Най-добрият начин да се отървете от болката е като я

Най-добрият метод да се отървете от болката е като я изпитате. Изключително значимо е да можете да споделите тази своя болежка с различен човек.

Да преживееш болката в самотност е път към безпределно страдалчество. Така скръбта не се облекчава, а в противен случай, ускорява се, контузията не се лекува, а единствено се „ задълбочава “. Но времето не лекува. То лекува рани като просто ги покрива с марлена превръзка от нови усещания, нови чувства, житейски опит... А от време на време, се закача за нещо и тази превръзка отлита. В раната навлиза пресен въздух, цялостни я с нова болежка... и дава нов живот...

„ Така че времето е неприятен доктор... Кара те да забравиш за болката поради новите рани, нанася все нови и нови. Така пълзим през живота като ранени бойци... И с всяка година броят на неприятно поставените превръзки в душите ни пораства и ли пораства... " - Ерих Мария Ремарк.

Как да преживеем болката и да се отървем от нея?

Как да я накарате да остане вечно в душата ви? Има два съществени механизма за пораждане на душевна или психическа болежка. Психическата болежка поражда, когато някой е нарушил границите ви подло, жестоко и цинично е оставил своя отпечатък върху персоналното ви пространство. Това може да бъде принуждение, неучтивост, засегнатост, оскърбление, отменяне и така нататък

Ако създадем паралел с физическата болежка, представете си, че си порязвате пръста с нож. Целостта на тялото е нарушена, кръвта тече, изпитвате болежка. Психическата болежка поражда по сходен метод - в случай че нещо или някой е бил част от живота ви. А по-късно изчезва, пропада. Това може да е някаква житейска полезност, човек, движимост, нещо, което ви е скъпо и което се е сраснало с вас в едно цяло, нещо, което е част от вас.

И по този начин, в случай че брачният партньор си тръгне, в случай че къщата е изгоряла, концепцията за нещо значимо е разрушена, фантазиите и проектите са разрушени, появява се прочувствена болежка. На физическо равнище, такава болежка поражда, когато се разделяме с нещо, което се е сраснало с нас. Отново рана, кръв, болежка.

За какво е нужна болката?

Психическата болежка е естествена функционалност на тялото, която е предопределена да лекува рани. Това възприятие ни е обещано не с цел да си предизвикваме страдалчество, а с цел да обърнем внимание на раната, да ѝ отделим време и да я излекуваме.

„ Реалността не е това, което ни се случва, а това, което вършим с това, което ни се случва “, споделя Олдъс Хъксли.

Как можем да се оправим с болката си?

Най-лошото нещо, което можем да създадем с болката е да я пренебрегваме, да се опитваме да не я виждаме, да я държим в себе си, да я потискаме. Времето не лекува, то единствено покрива раната. Болката може да намалее, само че тя ще остане вечно в душата и тялото на човек, излизайки на житейската сцена, когато събитията повлияят. Или се демонстрира под формата на психосоматично заболяване.

Най-добрият метод да се отървете от болката е като я изпитате. Изключително значимо е да можете да споделите тази болежка с различен човек. Да преживееш болката самичък е път към безпределно страдалчество, когато скръбта не се облекчава, а в противен случай, се ускорява, когато контузията не се лекува, а единствено се „ задълбочава “.

Именно контактът с различен човек дава опцията да се извърши работата по болката и да се излекува раната. Да се възвърне целостта на психическата тъкан, да се освободи от страданието и да се научи да живее в нови условия. Затова поплачете пред някой различен, говорете за загубата си, споделете прекарванията си.

Как да се държим, с цел да помогнем на различен човек да преживее болката?

Тук си коства да си напомним по какъв начин нормално се държат хората и какво споделят, когато някой различен наоколо плаче:

- Не плачи. Може би тъй като ни е мъчно да понесем болката на някой различен, по тази причина се пазиме и споделяме: „ Не плачи “. Междувременно по този начин ние предлагаме на индивида или колегата си да замрази болката си и да я остави в душeвността си за епохи.

- Защо страдаш толкоз доста? Ще си намериш различен. Ще родиш друго дете… Но никой и нищо не може да замести изгубеното. Друг ще заеме друго място в душата, а загубата изисква тъга.

- Всичко ще бъде наред. Погледни слънцето на открито. Животът е прелестен. Всички сходни типове утехи не оказват помощ на страдащия, а единствено го карат да усеща, че не можете да споделите възприятията му и той е самичък в прекарванията си.

- Трябва незабавно да се направи нещо. Нека ти оказа помощ. Като започнете да спасявате индивида от страданието, единствено влошавате обстановката му. Започва взаимоотношението в триъгълника „ жертва-тиранин-спасител “.

Най-доброто, което можете да извършите, е:

- Слушайте;
- дано страдалецът плаче,
- споделете вашите усеща и реакции,
- прегърнете колегата си,
- просто БЪДЕТЕ там. Не ПРАВИ, а БЪДЕТЕ. В този случай болката ще бъде излекувана, раните ще бъдат излекувани и връзката сред вас ще бъде заздравена.

Източник: econet