Евтин ли е токът от въглища, колко струва здравето и ще бъдем ли на студено. Факти срещу спекулации
Най-късно от 2038 година България би трябвало да спре напълно потреблението на въглища за произвеждане на електрическа енергия.
Че топлоелектрическите централи (ТЕЦ) на въглища си отиват не би трябвало да е вест, защото страната ни има задължения за ограничение на въглеродните излъчвания, поети още отпреди 20 години с подписването на протокола от Киото за понижаване на въглеродните излъчвания. След това страната ни става член на Европейски Съюз, което също идва със отговорности.
Но тематиката е много сензитивна – в бранша у нас са заети повече от 15 хиляди души, енергийната система (все още) е подвластна от тези централи, те въздействат и върху цената на тока. Наистина ли обаче въглищните Топлоелектрическа централа създават на ниска цена ток?
В България битува мнението, че зелената електрическа енергия е на по-висока цена. Фактите обаче приказват друго. С развиването на ВЕИ технологиите и увеличението на зелените мощности, в действителност той става много по-изгоден.
Неслучайно цената на електрическата енергия на свободния пазар внезапно скача през нощта, когато няма слънце, както писа „ Капитал “ през лятото.
Всъщност цената на тока от въглища може да бъде конкурентна, единствено когато имат изключително повишаване, както беше през 2022 година Кризата тогава пристигна поради войната, която Русия стартира в Украйна, и първичния дефицит на природен газ - който в огромна част от Европа е необходим точно за производството на ток.
Както се видя, незабавно откакто цените на електрическата енергия потеглиха надолу, се наложи страната още веднъж да избавя въглищния си „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “.
За да може централата да продължи да работи, в микса на електрическата енергия за битовите консуматори бяха включени 2 200 000 MWh, създадени от нея. За това заплащат потребителите. Цената на тока за бита беше увеличена не с 3%, а с 5% от юли 2023 година При това страната понижи мрежовите такси в сметките за ток.
Токът от въглища е безценен, тъй като производството му е един от най-големите замърсители на въздуха. А с цел да работят тези централи, отиват стотици милиони левове за заплащане на квоти парникови газове. Плащаме и със здравето си.
По данни на Европейската организация за околна среда за 2017 година замърсяването на въздуха е коствало на страните от Европейски Съюз сред 277 и 433 милиарда евро, като тази цена се показва главно в вреди върху здравето на хората и околната среда.
А България е измежду първенците по замърсен въздух.
Ако останем без въглища - зимата няма да има ток?
Това е една от основните опорни точки в отбрана на въглищните централи.
Всъщност делът на тока от Топлоелектрическа централа в потреблението е все по-малка. В интервала от януари до август 2023 година въглищните централи в България са произвели двойно по-малко електрическа енергия в съпоставяне със същите месеци на предходната година. На фона на рекорден растеж за тока от ВЕИ.
Делът на зелената сила в общото количество електрическа енергия, създадена това лято, съвсем се изравни с създаденото от Топлоелектрическа централа - 24% по отношение на 25%.
Какво ще стане през зимата, в случай че няма въглищни Топлоелектрическа централа е постоянно повтарян въпрос в последните дни.
Краткият отговор е, че в случай че токът от въглища отпадне след една седмица, ВЕИ мъчно ще поеме спомагателния товар. Именно по тази причина е и пътната карта до 2038 година. Териториалният проект за обективен преход за област Стара Загора, където са съсредоточени въглищните Топлоелектрическа централа, планува до 2030 година единствено там да бъдат създадени планове за най-малко 7,5 гигавата вятърни и слънчеви мощности.
За съпоставяне сега трите ТЕЦ-а „ Марица Изток “ плюс Топлоелектрическа централа „ Брикел “ са с обща мощ по-малко от 3,5 гигавата.
Държавата възнамерява новите ВЕИ мощности да се утроят до 2035 година Плановете плануват още вложения в системи за предпазване на сила, както и в развиване на мрежата, което е основно за присъединение на растящия брой нови съоръжения.
Дотогава ще бъде поддържан потенциал от 1 GW мощности, употребяващи лигнитни въглища, за застраховане на сериозните потребности за обезпечаване на националния електроенергиен баланс при разнообразни климатични и геополитически сюжети.
Така след 2035 година, въглищните мощности не се чака да имат значима роля в енергийния микс на България.
А съгласно разбор на Центъра за проучване на демокрацията, електрическата енергия от лигнитни въглища ще има основна роля в българската енергетика единствено до 2025 година, като след този интервал себестойността ѝ значително ще надвишава пазарната цена на силата и потреблението ѝ сензитивно ще намалее. (Причината упоменатата година да е 2025-а е, че съгласно настоящите европейски регламенти от тази година няма да има опция за държавно финансиране на производството на ток от въглищни централи - б.р.)
Според прегледаните в отчета сюжети то ще спадне до под 5% от енергийния микс на страната сред 2030 и 2035 година по пазарни аргументи. Експертите считат, че това няма да докара до нараснал риск за енергийните доставки, а България ще остане чист експортьор на електрическа енергия през целия интервал на преход.
Че топлоелектрическите централи (ТЕЦ) на въглища си отиват не би трябвало да е вест, защото страната ни има задължения за ограничение на въглеродните излъчвания, поети още отпреди 20 години с подписването на протокола от Киото за понижаване на въглеродните излъчвания. След това страната ни става член на Европейски Съюз, което също идва със отговорности.
Но тематиката е много сензитивна – в бранша у нас са заети повече от 15 хиляди души, енергийната система (все още) е подвластна от тези централи, те въздействат и върху цената на тока. Наистина ли обаче въглищните Топлоелектрическа централа създават на ниска цена ток?
В България битува мнението, че зелената електрическа енергия е на по-висока цена. Фактите обаче приказват друго. С развиването на ВЕИ технологиите и увеличението на зелените мощности, в действителност той става много по-изгоден.
Неслучайно цената на електрическата енергия на свободния пазар внезапно скача през нощта, когато няма слънце, както писа „ Капитал “ през лятото.
Всъщност цената на тока от въглища може да бъде конкурентна, единствено когато имат изключително повишаване, както беше през 2022 година Кризата тогава пристигна поради войната, която Русия стартира в Украйна, и първичния дефицит на природен газ - който в огромна част от Европа е необходим точно за производството на ток.
Както се видя, незабавно откакто цените на електрическата енергия потеглиха надолу, се наложи страната още веднъж да избавя въглищния си „ Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “.
За да може централата да продължи да работи, в микса на електрическата енергия за битовите консуматори бяха включени 2 200 000 MWh, създадени от нея. За това заплащат потребителите. Цената на тока за бита беше увеличена не с 3%, а с 5% от юли 2023 година При това страната понижи мрежовите такси в сметките за ток.
Токът от въглища е безценен, тъй като производството му е един от най-големите замърсители на въздуха. А с цел да работят тези централи, отиват стотици милиони левове за заплащане на квоти парникови газове. Плащаме и със здравето си.
По данни на Европейската организация за околна среда за 2017 година замърсяването на въздуха е коствало на страните от Европейски Съюз сред 277 и 433 милиарда евро, като тази цена се показва главно в вреди върху здравето на хората и околната среда.
А България е измежду първенците по замърсен въздух.
Ако останем без въглища - зимата няма да има ток?
Това е една от основните опорни точки в отбрана на въглищните централи.
Всъщност делът на тока от Топлоелектрическа централа в потреблението е все по-малка. В интервала от януари до август 2023 година въглищните централи в България са произвели двойно по-малко електрическа енергия в съпоставяне със същите месеци на предходната година. На фона на рекорден растеж за тока от ВЕИ.
Делът на зелената сила в общото количество електрическа енергия, създадена това лято, съвсем се изравни с създаденото от Топлоелектрическа централа - 24% по отношение на 25%.
Какво ще стане през зимата, в случай че няма въглищни Топлоелектрическа централа е постоянно повтарян въпрос в последните дни.
Краткият отговор е, че в случай че токът от въглища отпадне след една седмица, ВЕИ мъчно ще поеме спомагателния товар. Именно по тази причина е и пътната карта до 2038 година. Териториалният проект за обективен преход за област Стара Загора, където са съсредоточени въглищните Топлоелектрическа централа, планува до 2030 година единствено там да бъдат създадени планове за най-малко 7,5 гигавата вятърни и слънчеви мощности.
За съпоставяне сега трите ТЕЦ-а „ Марица Изток “ плюс Топлоелектрическа централа „ Брикел “ са с обща мощ по-малко от 3,5 гигавата.
Държавата възнамерява новите ВЕИ мощности да се утроят до 2035 година Плановете плануват още вложения в системи за предпазване на сила, както и в развиване на мрежата, което е основно за присъединение на растящия брой нови съоръжения.
Дотогава ще бъде поддържан потенциал от 1 GW мощности, употребяващи лигнитни въглища, за застраховане на сериозните потребности за обезпечаване на националния електроенергиен баланс при разнообразни климатични и геополитически сюжети.
Така след 2035 година, въглищните мощности не се чака да имат значима роля в енергийния микс на България.
А съгласно разбор на Центъра за проучване на демокрацията, електрическата енергия от лигнитни въглища ще има основна роля в българската енергетика единствено до 2025 година, като след този интервал себестойността ѝ значително ще надвишава пазарната цена на силата и потреблението ѝ сензитивно ще намалее. (Причината упоменатата година да е 2025-а е, че съгласно настоящите европейски регламенти от тази година няма да има опция за държавно финансиране на производството на ток от въглищни централи - б.р.)
Според прегледаните в отчета сюжети то ще спадне до под 5% от енергийния микс на страната сред 2030 и 2035 година по пазарни аргументи. Експертите считат, че това няма да докара до нараснал риск за енергийните доставки, а България ще остане чист експортьор на електрическа енергия през целия интервал на преход.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ