Чуждите инвестиции в България достигат 254 млн. евро от началото на годината
Най-големият чист правоприемник на непознати вложения през първото тримесечие е преработващата индустрия със 122 млн. евро.
© Георги Кожухаров Сумата на директните непознати вложения в България от началото на годината до края на март доближава 254.4 млн. евро, демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ). За съпоставяне, през първото тримесечие на предходната година размерът на непознатите капиталовложения в страната беше 148.6 млн. евро.
Предварителните данни обаче демонстрират отлив на капитали от страната под формата на дългови принадлежности през март тази година - нормално чистият им принос към общата сума е позитивен. Възможно е минусът да е резултат от по-резервирани инвеститорски настройки вследствие на пандемията и ограничаващите ограничения върху бизнес интензивността, само че към момента е рано да се каже, тъй като числата ще се ревизират с годишните данни на Национален статистически институт и в допълнение постъпили доклади на предприятията с задгранично присъединяване, като нормално измененията до момента са били в посока нагоре.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Инвестициите през януари - март
С максимален принос към чистата сума на непознатите вложения в страната през първото тримесечие са капиталовложенията под формата на реинвестирана облага (близо 180 млн. евро), която демонстрира каква част от чистия финансов резултат на българските подразделения оставят в страната външните инвеститори, вместо да изтеглят дял.
От друга страна, до момента в който през януари - март 2019 година вложенията под формата на дългови принадлежности от непознати компании към локални подразделения надвишават 430 млн. евро, тази година сумата е едвам 121 млн. евро през първото тримесечие. Голяма разлика идва през март, когато перото е на минус с 42 млн. евро. Възможно е чистият спад да идва от по-резервирани инвеститорски настройки, защото този вид принадлежности се асоциират с краткосрочни ползи, а през март всеобщо бяха наложени ограничаващи ограничения върху локалната и международната стопанска система за незнаен интервал от време. Данните на Българска народна банка демонстрират, че сходни запаси от България са изтеглени в посока Австрия (-56.6 млн. евро).
В същото време вложенията в дялов капитал, които се асоциират с дълготрайни ползи, са на минус през януари, февруари и март, а общо за тримесечието отливът на средства доближава 46.5 млн. евро.
Разбивката по браншове демонстрира, че най-големият чист правоприемник на непознати вложения през първото тримесечие е преработващата индустрия със 122 млн. евро, следвана от финанси и обезпечаване с 54 млн. евро и превоз и логистика с 41 млн. евро. Отлив на средства пък е забележим в бранша на осведомителните и информационните технологии - с 34.4 млн. евро.
Текущата сметка остава позитивна Търговското салдо е негативно през първите три месеца на годината, като продажбите на български артикули в чужбина нарастват с 0.1% до 7 милиарда евро, а вносът понижава, въпреки и минимално, до 7.37 милиарда евро. От друга страна салдото по услугите остава позитивно в размер на 463.3 млн. евро при 394 млн. преди година. Сметката за първичния приход, където влизат чистите приходи от дивиденти и парите на краткотрайно работещите отвън страната, е на минус от 182 млн. евро през януари - март, а при вторичния приход, където са включени да вземем за пример европейските средства, чистата сума леко нараства с 6.4 млн. евро до 558 млн. евро на годишна база.
© Георги Кожухаров Сумата на директните непознати вложения в България от началото на годината до края на март доближава 254.4 млн. евро, демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ). За съпоставяне, през първото тримесечие на предходната година размерът на непознатите капиталовложения в страната беше 148.6 млн. евро.
Предварителните данни обаче демонстрират отлив на капитали от страната под формата на дългови принадлежности през март тази година - нормално чистият им принос към общата сума е позитивен. Възможно е минусът да е резултат от по-резервирани инвеститорски настройки вследствие на пандемията и ограничаващите ограничения върху бизнес интензивността, само че към момента е рано да се каже, тъй като числата ще се ревизират с годишните данни на Национален статистически институт и в допълнение постъпили доклади на предприятията с задгранично присъединяване, като нормално измененията до момента са били в посока нагоре.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Инвестициите през януари - март
С максимален принос към чистата сума на непознатите вложения в страната през първото тримесечие са капиталовложенията под формата на реинвестирана облага (близо 180 млн. евро), която демонстрира каква част от чистия финансов резултат на българските подразделения оставят в страната външните инвеститори, вместо да изтеглят дял.
От друга страна, до момента в който през януари - март 2019 година вложенията под формата на дългови принадлежности от непознати компании към локални подразделения надвишават 430 млн. евро, тази година сумата е едвам 121 млн. евро през първото тримесечие. Голяма разлика идва през март, когато перото е на минус с 42 млн. евро. Възможно е чистият спад да идва от по-резервирани инвеститорски настройки, защото този вид принадлежности се асоциират с краткосрочни ползи, а през март всеобщо бяха наложени ограничаващи ограничения върху локалната и международната стопанска система за незнаен интервал от време. Данните на Българска народна банка демонстрират, че сходни запаси от България са изтеглени в посока Австрия (-56.6 млн. евро).
В същото време вложенията в дялов капитал, които се асоциират с дълготрайни ползи, са на минус през януари, февруари и март, а общо за тримесечието отливът на средства доближава 46.5 млн. евро.
Разбивката по браншове демонстрира, че най-големият чист правоприемник на непознати вложения през първото тримесечие е преработващата индустрия със 122 млн. евро, следвана от финанси и обезпечаване с 54 млн. евро и превоз и логистика с 41 млн. евро. Отлив на средства пък е забележим в бранша на осведомителните и информационните технологии - с 34.4 млн. евро.
Текущата сметка остава позитивна Търговското салдо е негативно през първите три месеца на годината, като продажбите на български артикули в чужбина нарастват с 0.1% до 7 милиарда евро, а вносът понижава, въпреки и минимално, до 7.37 милиарда евро. От друга страна салдото по услугите остава позитивно в размер на 463.3 млн. евро при 394 млн. преди година. Сметката за първичния приход, където влизат чистите приходи от дивиденти и парите на краткотрайно работещите отвън страната, е на минус от 182 млн. евро през януари - март, а при вторичния приход, където са включени да вземем за пример европейските средства, чистата сума леко нараства с 6.4 млн. евро до 558 млн. евро на годишна база.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ