Освен множество соларни покриви, във виртуалната електроцентрала могат да се

Освен голям брой слънчеви покриви, във виртуалната електроцентрала могат да се включат още ветрогенератори, дребни Водноелектрическа централа системи, домашни акумулатори и електрически автомобили
(снимка: CC0 Public Domain)

„ Една от най-важните технологии за чистата електрическа мрежа стои и бездейства в гаража ви. Това е по този начин, тъй като електрическите коли не са единствено транспортни средства – те са и акумулатори “, гласи неотдавна оповестена публикация на Bloomberg. Темата насочва вниманието към еднo от огромните провокации на актуалния енергиен преход: виртуалните електроцентрали.

Виртуална електроцентрала се назовава мрежа от голям брой дребни или приблизително огромни системи за генериране на електрическа енергия, обединени в обща платформа, ръководени посредством централизирано софтуерно решение. Например, слънчевите модули по покривите на къщите в едно село могат да се свържат в мрежа и да се ръководят централно. От позиция на огромната електропреносна система те ще наподобяват едно цяло. Това е виртуална електроцентрала. Освен голям брой слънчеви покриви, в нея би могло да се включат и ветрогенератори, дребни Водноелектрическа централа системи, домашни акумулатори.

Потенциалът на електрическите автомобили

Батериите на електрическите автомобили също могат да вземат участие във виртуалните електроцентрали. Електромобилите по света са към този момент милиони. Техните акумулаторни системи, които през множеството време бездействат, са прахосан потенциал, загатва Bloomberg. Въпросните акумулатори биха могли да обезпечат аварийно зареждане и да понижат потребността от комунални акумулатори.

Повече от 90% от всичките 2400 гигаватчаса акумулаторни модули, които се употребяват в международен мащаб, са в електрически транспортни средства, съгласно Международната организация по енергетика. Трябва да имаме поради това, когато се замисляме по какъв начин слънчевата и вятърната сила, които към този момент подбиват цената на тока от изкопаеми горива, се изправя пред най-голямото си предизвикателство: това не е генерирането на задоволително чиста сила, а обезпечаването ѝ в подобаващото време – изключително в пика сред 18:00 и 21:00, когато слънцето е залязло, колите на пътуващите хора са паркирани, а търсенето измежду семействата е най-голямо. Точно това е времето, когато всички тези коли могат да станат част от виртуалните електроцентрали.

Милиони електрически автомобили, зареждани денем, когато слънчевата сила е в остатък, биха могли да носят пари на своите притежатели, като подават ток към мрежата тогава, когато цената на електрическата енергия би трябвало да е най-висока – в ранните вечерни часове. Естествено, никой не би желал батерията на колата му да се изтощи единствено с цел да зарежда тв приемника или климатика на съседа; само че интелигентната технология може да разреши на притежателите да дават част от потенциала за предпазване на батерията си, да вземем за пример 20%, разполагаем на мрежата – в подмяна на финансова отплата от локалната компания за комунални услуги.
още по темата
Няма сериозна причина това да не се случва. По-скоро казусът е в комбинация от дребни трудности, споделя сътрудникът на Bloomberg Дейвид Фиклинг. Тя се крие в разнообразието на другите участници в евентуалния V2G (Vehicle-to-Grid) пазар, когато е част от виртуалните електроцентрали.

Комуналните сдружения нормално се интересуват от технологии, които им оказват помощ да избегнат спиранията на електрозахранването. Но опитът да се планува държанието на притежателите – дали са у дома, дали са присъединили колата си в контакта и дали са задали предели за разреждане, тъй че да имат задоволително сила за дълго междуградско пътешестване на следващия ден – прибавя цяло нов пласт на трудност на картината. В резултат на това е малко евентуално те да заплащат толкоз доста за V2G електричество, колкото биха платили за електричество от независима плантация за акумулатори.

Разграждане на батерията и виртуални електроцентрали

Тъй като пазарът на електрически автомобили към момента е в начален етап, остаряването на батерията е проблем за доста купувачи. Автомобилните производители успокояват тези страхове с гаранции, които нормално варират от 8 до 10 години. Но батерия, която се зарежда и разрежда всеки ден, с цел да зарежда мрежата, евентуално ще се утежни по-бързо от такава при естествена приложимост. Тогава облагата на притежателя от V2G ще се трансформира в гаранционна отговорност за производителите на коли.

Има обаче данни и за противоположното. Въпреки че може да наподобява явно, че повече цикли на зареждане/разреждане биха имлаи негативно влияние върху живота на батерията, откриватели от Обединеното кралство оповестиха неотдавна, че системите V2G могат да балансират стареенето като възраст и като цикли (и двете въздействат върху скоростта на разграждане на батерията) за усъвършенстване на положението на батерията и възстановяване на нейното здраве с 8,6 до 12,3% за една година – спрямо стандартното зареждане.

Едно изследване обаче не прави действителност. Истината е, че има прекомерно малко налични данни, с цел да се стигне до изрично умозаключение за резултата на технологията V2G върху живота на батерията.

Собствениците, въпреки да се тревожат за деградацията на батериите, схващат смисъла на технолоията. Все отново колите са такива машини, които на процедура бездействат през 95% от времето. Използването им като акумулатори, когато са паркирани, наподобява свястно – и вероятно е идеалният метод за погашение на възможния заем за колата.

Плащането от страна на комуналното сдружение за достъп до батерията на автомобила, което не пречи на ежедневното пътешестване на притежателя до работното място, би било идеалното нещо, което да разсъни апетита на обществеността за включване на електрическите коли във виртуални електроцентрали, допуска Фиклинг. Този тип заплащане наред със постоянни потребителски защитни предели обаче евентуално ще се окаже по-малко привлекателно за комуналните сдружения. Те имат съображение да предпочетат да се влагат в батерия от колективен клас, в сравнение с да разчитат на непокорно стадо семейства да бъдат включени в точния миг.

Всичко това е тъпо, тъй като не съумяваме да използваме активите за чиста сила, които имаме, по допустимо най-ефективен метод. Ако държавните управления не се намесят, с цел да ни извадят т тази нелепа обстановка, едва ли ще оползотворим ресурсите, които имаме, споделя Фиклинг.

Изводът

Урокът тук наподобява е, че макар че виртуалните електроцентрали звучат ужасно на доктрина, в действителния свят има трудности, които ще пречат на тяхното осъществяване. Може да се замислим, че изкуственият разсъдък би могъл да помогне за ръководството на батериите на милионите камиони и коли, евентуално включвани във виртуалните електроцентрали.

Но това пък поражда друго безпокойствие. Центровете за данни, нужни за превръщането на AI в действителност, употребяват големи количества електрическа енергия. А това може да докара до срив на мрежите и действително отменяне на въпросните преимущества. Едва ли има смисъл да се употребява повече електрическа енергия, с цел да се пести електрическа енергия, нали?