Националният природонаучен музей при Българската академия на науките е най-старият

Националният природонаучен музей при Българската академия на науките е най-старият и най-богат природонаучен музей на Балканския полуостров, с над 130-годишна история, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Националният природонаучен музей е основан под името Княжески естественоисторически музей от Княз Фердинанд I през 1889 година и първоначално там се съхранява персоналната му сбирка от птици, бозайници и пеперуди. Придворният доктор доктор Паул Леверкюн, прочут орнитолог, е първият организатор на музея.

До Първата международна война музеят се е обогатявал най-вече с сбирки от чужбина, подарени или закупени от видни задгранични колекционери и пътешественици.

Под управлението на доктор Иван Буреш в интервала от 1914 до 1959 година музеят, който по това време се назовава Царски музей, се развива изключително интензивно и съставлява основата на Царските природонаучни институти, основани през 1918 година До всички български планини, както и до прилежащите на страната ни страни са проведени експедиции за обогатяване на сбирките, по време на които са открити доста нови типове растения и животни. Така музеят се трансформира в главно звено за научни проучвания в естествените науки на България, издава и списание с висок интернационален престиж.

Интересен факт е, че сегашната четириетажна постройка, намираща се на столичния бул. „ Цар Освободител “ 1, която съхранява сбирките от 1936 година, е единствената в София, строена особено за музей. Разрушена е при бомбардировките над столицата по време на Втората международна война, само че сбирките са непокътнати, тъй като са навреме евакуирани. Сградата е възобновено в предходния си тип след войната, като новата експозиция отваря още веднъж порти за гости през 1948 година Именно по това време музеят е преименуван от Царски на Природонаучен музей. Той е и първата институция, която става отделение на Българска академия на науките през 1947 година Тогава се основават и три нови университетски института – Зоологически, Ботанически и Геологически.

В постройката на музея остават единствено зоологическите сбирки. По-късно музеят е затворен за гости и експозицията е понижено от 22 на 9 зали.

В такова положение на декаданс се намира Природонаучният музей до 1974 година

Новият шеф на музея учен Иван Костов съумява да издейства решение от тогавашния Министерски съвет, съгласно което Природонаучният музей става независимо звено с народен статут и от този момент носи настоящето си име.

Експозицията се уголемява от 9 до 16 зали и отначало са подредени скали, вкаменелости, растения и минерали, а залите с животни наподобяват модерно за времето си. Броят на чиновниците на музея нараства, както и броят на изявленията, които се усилват неколкократно. Създава се още веднъж и библиотеката на музея, също и ново списание.

Днес експозициите на Природонаучния музей заемат 14 етажа с 15 зали. Посетителите могат да видят изчезналия в света преди повече от век каролински папагал, изчезналите от България тюлен духовник, космат лешояд, дребна дропла, сив и момин жерав, степна усойница и немска есетра. Бели мечки и тюлен изобразяват живия свят на Арктика. Черна пантера от Африка, тигър от Азия, ягуар, папагали ара и маймуни тамарини пресъздават южноамериканската тропическа гора. Изложени са също и бял носорог, хималайска мечка, гепарди и бизони. Едни от последните чистокръвни зубри, срещани в природата, кафявата мечка, оповестена за най-голямата в Европа, рядката дребна панда, красивите божествен птици, туканите, изчезналият в дивата природа калифорнийски кондор, другите типове фазани с луксозно оперение, гигантската африканска костенурка, слепите пещерни риби от Америка, тинестата скачаща риба периофталмус, която може да се придвижва и на сушата, също провокират интерес измежду посетителите. /БГНЕС