Натъртвам (като известен враг на френското кино), че колкото по-неизвестен

Натъртвам (като прочут " зложелател " на френското кино), че колкото по-неизвестен и недооценен е един галски филм, толкоз по-голям е шансът да е в действителност добър. " Прочутите продукции " са си откровени претенциозни отпадъци, снимани с огромни и профукани неоправдани държавни дотации. По " Синемакс " върви ослепителен филм от дълго време (а в този момент е в... " Киномания "!). Става въпрос за на Паскал Пузаду, оценен срамно с 6.5 в IMDb и без никави номинации и награди.

На 92-ия си рожден ден Мадлен (Марта Вилялонга, самата актриса е на 82), държелива и крепка бабичка и отдавнашна вдовица, която наподобява като преди малко излязла в пенсия (била е акушерка), с гладка кожа, волево симпатично лице и сила за трима, оповестява на фамилията, че ще се самоубие! Шок и суматоха. Внукът Макс (Грегоар Монтана), чорлав жилест избухлив младеж, единствен се пробва да вникне в логиката на психиката й и да разбере доводите на баба си. Още повече че той също желае да се " чупи " в Австралия, усеща се задушен и подценен. Синът Пиер (Антоан Дюлери), раздразним и бъбрив грубиян и праволинеен мъжага, не желае и да чуе и ще се опълчи по всевъзможен начин. Виж, дъщерята Диан (Сандрин Бонер, къде се изгуби този гений?!)... Индивидът би трябвало да има право да си отиде самичък и с достолепие, горделив и меродавен, тъй като животът си е негов. След първичната изненада и изрично неприемане, Диан, стройна привлекателна висока русокоска, съобразителна и добродушна, с отстъпчив и неподвижен мъж, отнесен и ненужен шушумига, който обича, и със упоменатия наследник, се замисля. Мадлен просто в болница или старешки дом, да излизат и влизат тръбички в и от нея, прикачена към комплицирани машинарии, да съществува в полутранс, без да живее същински, да се напикава (вече се случва), опасана в памперси като кърмаче, да е в тежест на околните си...

Между майка и щерка (която към този момент е приела решението с разсъдъка си, само че сърцето се противи) се появяват от дълго време забравени връзки на благо заговорничене и безмълвно съгласие, на топлина, деликатност и шерване. Отиват даже на посещаване на огромната (не, не е починалият баща) на Мадлен, 93-годишен кльощав, накуцващ и вцепенен, само че изправен и гиздав дъртак. Диан получава скъпия късмет да прекара доста време с майка си, да получи финален урок (нейното изпълнено с дела и митинги минало даже не е най-важното) по храброст, достойнство и героизъм, по всеотдайност и достолепие. Дори Пиер уважително се отдръпва, а Макс най-сетне пораства. Всеки, който (като мен) е минал през обстановки, в които обичаният човек към този момент " не е той " (не приказвам за грижи и отдаденост, където постоянно се проваляш пред оня, който е посветил живота си на теб), ще разбере Мадлен, а и историята. Индивидът би трябвало да има право да си отиде самичък и с достолепие, горделив и меродавен, тъй като животът си е негов. На околните ще им е мъчно, даже отвратително тъжно, може да изпаднат в мании и депресии, скръбта ще ги повали, само че това е егоистичното " не мога да си показва, че няма да си до мен " и " животът е висше богатство и Божи подарък, нямаш право да го захвърляш "! Хубаво е в ти (това е и повода за смелото и самоотвержено решение на тези хора) родител, сватбен сътрудник, родственик да е себе си, в разцвета на здравето, силата и разсъдъка си, а не беззащитен и хленчещ излишък.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .