022 година в база на оръжейна компания в Карнобат .
И двата взривени склада са на оръжейния търговец Емилиян Гебрев , който през април 2015 година беше токсичен с незнайно вещество дружно с други двама български жители. Разследването не бележи прогрес в продължение на три години и получава подтик след информация от Англия за съветска интервенция в опита за ликвидиране.
Самият Гебрев твърди, че дейностите на София са подхванати под напън извън. Разследващият публицист Христо Грозев счита, че българските проверяващи органи прикриват дейностите на съветското военно разузнаване в България и не дават на свои сътрудници от Западна Европа данни, с които разполагат.
Филмът демонстрира следи от закононарушенията, които са били подценени в хода на следствията. Той свидетелства за унищожени доказателства от един от гърмежите и за дългогодишното подценяване на хипотезата, че съществува връзка сред гърмежите, опитите за ликвидиране, съветското разузнаване и експанзията на Москва в Грузия и Украйна.
Автори на кино лентата са Борис Митов и Николай Лавчиев , работили в съдействие с Карл Шрек и Стю Гриър . Оператор е Мирослав Михайлов . Премиерата се състои по едно и също време на пет езика - български, британски, съветски, украински и грузински.
Филмът идва на фона на дългогодишни рецензии към прокуратурата за безучастие, политическа взаимозависимост и безотговорност. Опитите за промяна в държавното обвиняване не престават повече от десетилетие, само че се натъкват на съпротивата на ГЕРБ и Движение за права и свободи в Народното събрание.
Взривените здания са съдържали оръжие и муниции, които са били предопределени за нападнати от Русия страни като Грузия и Украйна или са могли да оказват помощ на тези страни, с цел да се отбраняват.
Филмът идва на фона на съветската инвазия в Украйна и напъните на страните от Европейски Съюз и НАТО да оказват помощ с оръжие на Киев. В тези старания България заема двусмислена позиция – президентът и назначеното от него служебно държавно управление по едно и също време осъждат съветската експанзия и не утвърждават даването на оръжие за Украйна, а предходният министър председател Кирил Петков неотдавна призна, че е осигурявал скрито помощ за Киев.
Най-ранният прочут гърмеж, показан във кино лентата, е от 12 ноември 2011 година в склад за далекобойни снаряди до с. Ловнидол . Последният е от 31 юли 2022 година в база на оръжейна компания в Карнобат .
И двата взривени склада са на оръжейния търговец Емилиян Гебрев , който през април 2015 година беше токсичен с незнайно вещество дружно с други двама български жители. Разследването не бележи прогрес в продължение на три години и получава подтик след информация от Англия за съветска интервенция в опита за ликвидиране.
Самият Гебрев твърди, че дейностите на София са подхванати под напън извън. Разследващият публицист Христо Грозев счита, че българските проверяващи органи прикриват дейностите на съветското военно разузнаване в България и не дават на свои сътрудници от Западна Европа данни, с които разполагат.
Филмът демонстрира следи от закононарушенията, които са били подценени в хода на следствията. Той свидетелства за унищожени доказателства от един от гърмежите и за дългогодишното подценяване на хипотезата, че съществува връзка сред гърмежите, опитите за ликвидиране, съветското разузнаване и експанзията на Москва в Грузия и Украйна.
Автори на кино лентата са Борис Митов и Николай Лавчиев , работили в съдействие с Карл Шрек и Стю Гриър . Оператор е Мирослав Михайлов . Премиерата се състои по едно и също време на пет езика - български, британски, съветски, украински и грузински.
Филмът идва на фона на дългогодишни рецензии към прокуратурата за безучастие, политическа взаимозависимост и безотговорност. Опитите за промяна в държавното обвиняване не престават повече от десетилетие, само че се натъкват на съпротивата на ГЕРБ и Движение за права и свободи в Народното събрание.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ