Национален парк Централен Балкан“ получи сертификат за обект на световното

Национален парк „ Централен Балкан “ получи документ за обект на международното завещание на ЮНЕСКО. С него буковите гори в парка стават част от сериен европейски обект на международното завещание „ Старите и първоначални букови гори на Карпатите и други райони в Европа “. Отличието беше връчено през днешния ден на публична гала в Министерство на околната среда и водите от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков на шефа на Дирекция Национален парк „ Централен Балкан “ Генчо Илиев в наличието на Христо Георгиев, основен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

„ Днес е извънредно значим ден, освен за Националния парк „ Централен Балкан “, само че и за всички нас. България има неповторима природа – буковите гори са образец за това и през днешния ден получаваме самопризнание за добре свършена работа по съхраняването им в натурален тип през годините “, акцентира зам.-министър Живков при връчване на документа. За България документът на Национален парк „ Централен Балкан “ беше възложен на Министерство на околната среда и водите като отговорно ведомство по ръководството на естествените обекти на ЮНЕСКО, с цел да го връчи на Дирекцията на парка.

България взе участие в серийния обект с най-представителните букови гори (близо 11 хиляди хектара) в деветте резервата на територията на Национален парк „ Централен Балкан “ – „ Боатин “, „ Царичина “, „ Козя стена “, „ Стенето “, „ Соколна “, „ Пеещи скали “, „ Стара река “, „ Джендема “ и „ Северен Джендем “. „ Общо 30 хиляди хектара са буковите гори в националния парк, които се опазват от основаването му през 1991 година Предстои ни доста работа по разпространение на нашите вековни букови гори, в това число и посредством привличане на туристи в района на Централния Балкан с сътрудниците ни от локалната власт “, посочи Генчо Илиев.

С оповестяването на буковите гори в Национален парк „ Централен Балкан “ за част от обекта на международното завещание не се постановат спомагателни режими и ограничавания, защото те и сега се намират в резервати – територии с най-строг режим на запазване.

„ Проектът за буковите гори е скъп като трансграничен. Трябва да работим точно по такива тематики и то освен в границите на Европа. Включването на нашите букови гори в листата на ЮНЕСКО ни задължава да опазваме естественото благосъстояние на България “, сподели Христо Георгиев. Обектът „ Старите и първоначални букови гори на Карпатите и други райони в Европа “ е уголемен с решение на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО през юли 2017 година и включва 78 съставния елемент. Те са ситуирани на територията на 12 европейски страни – Австрия, Албания, Белгия, България, Румъния, Словения, Испания, Италия, Хърватска, Германия, Украйна и Словакия.

Серийният обект съставлява извънреден образец за незасегнати, сложни гори в умерения пояс, които показват разпространяването на европейския бук от последната ледникова ера до през днешния ден. Уникално за обекта са и огромният брой участващи страни – казус в историята на Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.

Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за запазване на природата и за запазване на културните обекти. Конвенцията е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 година и до момента е утвърдена от 193 страни. В извънредно влиятелния Списък на международното културно и естествено завещание към Конвенцията са намерили място над 1092 от най-забележителните културни, естествени и смесени културно-природни обекти в 167 страни от целия свят, чието запазване е грижа на международната общественост.

С включването на буковите гори в 9-те резервата на Национален парк „ Централен Балкан “ българските естествени обекти в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО към този момент са три. През 1983 година, две от най-емблематичните от позиция на биологично многообразие и естетически характерности естествени територии в България, са били включени в Списъка, а точно – Национален парк „ Пирин ” и Природен резерват „ Сребърна ”.