Яростните протести в Иран продължават трета седмица без признаци за забавяне
Националните митинги в Иран, провокирани от гибелта на 22-годишната Махса Амини, откакто беше арестувана от моралната полиция, поради погрешно носене на хиджаб и по-късно убита, навлязоха в третата си седмица и не демонстрират никакви признаци на закъснение. Президентът на Иран съобщи, че държавното управление няма да одобри хаоса по улиците – ясна индикация, че насилственото потушаване на митингите ще продължи.
Най-тревожното нещо за иранското държавно управление в тези митинги е, че хората желаят ново държавно управление. Млади дами горят фотоси на висшия лидер аятолах Али Хаменей, бръснат косите си, а протестиращите на всички места скандират „ гибел на диктатора “. В страна, в която дисидентството може да докара до дълги присъди, брутални санкции и даже гибел, това не е малко нещо. В сърцата и мозъците на мнозина се усеща началото на гражданска война. И има за какво.
Протестите минаха всевъзможни етнически и класови граници. Те са водени от дами и се случват в консервативни елементи на страната, които обичайно са били част от базата на Ислямската република. Сред тях са шиитските свещени градове Машхад и Кум. Въпреки бруталните репресии демонстрациите и в кюрдските градове не престават.
Смъртта на Ника Шахкарам, която изчезна на 20 септември, откакто се причисли към митинг против хиджаба в Техеран, стана съвсем толкоз известна, колкото и тази на самата Амини. Във видеоклип с нейната майка Насрин се споделя, че съдебно-медицинският отчет потвърждава, че Ника е умряла „ заради многократна контузия по главата с тъп предмет “. Това опонира на формалния роман за самоубийство и единствено ускори гнева към управляващите.
Експерти считат, че цялостна смяна в държанието на държавното управление е малко евентуална в страна, склонна да употребява силата на своите военни и милиционерски групи против личния си народ. Външният напън също е значим фактор за свалянето на режим, само че историята на автократичните администрации, като тази в Иран, демонстрира, че нормално те са свалени от вътрешна политика и дворцови преврати. Във всеки случай няма доста вкус от интернационалната общественост да се намесва непосредствено.
На доктрина има обстановка, в която иранското държавно управление предлага някои отстъпки на протестиращите, с цел да възвърне мира и да приключи борбата сред управляващите и обществеността. След като размириците навлизат в 22-ия си ден и публичният яд ескалира още повече, този излаз наподобява извънредно малко евентуален.
Има индиректен път, който държавното управление може да предприеме, с цел да успокои своите жители. С големите си ресурси от нефт и високо образовано население, Иран може да се трансформира в просперираща страна, само че заради неприятното икономическо ръководство и интернационалните наказания, към момента минава през ужасна застоялост. Липсата на стопански благоприятни условия и хиперинфлацията едни от главните фактори за всеобщото неодобрение.
Асошиейтед прес заяви, че 1900 души към този момент са задържани, сълзотворен газ, железни топчета и в някои случаи бойни патрони са употребявани за разпространяване на протестираите и се счита, че минимум 154 души, в това число деца, са били убити. Въпреки това, насилието не е задоволително, с цел да спре иранците да излязат на улицата.
Текстът е оповестен в „ Гардиън “, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Най-тревожното нещо за иранското държавно управление в тези митинги е, че хората желаят ново държавно управление. Млади дами горят фотоси на висшия лидер аятолах Али Хаменей, бръснат косите си, а протестиращите на всички места скандират „ гибел на диктатора “. В страна, в която дисидентството може да докара до дълги присъди, брутални санкции и даже гибел, това не е малко нещо. В сърцата и мозъците на мнозина се усеща началото на гражданска война. И има за какво.
Протестите минаха всевъзможни етнически и класови граници. Те са водени от дами и се случват в консервативни елементи на страната, които обичайно са били част от базата на Ислямската република. Сред тях са шиитските свещени градове Машхад и Кум. Въпреки бруталните репресии демонстрациите и в кюрдските градове не престават.
Смъртта на Ника Шахкарам, която изчезна на 20 септември, откакто се причисли към митинг против хиджаба в Техеран, стана съвсем толкоз известна, колкото и тази на самата Амини. Във видеоклип с нейната майка Насрин се споделя, че съдебно-медицинският отчет потвърждава, че Ника е умряла „ заради многократна контузия по главата с тъп предмет “. Това опонира на формалния роман за самоубийство и единствено ускори гнева към управляващите.
Експерти считат, че цялостна смяна в държанието на държавното управление е малко евентуална в страна, склонна да употребява силата на своите военни и милиционерски групи против личния си народ. Външният напън също е значим фактор за свалянето на режим, само че историята на автократичните администрации, като тази в Иран, демонстрира, че нормално те са свалени от вътрешна политика и дворцови преврати. Във всеки случай няма доста вкус от интернационалната общественост да се намесва непосредствено.
На доктрина има обстановка, в която иранското държавно управление предлага някои отстъпки на протестиращите, с цел да възвърне мира и да приключи борбата сред управляващите и обществеността. След като размириците навлизат в 22-ия си ден и публичният яд ескалира още повече, този излаз наподобява извънредно малко евентуален.
Има индиректен път, който държавното управление може да предприеме, с цел да успокои своите жители. С големите си ресурси от нефт и високо образовано население, Иран може да се трансформира в просперираща страна, само че заради неприятното икономическо ръководство и интернационалните наказания, към момента минава през ужасна застоялост. Липсата на стопански благоприятни условия и хиперинфлацията едни от главните фактори за всеобщото неодобрение.
Асошиейтед прес заяви, че 1900 души към този момент са задържани, сълзотворен газ, железни топчета и в някои случаи бойни патрони са употребявани за разпространяване на протестираите и се счита, че минимум 154 души, в това число деца, са били убити. Въпреки това, насилието не е задоволително, с цел да спре иранците да излязат на улицата.
Текстът е оповестен в „ Гардиън “, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ