Проф. Георги Фотев: Кой да е националният празник на България ?
НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ
Проф. Георги Фотев
Facebook
Националният празник е висш знак и групово тържествено прекарване от всички членове на националната общественост. Националната страна е формата на съществуването на нацията. Този празник е в сърцевината си политически в субтилния смисъл на тази дума. Така е с националните празници на всички страни в света. Без изключение.
Нациите пораждат при започване на модерната ера.
Тъй като ходът на международната история е поливариантен (има по едно и също време голям брой исторически времена) другите народи пораждат и се учредяват като национални страни по друго време. Корените на всяка нация са дълбоки в предмодерните столетия. Френската нация се утвърждава след Френска революция(1789), Съединени американски щати като федеративна национална страна след Декларацията за независимостта от Великобритания(1776), България след Освобождението и оповестяването на Независимостта (1908), Турция след революцията на Ататюрк (1923 г.) и така нататък, и прочие
Повечето страни в актуалния свят имат за народен празник денят на своята самостоятелност. Национален празник на конституционните монархии е по предписание рождения ден на монарха.
Други страни имат за народен празник деня на конституцията или деня на републиката. Смисълът на висшия народен знак се приема от цялата национална общественост като самоочевиден и безвъпросен.
Тържествеността на националния празник е израз на вдъхновение на цялата общественост, на национална горделивост, групово възприятие на достолепие и религия в бъдещето на общността. Празникът е празник. Всеки не помни персоналните и групови грижи и несполуки. Думкането и пошлите театрални осъществявания са типично българска работа: тривиално и горчиво удостоверение, че ни липсва просвета на прекарване на националния ни празник. Празникът има висш смисъл, когато е естествено и достоверно групово прекарване.
Трети март е значима историческа дата в многовековната история на нашето изстрадало Отечество. По редица аргументи изборът на тази историческа дата е несполучлив. Надделяват отрицателни последствия. Проблемът не е проучен обширно и задълбочено. Какво празнуват българите на този ден? Честват, че са освободени от друга империя, от дядо Иван! Приказни претекстове. Вървят безкрайни разкази, само че никой не стига до висшия смисъл на събитието.
Признателността е добродетел. Не тази на просяка, получил лепта. Признателността към Русия се изроди в злокачествено политическо русофилство. То и през днешния ден внася тежък ерес в обществото. Голям, тежък и мъчителен проблем. Как ще бъде излекувана тази болест? Не знам.
Самоутвърждаването, самостоятелно или групово (общностно), е нещо друго. То е полярно противоположно на признателността.
Не е удачно 24 май да става Национален празник. Отново потискващо неразбирателство. Празникът на 24 май като „ Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност “ има своя история, която е доста забавна и поучителна. Всяко българско сърце е изпитвало, минимум в детството боязън и неспокойствие на този изумително хубав празник. Прелестта на празника възбужда единство на националната общественост. Но превръщането на „ 24 май “ в Национален празник във всеки случай постанова неизбежно просторно аргументиране и мотивиране. „ 24 май “ е народен празник, само че не Национален празник във висшия политически смисъл на понятието.
Денят 24 май не може да бъде висш политически знак на нацията, който е повече от българската писменост, култура и просвета и така нататък Празникът има химн, който всички знаят и обичат. Но в случай че вземем стиха “Напред! Науката е слънце … “ в късно модерната ера това е към този момент погрешно. Шокиращо! Има двусмислени проблеми, свързани с науката, които наподобява нямат решения.
Националният празник прокламира заключителен политически смисъл. Финалната цел и полезност на политиката са общото богатство.
Денят на Съединението е също доста значима историческа дата. Събитието е извор на национална горделивост. България, обаче, е от дълго време единна нация.
Изобщо не стои въпроса за съединението на Тракия (Южна България) и Мизия (Северна България). Въпросът с Македония (Пиринска и Вардарска или Северна) е решен вечно. Надписа на челото на Народното събрание „ Съединението прави силата “, заимстван преди време от Белгия, е изчерпал в България смисълът си и се пояснява несъответстващо.
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година в Старопрестолната столица Велико Търново. Актът отхвърля политическата и финансовата взаимозависимост от Османската империя.
Увековечени са най-сетне битките на българския народ за национално самоутвърждаване и основаване на модерната българска национална страна. Датата не може да се изолира от всичко, която я предхожда и прави допустима. Както доста други народи, които стигат до самостоятелност вследствие на национално освободителни битки при най-различни исторически условия и Независимостта на България е свършек на комплициран исторически развой и начало на самоутвърждаването на нацията във формата си на суверенна национална страна.
В актуалния свят, изключително в изискванията на Четвъртата индустриална гражданска война, наричана още цифрова, нараства взаимната взаимозависимост на страните, което слага още веднъж независимостта като висша полезност в кардинално нови контексти и пред невиждани тествания. Само дехуманизацията би могла да обезцени независимостта.
