Най-бедните у нас няма да плащат съдебни такси
Най-бедните у нас няма да заплащат правосъдни такси по каузи, които водят, Това планува една от точките от екшън-плана на държавното управление за промени в правосъдната власт и битката с корупцията.
Документът е направен в отговор на рекомендациите, отправени към страната ни в първия общоевропейски отчет за върховенството на закона в страните членки на Европейски Съюз.
В него е записано, че хората, които имат право на правна помощ, се планува да бъдат освободени от правосъдни такси. Освен това кабинетът има желание
да намали прага за достъп до правна помощ
и да понижи размера на правосъдните такси за формиране на каузи. Тези тематики са дадени за създаване на Министерството на правораздаването и Националното бюро за правна помощ. За въвеждането им пък е очакван период от 3 години.
В период до 6 месеца пък е планувано правене на експертни оферти за законодателни промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, включващи декриминализиране на „ провокацията към рушвет “.
Освен това законодателните промени би трябвало да доведат и до детайлно регламентиране на процедура по реализиране на сходна активност от чиновници под прикритие в сходство с решения по каузи на Европейския съд по правата на индивида.
В тях е написано условието за предоставяне на гаранции за липса на насила във връзка с длъжностното лице и несъмнено доказване, изключващо опцията за корист.
Другите промени пък би трябвало да плануват по-тежки наказания при открит спор на ползи, както и ограничения за отбрана на лицата, подали сигнали за корупция. Заложено е отпадането на прекомерния педантизъм на българския углавен развой.
В документа е записано още, че
следва основаване на териториални звена
на дирекция „ Противодействие на корупцията “ по седалищата на апелативните региони. Предвидено е и кадровото им обезпечаване посредством трансформиране на незаети щатове в администрацията, със опазване на опцията за откриване на изнесени работни места на тази дирекция.
В екшън-плана е записано още, че ще бъде основан обществен указател на случаите на посягане против независимостта на правосъдната власт, който да бъде оповестен на интернет уеб страницата на Висш съдебен съвет.
„ Регистърът следва да съдържа информация за датата на записаното посягане, източника на информацията, обекта и субекта на похищението, формата на накърняване на независимостта на правосъдната власт, подхваната ли е реакция – от кого, по кое време, форма на реакцията.
В регистъра да се разгласява хиперлинк към съответната реакция “, написа още в документа и се показва, че срокът за тази мярка е април 2021 година, а осъществяването й е предоставено на Висшия правосъден съвет. Този указател към този момент е оповестен още в края на декември 2020г.
В екшън-плана са планувани ограничения за възстановяване на медийната среда
в България. В нея се планува създаване на проект за деяние с ограничения за възстановяване на медийния плурализъм след „ слагане на масата “ на всички тематики и проблеми, посочени в интернационалните стандарти и отчети.
Дебатът пък ще бъде основан и на необятни публични съвещания със заинтересуваните страни и техните съсловни организации, в това число посредством привличане на академичната общественост и приети специалисти в съответната област.
Темите, по които ще се работи, пък плануват усилване на прозрачността в изразходването на обществени средства за информационни принадлежности („ държавна реклама “), както и ограничения за отбрана на публицистите от похищения, тормоз и интервенция.
Документът е направен в отговор на рекомендациите, отправени към страната ни в първия общоевропейски отчет за върховенството на закона в страните членки на Европейски Съюз.
В него е записано, че хората, които имат право на правна помощ, се планува да бъдат освободени от правосъдни такси. Освен това кабинетът има желание
да намали прага за достъп до правна помощ
и да понижи размера на правосъдните такси за формиране на каузи. Тези тематики са дадени за създаване на Министерството на правораздаването и Националното бюро за правна помощ. За въвеждането им пък е очакван период от 3 години.
В период до 6 месеца пък е планувано правене на експертни оферти за законодателни промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, включващи декриминализиране на „ провокацията към рушвет “.
Освен това законодателните промени би трябвало да доведат и до детайлно регламентиране на процедура по реализиране на сходна активност от чиновници под прикритие в сходство с решения по каузи на Европейския съд по правата на индивида.
В тях е написано условието за предоставяне на гаранции за липса на насила във връзка с длъжностното лице и несъмнено доказване, изключващо опцията за корист.
Другите промени пък би трябвало да плануват по-тежки наказания при открит спор на ползи, както и ограничения за отбрана на лицата, подали сигнали за корупция. Заложено е отпадането на прекомерния педантизъм на българския углавен развой.
В документа е записано още, че
следва основаване на териториални звена
на дирекция „ Противодействие на корупцията “ по седалищата на апелативните региони. Предвидено е и кадровото им обезпечаване посредством трансформиране на незаети щатове в администрацията, със опазване на опцията за откриване на изнесени работни места на тази дирекция.
В екшън-плана е записано още, че ще бъде основан обществен указател на случаите на посягане против независимостта на правосъдната власт, който да бъде оповестен на интернет уеб страницата на Висш съдебен съвет.
„ Регистърът следва да съдържа информация за датата на записаното посягане, източника на информацията, обекта и субекта на похищението, формата на накърняване на независимостта на правосъдната власт, подхваната ли е реакция – от кого, по кое време, форма на реакцията.
В регистъра да се разгласява хиперлинк към съответната реакция “, написа още в документа и се показва, че срокът за тази мярка е април 2021 година, а осъществяването й е предоставено на Висшия правосъден съвет. Този указател към този момент е оповестен още в края на декември 2020г.
В екшън-плана са планувани ограничения за възстановяване на медийната среда
в България. В нея се планува създаване на проект за деяние с ограничения за възстановяване на медийния плурализъм след „ слагане на масата “ на всички тематики и проблеми, посочени в интернационалните стандарти и отчети.
Дебатът пък ще бъде основан и на необятни публични съвещания със заинтересуваните страни и техните съсловни организации, в това число посредством привличане на академичната общественост и приети специалисти в съответната област.
Темите, по които ще се работи, пък плануват усилване на прозрачността в изразходването на обществени средства за информационни принадлежности („ държавна реклама “), както и ограничения за отбрана на публицистите от похищения, тормоз и интервенция.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ