Научно изследване остави отворен въпроса дали програмирането трябва да се

Научно проучване остави отворен въпроса дали програмирането би трябвало да се преподава като математическо умеене или като езиково-базирани умения
(снимка: CC0 Public Domain)

Четенето на софтуерен код е друго от четенето на писмен език, само че също по този начин тази човешка активност не разчита на тези елементи от мозъка, които се задействат от математиката.

Когато „ четат ” софтуерен код, програмистите не употребяват езико-обработващата част на мозъка, в която притокът на кръв се усилва по време на интензивността, откриха невролози от Масачузетския софтуерен институт.

Вместо това, при четене на код притокът на кръв се усилва в частта от мозъка за неведнъж търсене (MD), която нормално се употребява за математика, логичност и задания за решение на проблеми като кръстословици, да вземем за пример, разкрива данни от проучването.

Но констатациите на групата учени са двусмислени, защото областите на МD мрежата, които са били задействани с четене на код, не се употребяват за математика, оставяйки отворен въпросът по какъв начин би трябвало да организира образованието по програмиране – като асимилиране на математически умения или на езиково-базирани умения.

В изследването са взели участие програмисти, които четат откъс от текстово-базиран (експеримент 1) и композиция от блокове в графичния език за програмиране ScratchJr (експеримент 2). След това откривателите са употребявали система за функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI), с цел да видят кои области на мозъка са задействани по време на разбирането на кода: системата MD или езиковата система.

„ Открихме, че системата MD демонстрира мощни двустранни реакции на кода и в двата опита, до момента в който езиковата система реагира мощно на проблеми с изреченията, само че едва или въобще не реагира на проблеми с кода ”, пишат невролозите от MIT в публикация, оповестена в научно списание eLife.
още по тематиката
„ По този метод MD системата поддържа потреблението на нови когнитивни принадлежности, даже когато входните данни структурно са сходни на естествения език ”, изясняват учените.

Изследователите са избрали за задачите на опита две обособени групи от над 20 участници от Масачузетския софтуерен институт, университета Тъфтс и други университети, като всеки от доброволците е познавал Python или ScratchJr.

Установено е, че четенето на код задейства MD мрежата, само че наподобява употребява разнообразни елементи от нея, спрямо математиката или логическите задания. Според учените, това значи, че разбирането на кода не възпроизвежда тъкмо условията на математиката.

Разбирането на компютърния код наподобява е нещо друго. „ Това не е същото като езика и не е същото като математиката и логиката ”, споделя Анна Иванова, студент в Масачузетския софтуерен институт и водещ създател на проучването.

Учените не откриват нито една област от мозъка, която да е отдадена извънредно на програмирането. Те обаче означават, че при опитните програмисти може да се развие профилирана мозъчна активност.

Да се учиш да програмираш е елементарно и в действителност доста занимателно, също така усъвършенства мисловните процеси, освежава мозъка и избистря мозъка, споделят експертите от Софтуерната академия на Нет Ит.

„ Да се научиш да програмираш е като да учиш непознат език, само че когато приказваме за програмни езици ти се учиш да споделяш с компютър. Програмирането е извънредно забавно занятие, което дава голямо задоволство ”, безапелационни са специалистите.