Тота Венкова - лекар на организма и душата на страдащия
" Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка, и самоуверено мога да кажа: Учител, който не обича децата, е неприятен преподавател, а доктор, който не обича болните, е доктор майстор, а не доктор занаятчия, основател и създател на човешкото здраве. " Това са слова на Тота Венкова (1855-1921), първата дипломирала се българска лекарка, която способства доста за развиването на медицината у нас, и най-много на акушерството и гинекологията.
Навярно мнозина са чували името й и знаят нейната история, изключително трудещите се в региона на хуманната просвета. Тази българка е респектираща и заслужава повече хора да научат за делата, фантазиите и работата й. За образеца, който оставя след себе си, и куража до последно да живее за народа и да оказва помощ самоотвержено. Да прави положително.
Тота Венкова е родена напролет на 1855 година в Габрово. Израства в фамилията на сестра си Радка, тъй като от дребна остава сирак. Детството й е белязано от ограничения и компликации. През 1871 година стартира да учи в основното девическо учебно заведение като стипендиантка на Женското благотворително сдружение " Майчина грижа ". Венкова се отличава като прилежна ученичка, постоянно подготвена да придобива нови познания. Тя приключва през 1873 година с отличен триумф и примерно държание първия випуск на Габровското петокласно девическо учебно заведение. Едва напуснала ученическата пейка, Тота била назначена за преподавателка в главния курс на учебното заведение, което тогава се обитава в Дечковата къща - през днешния ден монумент на културата и една от забележителностите на града. През идващите пет години
габровката се отдава на учителската специалност
Повратният миг в живота й настава по време на Руско-турската Освободителна война от 1878 година Тогава тя е самарянка във военния санитарен пункт, който се намира в Априловската гимназия. Но вместо да се уплаши, младата жена се влюбва в лекарската работа. Обзета от желанието и добродетелта да оказва помощ, която изобилства у Тота. Към благородната специалност я подтиква и ранен съветски доктор, който е един от многото потърпевши. Той се споделя Иван Янич. Има шанса фамилията на амбициозното момиче да го приюти. Между двамата се разпалват мощни усеща. Тота Венкова го окуражава, че ще оздравее, а той мечтае да специализира хирургия, щом се завърне в родината си. Младежът
вижда нейните качества и упорства пред околните й да бъде изпратена на образование в Русия
Д-р Иван Янич скоро умира и е заровен в Габрово. След години Тота слага монумент на гроба му, върху който написа: " Няма по-голяма обич от тази да положиш живота си за своите приятели. " Бъдещата лекарка дълго тъгува от раздялата със своя обичан. Не се омъжва до края на дните си и няма свои деца. Но това не я озлобява. Напротив, добротворката оказва помощ на племенниците си - Тота, Иван и Кина, да получат чудесно обучение.
През 1878 година Венкова насочва молба към Дамското благотворително сдружение в Санкт Петербург с горещото предпочитание да се посвети на медицината. Един ден идва щастливата новина - получава стипендия, с цел да учи в Русия. Още на идната година тя отпътува, с цел да сбъдне фантазията си. Стипендията й от 300 рубли е отпусната от Санктпетербургското благотворително общество.
Скоро обаче Тота се връща в родината си заради здравословни проблеми. Ентусиазмът й и на процедура - образованието й, са прекратени поради съществено белодробно заболяване. Болестта не я пречупва. Напротив, през 1883 година Венкова още веднъж отпътува за Санкт Петербург, където три години по-късно сполучливо се дипломира като лекар по медицина. Смята се за първата българка с висше здравно обучение след Освобождението.
През 1893 година тя специализира вътрешни и детски заболявания още веднъж в същия град, а през 1895 година - акушерство и гинекология във Виена. Когато се прибира вкъщи, българката взима ефективно присъединяване в основаването на първите курсове за акушерки към Александровската болница в София в края на XIX век. В тази активност си проличават и учителските й умения, с които тя съумява да съобщи наученото и да помогне на повече хора. Докторката работи в няколко огромни болнични заведения в Русе, Велико Търново, Варна и София. Труди се с вдъхновение и обич към своите пациенти, а нейно предписание е:
" Всичко за другите, нищо за себе си "
До 1900 година Тота е учебна лекарка в Софийската девическа гимназия. В недобро здраве тя се отдръпва от държавната работа през 1901 година Тогава е на 46. Нейният дом в центъра на столицата - на ул. " Солунска " 13 и ъгъла на ул. " Христо Белчев ", се трансформира в безвъзмездна акушеро-гинекологична консултация. Там благодетелката приютява небогати и изоставени дами, за които се грижи и които лекува гратис. Така до края на дните си оказва помощ на заболели и безпризорни.
В книгата си " Бележити българки " (1933 г.) Петър Кепов написа за Тота Венкова: " Скромна, тиха, милозлива и всеки път сърдечна, тя вървяла непрестанно и тихо по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднообразно доктор на организма и душата на страдащия. "
Д-р Венкова се счита от българските медицински историци за първата жена лекар у нас. Освен забележително красива, тя превзема с изострен разум и просветеност, а в житейския си път се управлява от устрема постоянно да бъде оптимално потребна за другите. С безрезервност, непримиримост и труд реализира задачите си, проявявайки блестящи умения и в двете си професионални сфери.
В края на живота доктор Венкова
оставя цялото си имущество на народа
Според нейното наследство, което се извършва едвам през 1932 година, тя подарява на Софийския университет 40 000 лева (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум " Цар Фердинанд Първи " - 500 000 лева, с цел да се подреди павилион с 40 кревати за лекуване на туберкулозни деца, и на Габровското девическо учебно заведение - 500 000 лева
В навечерието на Коледа си отива доктор Тота Венкова. Погребана е в Централните софийски гробища. През 1997 година по самодейност на Женското благотворително сдружение " Майчина грижа ", което пази нейни персонални движимости, и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени в Габрово.
Идеята за това се заражда през 1985 година По това време основният доктор на Окръжна обединена болница " Д-р Тота Венкова " доктор Кольо Станчев написа писмо до доктор Александър Несторов - племенник на Венкова, с предложение за преместване на нейните мощи в двора на болничното заведение. Мисията е сполучливо приключена 12 години по-късно. На 29 май 1997 година тленните й остатъци идват в Габрово. Три дни костите остават в църквата " Света Троица ". Опелото се прави от четирима свещеници, литийното шествие потегля от мястото, където Тота е учила като дете.
В словото си нейният племенник доктор Несторов показва: " С това възпоменание отдаваме заслуженото освен на първата българка лекарка, само че и на възрожденката, хуманистката, общественичката и носителка на нови, прогресивни хрумвания в ранните години след Освобождението на България. "
Надписът под барелефа на надгробния й монумент, написан от изпълнителя на нейното наследство Михаил Теофилов - публицист и неин братовчед, гласи: " Д-р Тота Венкова, първата българка лекарка от Габрово, умряла на 23 декември 1921 година Лекарка на болните, другарка на бедните, майка на безприютните! Мир на праха й! " Паметната плоча на къщата на ул. " Солунска " по план на арх. Кирил Русков припомня за благодетелността на българката, за отношението й към нуждаещите се, за същинските стойности, които е имало опазването на здравето ни тогава.
През 1971 година Венкова е определена за патрон на Габровската болница, която до през днешния ден носи името й. А през 2005 година посмъртно е оповестена за почетен жител на родния си град.
Навярно мнозина са чували името й и знаят нейната история, изключително трудещите се в региона на хуманната просвета. Тази българка е респектираща и заслужава повече хора да научат за делата, фантазиите и работата й. За образеца, който оставя след себе си, и куража до последно да живее за народа и да оказва помощ самоотвержено. Да прави положително.
Тота Венкова е родена напролет на 1855 година в Габрово. Израства в фамилията на сестра си Радка, тъй като от дребна остава сирак. Детството й е белязано от ограничения и компликации. През 1871 година стартира да учи в основното девическо учебно заведение като стипендиантка на Женското благотворително сдружение " Майчина грижа ". Венкова се отличава като прилежна ученичка, постоянно подготвена да придобива нови познания. Тя приключва през 1873 година с отличен триумф и примерно държание първия випуск на Габровското петокласно девическо учебно заведение. Едва напуснала ученическата пейка, Тота била назначена за преподавателка в главния курс на учебното заведение, което тогава се обитава в Дечковата къща - през днешния ден монумент на културата и една от забележителностите на града. През идващите пет години
габровката се отдава на учителската специалност
Повратният миг в живота й настава по време на Руско-турската Освободителна война от 1878 година Тогава тя е самарянка във военния санитарен пункт, който се намира в Априловската гимназия. Но вместо да се уплаши, младата жена се влюбва в лекарската работа. Обзета от желанието и добродетелта да оказва помощ, която изобилства у Тота. Към благородната специалност я подтиква и ранен съветски доктор, който е един от многото потърпевши. Той се споделя Иван Янич. Има шанса фамилията на амбициозното момиче да го приюти. Между двамата се разпалват мощни усеща. Тота Венкова го окуражава, че ще оздравее, а той мечтае да специализира хирургия, щом се завърне в родината си. Младежът
вижда нейните качества и упорства пред околните й да бъде изпратена на образование в Русия
Д-р Иван Янич скоро умира и е заровен в Габрово. След години Тота слага монумент на гроба му, върху който написа: " Няма по-голяма обич от тази да положиш живота си за своите приятели. " Бъдещата лекарка дълго тъгува от раздялата със своя обичан. Не се омъжва до края на дните си и няма свои деца. Но това не я озлобява. Напротив, добротворката оказва помощ на племенниците си - Тота, Иван и Кина, да получат чудесно обучение.
През 1878 година Венкова насочва молба към Дамското благотворително сдружение в Санкт Петербург с горещото предпочитание да се посвети на медицината. Един ден идва щастливата новина - получава стипендия, с цел да учи в Русия. Още на идната година тя отпътува, с цел да сбъдне фантазията си. Стипендията й от 300 рубли е отпусната от Санктпетербургското благотворително общество.
Скоро обаче Тота се връща в родината си заради здравословни проблеми. Ентусиазмът й и на процедура - образованието й, са прекратени поради съществено белодробно заболяване. Болестта не я пречупва. Напротив, през 1883 година Венкова още веднъж отпътува за Санкт Петербург, където три години по-късно сполучливо се дипломира като лекар по медицина. Смята се за първата българка с висше здравно обучение след Освобождението.
През 1893 година тя специализира вътрешни и детски заболявания още веднъж в същия град, а през 1895 година - акушерство и гинекология във Виена. Когато се прибира вкъщи, българката взима ефективно присъединяване в основаването на първите курсове за акушерки към Александровската болница в София в края на XIX век. В тази активност си проличават и учителските й умения, с които тя съумява да съобщи наученото и да помогне на повече хора. Докторката работи в няколко огромни болнични заведения в Русе, Велико Търново, Варна и София. Труди се с вдъхновение и обич към своите пациенти, а нейно предписание е:
" Всичко за другите, нищо за себе си "
До 1900 година Тота е учебна лекарка в Софийската девическа гимназия. В недобро здраве тя се отдръпва от държавната работа през 1901 година Тогава е на 46. Нейният дом в центъра на столицата - на ул. " Солунска " 13 и ъгъла на ул. " Христо Белчев ", се трансформира в безвъзмездна акушеро-гинекологична консултация. Там благодетелката приютява небогати и изоставени дами, за които се грижи и които лекува гратис. Така до края на дните си оказва помощ на заболели и безпризорни.
В книгата си " Бележити българки " (1933 г.) Петър Кепов написа за Тота Венкова: " Скромна, тиха, милозлива и всеки път сърдечна, тя вървяла непрестанно и тихо по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднообразно доктор на организма и душата на страдащия. "
Д-р Венкова се счита от българските медицински историци за първата жена лекар у нас. Освен забележително красива, тя превзема с изострен разум и просветеност, а в житейския си път се управлява от устрема постоянно да бъде оптимално потребна за другите. С безрезервност, непримиримост и труд реализира задачите си, проявявайки блестящи умения и в двете си професионални сфери.
В края на живота доктор Венкова
оставя цялото си имущество на народа
Според нейното наследство, което се извършва едвам през 1932 година, тя подарява на Софийския университет 40 000 лева (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум " Цар Фердинанд Първи " - 500 000 лева, с цел да се подреди павилион с 40 кревати за лекуване на туберкулозни деца, и на Габровското девическо учебно заведение - 500 000 лева
В навечерието на Коледа си отива доктор Тота Венкова. Погребана е в Централните софийски гробища. През 1997 година по самодейност на Женското благотворително сдружение " Майчина грижа ", което пази нейни персонални движимости, и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени в Габрово.
Идеята за това се заражда през 1985 година По това време основният доктор на Окръжна обединена болница " Д-р Тота Венкова " доктор Кольо Станчев написа писмо до доктор Александър Несторов - племенник на Венкова, с предложение за преместване на нейните мощи в двора на болничното заведение. Мисията е сполучливо приключена 12 години по-късно. На 29 май 1997 година тленните й остатъци идват в Габрово. Три дни костите остават в църквата " Света Троица ". Опелото се прави от четирима свещеници, литийното шествие потегля от мястото, където Тота е учила като дете.
В словото си нейният племенник доктор Несторов показва: " С това възпоменание отдаваме заслуженото освен на първата българка лекарка, само че и на възрожденката, хуманистката, общественичката и носителка на нови, прогресивни хрумвания в ранните години след Освобождението на България. "
Надписът под барелефа на надгробния й монумент, написан от изпълнителя на нейното наследство Михаил Теофилов - публицист и неин братовчед, гласи: " Д-р Тота Венкова, първата българка лекарка от Габрово, умряла на 23 декември 1921 година Лекарка на болните, другарка на бедните, майка на безприютните! Мир на праха й! " Паметната плоча на къщата на ул. " Солунска " по план на арх. Кирил Русков припомня за благодетелността на българката, за отношението й към нуждаещите се, за същинските стойности, които е имало опазването на здравето ни тогава.
През 1971 година Венкова е определена за патрон на Габровската болница, която до през днешния ден носи името й. А през 2005 година посмъртно е оповестена за почетен жител на родния си град.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ