"Софийски солисти" и Лия Петрова с юбилеен концерт на Аполония
Навършват се 60 години от основаването на камерен отбор " Софийски солисти ". С техен концерт със солист Лия Петрова на 30 август .
Първата подготовка на популярния отбор е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с голям триумф е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, несъмнено, Васил Казанджиев, който управлява състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който в началото се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назван от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и известност, стартира да пътува по света и прави записи за известни грамофонни компании. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на " Софийски солисти " неизменно е Пламен Джуров.
Лия Петрова описа в " Артефир " повече за своите участия на Аполония.
" Поканата стана естествено – аз изсвирвам със " Софийски солисти " доста от дребна, те бяха първият оркестър, с който съм свирила. Аполония в Созопол е място, на което постоянно пристигам. Чувствам се постоянно добре пристигнала тук – за мен постоянно е наслаждение да бъда на фестивала и постоянно е наслаждение да споделя сцената със " Софийски солисти ". Програмата е доста празнична – този път няма да свирим " Годишните времена " от Вивалди. Ще свирим Сен-Санс – Introduction and Rondo Capriccioso (най-свирената му пиеса за цигулка), " Размишлението " от Масне (операта " Таис " ), Барток " Румънски танци " и още. "
Чуйте от звуковия файл.
Снимки – Аполония
" Софийски солисти " са самобитна лаборатория за осъществявания на съвременна българска и задгранична музика. Ансамбълът неведнъж прави интегрални изпълнения и записи на творби от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български творби от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. От 2009 по самодейност на Софийски солисти се организира ежегоден международен конкурс по комбинация. В неговите издания до момента са участвали над 240 композитори от повече от 45 страни. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават основно зад граница, стотици остават в България във фонда на БНР и Българска национална телевизия. Солистите активно работят с млади музиканти и провеждат просветителни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, Съединени американски щати, Канада и Япония. В историята им има поредност турнета, в които за два месеца са изнесли към 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през Съединени американски щати и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те постоянно се завръщат в родината, при своята българска аудитория. Софийски солисти са носители на всички български награди и доста интернационалните оценки.
Пламен Джуров приключва диригентство и комбинация в Държавната музикална академия в София. Започва диригентската си кариера в Плевенската филхармония. След това гастролира в български и непознати оркестри, сред които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Куба, Мексико, Германия, Македония и Ленинград. Като композитор работи най-вече в инструменталните жанрове. Негови творби са изпълнявани и записвани в България и редица чужди страни.
Сред многочислените му записи (над 400) са поредност първи осъществявания на български и непознати създатели, интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална гледка на литература за китара и оркестър и над 20 компактдиска. Заедно със Софийски солисти е дирижирал стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Бил е професор по диригентство в НМА Проф. Панчо Владигеров и е почетен жител на София и Плевен.
Лия Петрова е родена в България в семейство на музиканти. Учи в Брюкселския музикален колеж Кралица Елизабет и във Висшето музикално учебно заведение в Лозана. За пръв път свири на интернационалната сцена през 2016 като получава Първа награда на конкурса Клаус Нилсен в Дания, управляван от Николай Шепс- Знайдер. Две години по-късно тя записва първите концерти на Нилсен и
Прокофиев с Филхармонията в Одензее под диригентството на Кристина Поска. Този първи албум й носи интернационално самопризнание.
Свири с оркестри от ранга на Филхармоничния оркестър на Радио Франс – Париж, Люксембургската филхармония, Антверпенския симфоничен оркестър, Щатскапеле Ваймар, Филхармоничния оркестър на Монте Карло, Брюкселската филхармония. Работи с водещи диригенти като Филип Херевеге, Кшищоф Пендерецки, Николай Шепс-Знайдер, Ян Тортелие, Сианг Джанг, Кристофър
Уорън-Грийн, Мишел Табачник, Хесус Лопес Кобос и други.
Изпълнява камерна музика с прелестни музиканти като Марта Аргерич, Юрий Башмет, Миша Майски, Рено Капусон, Августин Дюмай, Николас Ангелич, Франк Брейли, Юя Ванг, Жерар Госе, Орелиен Паскал, Готие Капюшон. Редовен посетител е на фестивали за камерна музика, сред които Фестивала на Рейнгау, Лудвигсбургер Шлосфестшпиле, Великденския фестивал в Екс ан Прованс и други.
Свири на превъзходната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735.
Първата подготовка на популярния отбор е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с голям триумф е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, несъмнено, Васил Казанджиев, който управлява състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който в началото се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назван от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и известност, стартира да пътува по света и прави записи за известни грамофонни компании. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на " Софийски солисти " неизменно е Пламен Джуров.
Лия Петрова описа в " Артефир " повече за своите участия на Аполония.
" Поканата стана естествено – аз изсвирвам със " Софийски солисти " доста от дребна, те бяха първият оркестър, с който съм свирила. Аполония в Созопол е място, на което постоянно пристигам. Чувствам се постоянно добре пристигнала тук – за мен постоянно е наслаждение да бъда на фестивала и постоянно е наслаждение да споделя сцената със " Софийски солисти ". Програмата е доста празнична – този път няма да свирим " Годишните времена " от Вивалди. Ще свирим Сен-Санс – Introduction and Rondo Capriccioso (най-свирената му пиеса за цигулка), " Размишлението " от Масне (операта " Таис " ), Барток " Румънски танци " и още. "
Чуйте от звуковия файл.
Снимки – Аполония
" Софийски солисти " са самобитна лаборатория за осъществявания на съвременна българска и задгранична музика. Ансамбълът неведнъж прави интегрални изпълнения и записи на творби от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български творби от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. От 2009 по самодейност на Софийски солисти се организира ежегоден международен конкурс по комбинация. В неговите издания до момента са участвали над 240 композитори от повече от 45 страни. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават основно зад граница, стотици остават в България във фонда на БНР и Българска национална телевизия. Солистите активно работят с млади музиканти и провеждат просветителни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, Съединени американски щати, Канада и Япония. В историята им има поредност турнета, в които за два месеца са изнесли към 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през Съединени американски щати и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те постоянно се завръщат в родината, при своята българска аудитория. Софийски солисти са носители на всички български награди и доста интернационалните оценки.
Пламен Джуров приключва диригентство и комбинация в Държавната музикална академия в София. Започва диригентската си кариера в Плевенската филхармония. След това гастролира в български и непознати оркестри, сред които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Куба, Мексико, Германия, Македония и Ленинград. Като композитор работи най-вече в инструменталните жанрове. Негови творби са изпълнявани и записвани в България и редица чужди страни. Сред многочислените му записи (над 400) са поредност първи осъществявания на български и непознати създатели, интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална гледка на литература за китара и оркестър и над 20 компактдиска. Заедно със Софийски солисти е дирижирал стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Бил е професор по диригентство в НМА Проф. Панчо Владигеров и е почетен жител на София и Плевен.
Лия Петрова е родена в България в семейство на музиканти. Учи в Брюкселския музикален колеж Кралица Елизабет и във Висшето музикално учебно заведение в Лозана. За пръв път свири на интернационалната сцена през 2016 като получава Първа награда на конкурса Клаус Нилсен в Дания, управляван от Николай Шепс- Знайдер. Две години по-късно тя записва първите концерти на Нилсен и Прокофиев с Филхармонията в Одензее под диригентството на Кристина Поска. Този първи албум й носи интернационално самопризнание.
Свири с оркестри от ранга на Филхармоничния оркестър на Радио Франс – Париж, Люксембургската филхармония, Антверпенския симфоничен оркестър, Щатскапеле Ваймар, Филхармоничния оркестър на Монте Карло, Брюкселската филхармония. Работи с водещи диригенти като Филип Херевеге, Кшищоф Пендерецки, Николай Шепс-Знайдер, Ян Тортелие, Сианг Джанг, Кристофър
Уорън-Грийн, Мишел Табачник, Хесус Лопес Кобос и други.
Изпълнява камерна музика с прелестни музиканти като Марта Аргерич, Юрий Башмет, Миша Майски, Рено Капусон, Августин Дюмай, Николас Ангелич, Франк Брейли, Юя Ванг, Жерар Госе, Орелиен Паскал, Готие Капюшон. Редовен посетител е на фестивали за камерна музика, сред които Фестивала на Рейнгау, Лудвигсбургер Шлосфестшпиле, Великденския фестивал в Екс ан Прованс и други.
Свири на превъзходната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ