Най-голямата дупка, наблюдавана някога в озоновия слой над Арктика, се

Най-голямата дупка, следена в миналото в озоновия пласт над Арктика, се затвори, твърди Институтът за мониторинг на атмосферата „ Коперник “.
Озоновият пласт защищава Земята от по-голямата част от ултравиолетовото излъчване на Слънцето, което е съществена причина за рак на кожата.
Рекордната дупка би представлявала директна опасност за хората единствено в случай че се беше преместила на юг към обитаемоте места.
Но в четвъртък (23 април) Коперник - програмата на Европейски Съюз за наблюдаване на земята - разгласи, че дупката към този момент е затворена, оповестява Ервонюз.
Затварянето няма нищо общо с намаляването на замърсяването, породено от блокирането на огромна част от света поради COVID-19. Вместо това се свежда до полярния ураган, теченията на огромна надморска височина, които нормално вкарват леден въздух в полярните региони. Той се е разделил на две, което дава на Арктическия район относителна топлота, с температури до 20ºC по-високи от естествените за това време на годината.
Тази година полярният ураган беше извънредно мощен и температурите вътре в него бяха доста студени. Това генерира стратосферни облаци, които унищожават озоновия пласт посредством взаимоотношение с CFC газове, неразрешени от Монреалския протокол от 1987 година През последните дни полярният ураган се разпадна и отслаби. ECMWF на Коперник (Европейски център за метеорологични прогнози) предвижда, че ще се образува още веднъж, само че без това да визира озоновия пласт.
" Много е извънредно такова мощно озоново привършване да се случи в северното полукълбо, само че тази година полярният ураган беше извънредно мощен и резистентен, а температурите бяха задоволително ниски, с цел да разрешат стратосферните облаци да се образуват в продължение на няколко месеца ", сподели ученият от Коперник Анти Инес.
По-известната озонова дупка е над Антарктида на Южния полюс и се появява през австралийската пролет (юли до септември), когато стратосферата е естествено доста по-студена. Като цяло изискванията за заличаване на озон в този мащаб просто не се случват на Северния полюс.
Тази година мощният и постоянен полярен ураган провокира централизация на повече озоноразрушаващи химикали от нормалното, което добави към мощния мраз условия за тази невиждана дупка.
Първият път, когато озонова дупка беше следена на Северния полюс, беше през 2011 година, само че тя беше по-малка и през месец януари.
Все още е прекомерно рано да се приписва това събитие на изменението на климата или да се правят оценка следствията в кратковременен, средносрочен или дълготраен проект.
" Не знаем сега за какво динамичността беше толкоз необикновена през тази зима ", сподели Инес. " Сигурен съм, че доста учени ще създадат изследвания, с цел да открият аргументите за това. "
Пряката последица е увеличеното излагане на UV в зоните, през които е минала тази озонова дупка: през интервала Аляска, Канада, Гренландия и елементи от Русия.
Учени от университета в Сантяго де Чили настояват, че изключителният полярен ураган също е заздравен от озоновата дупка и това е определящ фактор в Европа, която има най-топлата зима откогато стартират върховете. Освен това те смятат, че „ случилото се не би трябвало да има никакво въздействие върху северното лято, нито пък разрешава да кажем доста за това какво ще бъде лятото “.
Озоновата дупка в Антарктида през 2019 година беше най-малката, откогато това атмосферно разрушение, породено от CFC газове, беше намерено през 1985 година Забраняването на тези газове с Монреалския протокол през 1987 година разреши понижаване на озоновата дупка в Антарктида и даже последователното възобновяване на атмосферните течения в южното полукълбо, съгласно скорошно изследване.
Миналогодишното смаляване на озоновата дупка се дължи и на рисков епизод на стратосферно стопляне.
 
Всичко за ковид следете ТУК.