Навлиза ли еврозоната в още една криза на суверенния дълг?

...
Навлиза ли еврозоната в още една криза на суверенния дълг?
Коментари Харесай

Как борбата с инфлацията може да застраши еврозоната

Навлиза ли еврозоната в още една рецесия на суверенния дълг? Задлъжнялата Италия би трябвало да заплаща с 1.9 процентни пункта повече от Германия при 10-годишните облигации, съвсем двойно на спреда от началото на 2021 година Разходите по заеми на Испания, Португалия и даже Франция също се покачват внезапно - а спредовете бяха още по-високи, преди Европейската централна банка да обещае в средата на юни да помогне на задлъжнелите южни членки на съюза. Както и в кошмарите от 2012 година, централната банка работи по проект за изкупуване на облигации, с цел да предотврати слабите страни да се насочат към банкрут. Повтаряйки обещанието на Марио Драги да направи " каквото е належащо ", с цел да избави еврозоната, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предизвести на 20 юни, че всеки, който се съмнява в решителността на централната банка, " прави огромна неточност ".

Обещанията на ЕЦБ би трябвало да предотвратят рецесия за момента. И въпреки всичко бъдете сигурни, че в дълготраен проект зависимостта от централната банка да поема задълженията на държавните управления на еврозоната прави валутния съюз отвратително нежен.

След като похарчи 2 трлн. евро в поддръжка на стопанските системи си през пандемията, Европа е по-задлъжняла, в сравнение с преди десетилетие. Италия, третата по величина стопанска система в блока, има големи чисти задължения на стойност близо 140% от нейния Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със 108% при започване на предходната еврокриза през 2010 година
Реклама
Счетоводният баланс на Франция наподобява съвсем толкоз съмнително, колкото и този на Италия след международната финансова рецесия. Високата инфлация ще облекчи ненапълно бремето тази година. Но защото ЕЦБ стартира да покачва лихвените проценти, с цел да понижи инфлацията, разноските за обслужване на задълженията ще се покачат.
Действията на ЕЦБ
Отнема време високите лихви да се отразят очевидно на бюджетите на страните - неизплатеният дълг на Италия има междинен оставащ период съвсем осем години. Закъснението дава време на ЕЦБ да предотврати рецесия, при която страховете от несъблюдение стават самоизпълняващи се, като покачват разноските по заемите. Централната банка е привикнала да балансира сред предотвратяването на суматоха и стимулирането на спестовните страни да поемат задължения за нейна сметка. Както и в първото десетилетие на XXI в., ЕЦБ ще се ангажира да удържа спредове, само че помощта й евентуално ще върви ръка за ръка с условия.

ЕЦБ също има голям нов проблем за решение: да откри метод да се бори с инфлацията и по едно и също време да поддържа задлъжнелите страни. През по-голямата част от първото десетилетие на XXI в. и при започване на пандемията банката можеше да оправдае закупуването на италиански или португалски облигации частично тъй като това също беше потребен стопански тласък. Инфлацията беше под задачата от 2%. Сега за разлика оттогава ЕЦБ залива стопанската система с ледена вода, като покачва лихвените проценти, тъй че би трябвало да оправдава всевъзможни интервенции на пазара на облигации само на основата на битката с финансовата фрагментация. Стимулиращият им резултат не е потребен.

За да реализира на пръв взор невъзможното, ЕЦБ може да " стерилизира " резултата от покупката на облигации върху банковата система, като употребява други принадлежности, с които да " попие " парите, които покупките й инжектират в стопанската система. Но стерилизацията е единствено отчасти решение. По-високите спредове за по-слабите кредитополучатели са естествена последица от паричната политика, тъй че потискането им притъпява резултата от повишението на лихвените проценти. Стимулът може да е дребен, само че самото му битие в миг, когато инфлацията е прекомерно висока, би затруднила отбраната на пазаруването на облигации в съда, когато ястребите оспорват неговата правда - както неизбежно ще създадат.
Реклама
Най-голямата опасност е, че ограничението на спредовете няма да е задоволително да отбрани уязвимите стопански системи. Инвеститорите чакат ЕЦБ да увеличи лихвите до 2% до края на годината. В резултат на това даже стабилната като канара Германия, която по формулировка заплаща нулев спред, в този момент се таксува с 1.8% за заем за 10 години спрямо -0.5% преди по-малко от година. Ако лихвените проценти се покачат в допълнение, Италия ще стартира да се клати, даже в случай че спредовете могат да бъдат овладени на настоящето им равнище. Страната евентуално не може да толерира рентабилност по своите облигации от малко над 4%. Около този миг задачите за непоклатимост на цените и отбрана на задлъжнелите страни ще станат непостижими една с друга.

Ако лихвените проценти се повишат внезапно, еврозоната ще наподобява рисково нежна. Единственият метод да се направи процесът безвреден е фискална и финансова интеграция, която облекчава тежестта на ЕЦБ. Една част от това е спирането на " примката на ориста ", която се движи сред задлъжнелите страни и локалните банки, които имат дълга им - план, който означи прочут прогрес. Но даже и италианските банки да могат да устоят на банкрут на Италия, европейските политици в никакъв случай няма да одобрят хвърлянето на пазар на облигации на стойност 2 трлн. евро на вълците. Следователно несъгласието сред валутния съюз и фискалното разделяне ще остане неразрешено.

А единственото решение е повече групови разноски от страните в еврозоната. Фондът Next Generation EU от 750 милиарда евро, роден по време на пандемията и финансиран посредством взаимни заеми, към този момент раздава пари, което би трябвало да понижи натиска върху националните бюджети. Колкото повече разноските са централизирани, толкоз по-лесно ще бъде за задлъжнелите страни да поддържат остатъците, които може да са нужни, с цел да бъдат задълженията им устойчиви, в случай че лихвените проценти се покачат. Голяма част от Европа няма да хареса прехвърлянията от север на юг, които ще се случат в следствие от сходна мярка. Но минусите на валутния съюз са такива, че другите възможности - крехкостта и инфлацията - може да са още по-лоши.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазари 2 Свят 3 Свят 1 Фотогалерии 2 Свят 3 Пазари 1 Фотогалерии 2 Пазари Реклама Свързани публикации Фед и ЕЦБ най-сетне одобриха инфлацията на съществено 24 юни 2022, 06:26 Янис Варуфакис: Инфлацията като разследване от объркала се политическа игра на власт 23 юни 2022, 12:52 Границата на творчеството на ЕЦБ 19 юни 2022, 08:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР