Научно-фантастичният филм “2001: Космическа одисея дебютира на 2-ри април 1968

Научно-фантастичният филм “2001: Космическа авантюра ” дебютира на 2-ри април 1968 година в Uptown Theater. На 3-ти април към този момент е формалната му премиера на територията на Съединени американски щати. Така през днешния ден означаваме половин век от излизането на една кино класика. 

Но когато творението на Стенли Кубрик и Артър Кларк се появява на бял свят, то не е посрещнато от бурни аплодисменти, нито от цветя и рози. Филмът е общопризнат като прекомерно муден, с мудно разрастващо се изложение. Липсват разговори през първите 25 минути, както и през последните 23. Посланието на кино лентата е доста нереално. Финалът е прекомерно сюреалистичен. Зрителите в кината са толкоз отегчени от отсъствието на разговори и разточителството, че си шушукат в залата. Някои от тях напущат киносалона преждевремено. 

Но в случай че известна част от поколението на 60-те години не съумява да се впечатли от кино лентата, това не може да се каже за неговите деца. Забележете – това са години на галактическа конкуренция, а киното и литературата бълват научна фантастика на пакост. Много от тези деца са привлечени от нея, а измежду най-забележителните за тях филми е точно “2001: Космическа авантюра ”. Същата година след излизането на кино лентата се появява и книга с идентично заглавие, написана от Артър Кларк. Бавно и бавно с течение на годините както филмът, по този начин и книгата влизат в известната просвета. Днес рядко ще срещнете човек в дейна възраст, който работи в галактическата сфера и който като дете не се е впечатлил от книга на Артър Кларк или от някакво друго научно-фантастично произведение. Не е ли парадоксално, че посланието на “2001: Космическа авантюра ”, въпреки и тъмно, въпреки и да разказва развилнял се компютър-убиец, въпреки и да споделя по какъв начин един астронавт влиза в монолит и губи човешкото в себе си, то не пречи децата на 60-те и 70-те да възприемат кино лентата и книгата като знак на едно по-добро човешко бъдеще? 

Ето ни през днешния ден, през 2018 година, към този момент в бъдещето. А то, за бъдещето приказвам, се оказа много по-различно, в сравнение с си го представяха фантастите. Дали е по-добро или по-лошо, не бих се наел да кажа. В някои връзки е по-добро, а в други – по-лошо. Може би думата “различно ” е единственото съответно изложение, което можем да дадем в тази ситуация. Но какъв брой друго? Нека да разгледаме другите аспекти от бъдещето на “2001: Космическа авантюра ”.

Подобно на съвсем всички научно-фантастични творби, по този начин и “2001: Космическа авантюра ” не съумява да предскаже мобилната революция- или най-малкото я предсказва единствено отчасти. Хейууд Флойд се обажда от космоса към Земята и беседва с щерка си. Любопитното е, че като се изключи че е в положение да приказва с нея, той може по едно и също време с това да я следи на екран. Днес ние одобряваме видеоразговорите за даденост – имаме скайп, имаме и вайбър. През 60-те години на предишния век обаче е изглеждало, че видеоразговорите ще се случат в по-далечното бъдеще. И въпреки всичко, колкото и филмът да разказва относително тъкмо развиването на видеоразговорите, той не съумява да планува революцията в безжичните връзки. Флойд, разговаряйки с щерка си, научава че брачната половинка му е на открито и не може да му се обади. Затова взема решение да й звънне на идващия ден. Очевидно е, че в бъдещето на кино лентата от 2001 година не съществува такова нещо като мобилен телефон. 

 Ако има нещо, което извънредно доста ме изумява във връзка с сбъднатите и несбъднати пророчества, то е, че съвсем нито един фантазьор не съумява да предскаже появяването на Интернет. Същевременно голяма част от научно-фантастичните творби предсказват появяването на самоосъзнаващи се компютри или роботи, които от своя страна в никакъв случай не стават действителност. Днес не разполагаме с HAL 9000. Изкуственият разсъдък напредва, това е несъмнено. Но към момента не се е появила машина, която да се самоосъзнае, която да се опише с думите “аз, роботът ”.

Но пък през днешния ден има компютри, които могат да играят против хората – в това число и на шах. В “2001: Космическа авантюра ” ХАЛ 9000 играе против астронавта Франк Пуул и го побеждава. Не единствено го побеждава, само че наподобява, че и го лъже. Днес всеки може да опитва уменията си против домашния компютър на шах, въпреки и да е спокоен, че логаритъмът ще играе по разпоредбите и няма да “чийтва ”. Ако има още едно позитивно развиване в съвремието, то е, че гейминг промишлеността разцъфтява и през днешния ден има доста и разнородни компютърни игри. Даже можем да се потопим във виртуални светове като тези в League of Legends или World of Warcraft. 

Днес живеем в епохата на орбиталните станции. В употреба са “Международната галактическа станция ” и китайската “Тянгон-2 ”, а скоро чакаме градежа на огромната модулна китайска станция и развиването на частните галактически станции. За голямо страдание обаче нито една от тези станции не е оборудвана със система за изкуствена гравитация, която да разреши удобен престой на хората в галактическото пространство. 

Но това напълно не значи, че няма никакво развиване. Вчера, на 2-ри април към “Международната галактическа станция ” излетя корабът “Драгън ” с платформа за изкуствена гравитация на борда. Тази платформа за пръв път ще разреши да се създадат опити по какъв начин растения и дребни животни (напр. мухи и червеи) реагират в условия на изкуствена гравитация. 

Може и да не сте наясно, само че “2001: Космическа авантюра ” предсказва появяването на частно предприемачество в космоса! Космическата станция от кино лентата съставлява орбитален хотел, благосъстоятелност на “Хилтън ”. Днес има частници, които развиват галактически бизнес. Само имената са разнообразни от показаното там. Космическите кораби във кино лентата се управляват от Пан Ам – компания, която банкрутира при започване на 90-те. Днес има други компании като Върджин Галактик, Блу Ориджин, СпейсЕкс.

 Все още никой човек не е полетял до Юпитер или Сатурн, само че все пак сме съумели да посетим планетите с роботизирани станции. Е, тъпо, че нито в орбита към Юпитер (както е във филма), нито на сатурновата луна Япет (както е в книгата) няма монолити. Но сме съумели да изучим планетите доста добре. Миналата година завърши своята работа автоматизираната междупланетна станция “Касини ”, която в продължение на повече от десетилетие учеше Сатурн и неговите пръстени. Успяхме да забележим фотоси на Япет с доста висока разграничителна дарба и не, там в действителност няма междузвезден портал