Скандинавският пенсионен лидер преструктурира портфейла си
Най-големият пенсионен фонд на Скандинавия - ATP - е подхванал "изчерпателен " обзор на вложенията си, от който би трябвало да се чакат "големи решения " в бъдеще, разяснява в изявление за организация "Блумбърг " основният изпълнителен шеф - Бо Фогед. Сред препоръчаните ограничения е и смяна на главния модел за вложение на ръководените от датското сдружение 130 милиарда щ. $, която да разреши изключване на облигации и прибавяне на риск.
АТР се пробва да управлява пенсионен фонд в страна, която живее с негативни лихвени проценти най-дълго спрямо всички останали места на планетата. Датската Nationalbank "потопи " под нулата лихвите си през 2012-а, а две години по-късно Европейската централна банка последва образеца й. Този режим е съвършен за длъжниците и углавен за тези, които се пробват да натрупат задоволително средства за пенсионерите. Четиридесет и осемгодишният Фогед пък се пита "заслужава ли си в действителност да се пестят пари в свят, в който стартирате да губите пари ". И още, "дали е рационално да не престават покупките на облигации както в предишното ".
Пенсионните фондове осъзнават от дълго време, че не е реалистично да "преследват " високоликвидни бумаги. Защото вложенията в сигурни активи, каквито са държавните облигации на страните от еврозоната, са сигурен метод за загуба на средства в наши дни поради негативната рентабилност на множеството от тях. Вместо това играчите от сектора се насочва към така наречен различни активи, които се продават по-трудно, когато има пазарни обрати. Сред тях са книжата на фирмите за частни капитали, недвижимите парцели и инфраструктурата.
Пенсионният и застрахователният бранш на Дания, в това число АТР и общозстрахователните компании, са имали активи за 4.77 трлн. крони към 30 септември ( съгласно формалната статистика на централната банка). Сумата е съвсем двойно по-висока от Брутният вътрешен продукт на страната. Грубо 4.1 трлн. крони са вложени в акции, в облигации и капиталови фондове, а останалите - в артикули без борсова регистрация, в това число недвижими парцели, дялове във компании за частни капитали и инфраструктура (като да вземем за пример вятърни централи). Датските пенсионни и застрахователни сдружения са отчели общ приход от 479 милиарда крони през първите девет месеца на 2019-а, по данни на датската Nationalbank.
Самата АТР преглежда всички вероятни модели за ръководство на вложенията, в това число и тактиката да влага 20% от пенсионните вноски в активи с по-висок риск. Останалите 80% се насочват обичайно към облигации и суапови лихвени договори (портфейл за хеджиране), с цел да се подсигурява способността на фонда да покрива отговорностите си към пенсионерите.
АТР не за първи път премисля капиталовата си конструкция. След като преди седем години Дания вкара негативни лихви, фондът поправя кривата за преизчисляване на отговорностите си, стартира да преоценява приходите на спестителите на всеки 15 години, вкара нов капиталов модел и реши, че е добре квалифициран да се оправи с доста ниски лихвени проценти. Никой обаче не очакваше, че негативната лихвена политика ще се резервира още дълги години. По оценка на втория по величина датски заемодател - Jyske Bank, страната ще живее с минусови лихви още осем години.
АТР разчита на рекордните си финансови резултати от вложения в акции и различни артикули да покрият седемте години със загуби от хеджинговия портфейл. Досега пенсионният бранш на Дания бележи мощни резултати, тъй като всичките класове вложения се отплащат добре. Друга притеснителна наклонност в настоящия цикъл, отвън негативните лихвени проценти, е другите класове активи да се движат в пакет. Именно въпросът какво би се случило при пазарен поврат плаши фондовете от категорията на АТР.
Дания разполага с една от най-добре работещите пенсионни системи в света и е на второ място след Холандия в класацията на показателя Melbourn mercer Global Рension Index. АТР пък постоянно ще предлага някаква форма на обезпечен приход на пенсионерите поради значимата роля на държавното сдружение в датската застрахователна система.
АТР се пробва да управлява пенсионен фонд в страна, която живее с негативни лихвени проценти най-дълго спрямо всички останали места на планетата. Датската Nationalbank "потопи " под нулата лихвите си през 2012-а, а две години по-късно Европейската централна банка последва образеца й. Този режим е съвършен за длъжниците и углавен за тези, които се пробват да натрупат задоволително средства за пенсионерите. Четиридесет и осемгодишният Фогед пък се пита "заслужава ли си в действителност да се пестят пари в свят, в който стартирате да губите пари ". И още, "дали е рационално да не престават покупките на облигации както в предишното ".
Пенсионните фондове осъзнават от дълго време, че не е реалистично да "преследват " високоликвидни бумаги. Защото вложенията в сигурни активи, каквито са държавните облигации на страните от еврозоната, са сигурен метод за загуба на средства в наши дни поради негативната рентабилност на множеството от тях. Вместо това играчите от сектора се насочва към така наречен различни активи, които се продават по-трудно, когато има пазарни обрати. Сред тях са книжата на фирмите за частни капитали, недвижимите парцели и инфраструктурата.
Пенсионният и застрахователният бранш на Дания, в това число АТР и общозстрахователните компании, са имали активи за 4.77 трлн. крони към 30 септември ( съгласно формалната статистика на централната банка). Сумата е съвсем двойно по-висока от Брутният вътрешен продукт на страната. Грубо 4.1 трлн. крони са вложени в акции, в облигации и капиталови фондове, а останалите - в артикули без борсова регистрация, в това число недвижими парцели, дялове във компании за частни капитали и инфраструктура (като да вземем за пример вятърни централи). Датските пенсионни и застрахователни сдружения са отчели общ приход от 479 милиарда крони през първите девет месеца на 2019-а, по данни на датската Nationalbank.
Самата АТР преглежда всички вероятни модели за ръководство на вложенията, в това число и тактиката да влага 20% от пенсионните вноски в активи с по-висок риск. Останалите 80% се насочват обичайно към облигации и суапови лихвени договори (портфейл за хеджиране), с цел да се подсигурява способността на фонда да покрива отговорностите си към пенсионерите.
АТР не за първи път премисля капиталовата си конструкция. След като преди седем години Дания вкара негативни лихви, фондът поправя кривата за преизчисляване на отговорностите си, стартира да преоценява приходите на спестителите на всеки 15 години, вкара нов капиталов модел и реши, че е добре квалифициран да се оправи с доста ниски лихвени проценти. Никой обаче не очакваше, че негативната лихвена политика ще се резервира още дълги години. По оценка на втория по величина датски заемодател - Jyske Bank, страната ще живее с минусови лихви още осем години.
АТР разчита на рекордните си финансови резултати от вложения в акции и различни артикули да покрият седемте години със загуби от хеджинговия портфейл. Досега пенсионният бранш на Дания бележи мощни резултати, тъй като всичките класове вложения се отплащат добре. Друга притеснителна наклонност в настоящия цикъл, отвън негативните лихвени проценти, е другите класове активи да се движат в пакет. Именно въпросът какво би се случило при пазарен поврат плаши фондовете от категорията на АТР.
Дания разполага с една от най-добре работещите пенсионни системи в света и е на второ място след Холандия в класацията на показателя Melbourn mercer Global Рension Index. АТР пък постоянно ще предлага някаква форма на обезпечен приход на пенсионерите поради значимата роля на държавното сдружение в датската застрахователна система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ