НСИ: 76 хиляди българи са неграмотни, но всеки четвърти е висшист
Националната статистика прeдстави нови социално-икономически данни от Преброяване 2021, заяви Българска национална телевизия.
Безработните в България са 287 хиляди души. Най-висок е коефициентът на безработица във Видин - 20,1 на 100, а най-нисък в столицата - 4,6%. Безработните мъже са повече от безработните дами - 54,4 против 45,6%. Колкото до просветителната конструкция на популацията има и положителни, и неприятни вести - пораства броят на хората с висше и приблизително обучение, само че в това време 25 хиляди деца не вървят на учебно заведение.
Всеки четвърти българин към този момент е висшист, демонстрира Преброяване 2021. В съпоставяне с преди 10 години броят на хората с висше обучение се нараснал с 5,9 на 100.
" Тенденцията да има от ден на ден висшисти продължава доста дълго време, да вземем за пример още 60-те години делът на висшистите в България е бил единствено към 3%. Винаги високото обучение е позитивна наклонност ", съобщи доцент Атанас Атанасов, ръководител на Национален статистически институт.
От Синдикат " Висше обучение ", който употребява данни на Евростат, споделят, че процентът на висшистите е даже по-голям - близо 34. Разликата е поради другите методики. Преброяването регистрира хората от 7 години нагоре, а Евростат - приключилите младежи от 25 до 34 години. Но която и цифра да се вземе, България изостава от програмата 2021- 2030 на Европейския съюз.
" По тази стратегия Европа към този момент е на 45% условие на приключилите от 25 до 34 години хора. България, както виждате тук, изостава и има какво да направи, с цел да догони в тази посока. Това е условие освен за нас, а и за всички страни членки на Европейски Съюз ", сподели проф. Лиляна Вълчева, ръководител на Синдикат " Висше обучение ", КНСБ.
Професор Вълчева споделя още, че страни като Люксембург, Ирландия, Кипър, Нидерландия имат към този момент по 45% висшисти. И още съгласно Преброяването:
Жените с висше обучение са повече от мъжете - 29 против 21%. Най-много висшисти има в София, минимум в Кърджали. Като цяло се усилват българите с висше и приблизително обучение за сметка на тези с главно и начално. Въпреки положителните трендове, има близо 42 хиляди българи, които в никакъв случай не са ходили на учебно заведение.
Може би най-стряскащата цифра от преброяването, обвързвана с просветителния ни статус е, че съвсем 25 хиляди български деца в наложителна учебна възраст въобще не посещават учебно заведение.
По-задълбоченият взор демонстрира, че максимален е процентът на хората с начално и по-ниско обучение в Сливен - 20,4 на 100. Следват Кърджали и Силистра. С 5% Сливен е отпред и по брой на необразованото население. Повечето необразовани са дами.
Отиваме в Сливен, с цел да потърсим повода градът да е на дъното на просветителната таблица.
В учебно заведение " Братя Миладинови " в квартал " Надежда " изясняват, че тя се крие в ниския обществен статус на фамилиите, в майчиния език, друг от българския и още.
" Ранните бракове, които са присъщи за етноса, огромният миграционен поток, пътувания към Западна Европа, връщане и още веднъж пътешестване и това също пречи на реализиране на положителни резултати на учениците ", сподели Митко Митев, шеф на ОУ " Братя Миладинови ", Сливен.
" Почти вървят. Елате заран, гледайте на пешеходна пътека какъв брой деца отиват на учебно заведение ", споделя Петър Асенов.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Безработните в България са 287 хиляди души. Най-висок е коефициентът на безработица във Видин - 20,1 на 100, а най-нисък в столицата - 4,6%. Безработните мъже са повече от безработните дами - 54,4 против 45,6%. Колкото до просветителната конструкция на популацията има и положителни, и неприятни вести - пораства броят на хората с висше и приблизително обучение, само че в това време 25 хиляди деца не вървят на учебно заведение.
Всеки четвърти българин към този момент е висшист, демонстрира Преброяване 2021. В съпоставяне с преди 10 години броят на хората с висше обучение се нараснал с 5,9 на 100.
" Тенденцията да има от ден на ден висшисти продължава доста дълго време, да вземем за пример още 60-те години делът на висшистите в България е бил единствено към 3%. Винаги високото обучение е позитивна наклонност ", съобщи доцент Атанас Атанасов, ръководител на Национален статистически институт.
От Синдикат " Висше обучение ", който употребява данни на Евростат, споделят, че процентът на висшистите е даже по-голям - близо 34. Разликата е поради другите методики. Преброяването регистрира хората от 7 години нагоре, а Евростат - приключилите младежи от 25 до 34 години. Но която и цифра да се вземе, България изостава от програмата 2021- 2030 на Европейския съюз.
" По тази стратегия Европа към този момент е на 45% условие на приключилите от 25 до 34 години хора. България, както виждате тук, изостава и има какво да направи, с цел да догони в тази посока. Това е условие освен за нас, а и за всички страни членки на Европейски Съюз ", сподели проф. Лиляна Вълчева, ръководител на Синдикат " Висше обучение ", КНСБ.
Професор Вълчева споделя още, че страни като Люксембург, Ирландия, Кипър, Нидерландия имат към този момент по 45% висшисти. И още съгласно Преброяването:
Жените с висше обучение са повече от мъжете - 29 против 21%. Най-много висшисти има в София, минимум в Кърджали. Като цяло се усилват българите с висше и приблизително обучение за сметка на тези с главно и начално. Въпреки положителните трендове, има близо 42 хиляди българи, които в никакъв случай не са ходили на учебно заведение.
Може би най-стряскащата цифра от преброяването, обвързвана с просветителния ни статус е, че съвсем 25 хиляди български деца в наложителна учебна възраст въобще не посещават учебно заведение.
По-задълбоченият взор демонстрира, че максимален е процентът на хората с начално и по-ниско обучение в Сливен - 20,4 на 100. Следват Кърджали и Силистра. С 5% Сливен е отпред и по брой на необразованото население. Повечето необразовани са дами.
Отиваме в Сливен, с цел да потърсим повода градът да е на дъното на просветителната таблица.
В учебно заведение " Братя Миладинови " в квартал " Надежда " изясняват, че тя се крие в ниския обществен статус на фамилиите, в майчиния език, друг от българския и още.
" Ранните бракове, които са присъщи за етноса, огромният миграционен поток, пътувания към Западна Европа, връщане и още веднъж пътешестване и това също пречи на реализиране на положителни резултати на учениците ", сподели Митко Митев, шеф на ОУ " Братя Миладинови ", Сливен.
" Почти вървят. Елате заран, гледайте на пешеходна пътека какъв брой деца отиват на учебно заведение ", споделя Петър Асенов.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ