Мария Габриел стана зам.-генерален директор на ЮНЕСКО
След като не съумя да стане министър-председател на България, заместник-генерален шеф на НАТО и заместник-председател на Европейската национална партия, Мария Габриел въпреки всичко откри интернационално приземяване. Този път сполучливо.
От 1 март тя публично става заместник-генерален шеф на ЮНЕСКО с сектор „ Комуникация и информация “, излиза наяве от известие на самата организация. За кандидатурата ѝ мощна поддръжка е изразило държавното управление в оставка на Росен Желязков – тъй като, както знаем, в оставка се взимат най-важните решения.
Кариерата на Мария Габриел се разви забавно през последните години. През април 2023 година тя напусна Европейската комисия, с цел да стане кандидат-премиер на ГЕРБ. Премиер не стана, само че пък се снабди с пост външен министър в държавното управление на Николай Денков – с ангажимента след девет месеца да поеме и премиерския стол.
ГЕРБ и ПП–ДБ не се схванаха, държавното управление се разпадна, а премиерството на Габриел остана в графата „ можеше, само че не стана “.
След това пристигна европейската сцена. През май 2025 година ГЕРБ я номинира за заместник-председател на Европейската национална партия – пост, който също не съумя да заеме. По-рано се размина и с позиция в управлението на НАТО.
До наскоро Мария Габриел беше ръководител на Института „ Робер Шуман “ – школа за политическо образование на фрагменти на ЕНП, основана в Будапеща. Сега обаче идва и огромната вест: ЮНЕСКО.
Така след серия от „ съвсем “-успехи Мария Габриел най-накрая заема висок интернационален пост. Не в София, не в Брюксел, не в НАТО, а в Париж – тъй като в последна сметка, който търси, намира. Понякога просто му би трябвало малко повече време… и няколко подкрепящи държавни управления в оставка.
От 1 март тя публично става заместник-генерален шеф на ЮНЕСКО с сектор „ Комуникация и информация “, излиза наяве от известие на самата организация. За кандидатурата ѝ мощна поддръжка е изразило държавното управление в оставка на Росен Желязков – тъй като, както знаем, в оставка се взимат най-важните решения.
Кариерата на Мария Габриел се разви забавно през последните години. През април 2023 година тя напусна Европейската комисия, с цел да стане кандидат-премиер на ГЕРБ. Премиер не стана, само че пък се снабди с пост външен министър в държавното управление на Николай Денков – с ангажимента след девет месеца да поеме и премиерския стол.
ГЕРБ и ПП–ДБ не се схванаха, държавното управление се разпадна, а премиерството на Габриел остана в графата „ можеше, само че не стана “.
След това пристигна европейската сцена. През май 2025 година ГЕРБ я номинира за заместник-председател на Европейската национална партия – пост, който също не съумя да заеме. По-рано се размина и с позиция в управлението на НАТО.
До наскоро Мария Габриел беше ръководител на Института „ Робер Шуман “ – школа за политическо образование на фрагменти на ЕНП, основана в Будапеща. Сега обаче идва и огромната вест: ЮНЕСКО.
Така след серия от „ съвсем “-успехи Мария Габриел най-накрая заема висок интернационален пост. Не в София, не в Брюксел, не в НАТО, а в Париж – тъй като в последна сметка, който търси, намира. Понякога просто му би трябвало малко повече време… и няколко подкрепящи държавни управления в оставка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ