А ще има ли покаяние за след 10 ноември?
Настоящият и явно преизбираем евродепутат от ГЕРБ Андрей Ковачев забърника в историята със инфектирана мисъл. " За следващ път приканвам представителите на Българската социалистическа партия да премислят отношението си към нейното минало, към датата 9 септември и да се разкаят. Историята би трябвало да се показва такава, каквато е, и младите генерации да знаят истината за събитията през тези мрачни за българския народ години ", споделил той неотдавна при откриването на плоча в с. Свежен в памет на локални жертви на режима след 1944 година, както гласят известията.
Всички почтени жертви заслужават да се тачи паметта им. Но апелът за смирение е слабоумен от историческа позиция и наподобява на махаленска политическа кавга, по-точно пещерно предизборна.
Защо слабоумен? Ами тъй като жертвите след Девети септември са предшествани от избитите малко преди тях шест деца ястребинчета, стотици техни връстници, хилядите починали през 1941-1944 година за правдивост и естествен живот. Жертвите след Девети са продължение на избитите от кървавия гнет над лявата интелигенция 1925 година, на починалите в Септемврийското въстание през 1923 година, във Владайското въстание през 1918 година, на жертвите на пагубната политика на Фердинандовия режим през Първата международна война. Всичко това са свързани стадии на гражданската война у нас, чието ехтене е достигнало неотдавна и до с. Свежен. Ако толкоз е угрижен за обективна национална памет, за какво евродепутатът или който да е различен десен политик не приканва Симеон Сакскобургготски да се покае поради избитите от режима на татко му ястребинчета, поради терора от 1925 година, поради зверското ликвидиране на Александър Стамболийски? Или поради незаконната политика на дядо му през Първата международна война, докарала ни втора национална злополука и оставила 115 000 български натрупа по фронтовете й? Та тъкмо себелюбивият грандоман Фердинанд драсва клечката на гражданската война, излъчена щафетно в идващите десетилетия. Защо още не сме чули и апел за смирение от съдружната на ГЕРБ партия Вътрешна македонска революционна организация, която бе забъркана в избиването на септемврийци от 1923 година, на Стамболийски, на леви дейци и на доста други български патриоти?
Призивът щеше да бъде исторически правилен, национално обективен и потребен за в бъдеще, в случай че бе насочен и към представителите на дясното пространство, а освен към лявото.
" С слагането на този мемориал не търсим борба, не желаеме възмездие и не желаем разцепление измежду българските жители ". Колкото и да ми се желае, мъчно е да допускам в тези умно звучащи другояче думи. Ако желаеме да се помирим с предишното си, с цел да не стигаме до повторението му, покаянието би трябвало да е общонационално, а не изборно, единствено на една част от българите. Без това всевъзможни апели да се покае социалистическата партия ще звучи тъкмо като махаленска кавга на политическата сцена.
Отделно, апелът за разкайване за последвалите след Девети септември " мрачни за българския народ години " звучи като смешка на сбъркано мислене. Образно казано, Българска социалистическа партия би трябвало да желае амнистия, че Българска комунистическа партия е извадила страната от интензивното поделение на историята. България бе издигната за тези 40 години! Хайде да съпоставим някои съществени индикатори на цивилизационния ход и качеството на живота. Да стартираме с демографията. През 1944 година сме малко на 7 млн., а пред 1989 година сме съвсем 9 милиона. Всяко десетилетие на тези 40 години сме се увеличавали с по към 500 000 души. Най-висока е била раждаемостта през 1974 година - 17,2 родени на 1000 души (а най-ниска през 2015 година с 9,2 родени). Най-ниска смъртността е била през 1965 година с 8,2 умряли на 1000 души, (а най-висока през 2015 година с 15,3 починали). През 1988 година раждаемостта е била 13,0 промила, а през 2015-та се е сринала до 9,2 промила. Всъщност с края на социализма свършва и позитивният демографски приръст. Здравеопазването в " мрачните години " гарантираше гратис лекуване на всеки, тогава изчезна обществената болест туберкулоза, децата бяха обхванати от имунизиране. Държавата лекуваше жителите си, без значение дали имат или нямат пари. Навсякъде имаше лечебни заведения, поликлиники, здравни центрове, които покриваха цялото население.
И каква излиза тя? В " мрака " след Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца и да се самовъзпроизвежда. Ама ето, че съгласно евродепутата представителите на Българска социалистическа партия би трябвало да се разкаят поради всичко това. Включитлено поради качественото и заслужено опазване на здравето.
Да вземем и стопанската система. Преди Девети опустошената от капитализма България е била изостанала земеделска страна. 40 години по-късно тя е приблизително развита индустриално-аграрна страна с невиждани преди този момент производства. Да, но съгласно такива като евродепутата Българска социалистическа партия би трябвало да се усеща греховна, задето Българска комунистическа партия е развивала химическа индустрия, атомна енергетика, машиностроене, електроника, нови браншове в превоза или в хранително-вкусовата индустрия. Да носи " историческата виновност ", че страната е произвеждала и изнасяла електромотори, електронни калкулатори, електрокари, мотокари, електротелфери, телефонни апарати, радиотелефони, лагери, азотни торове, стотици хиляди тонове плодове, зеленчуци, продоволствия. Да се кае, че в " мрачните години " е имало работа за всички, а бедните са били едвам 6% от популацията. Сега са 48%. Че е качила народа от каруци на леки коли, че хората не са си заключвали къщите, че не е имало контрабанда, лихварско грабителство, телефонни измамници, вилнееща престъпност. Качеството на живота ни в " мрака " бе оценено високо през 1988 година от Организация на обединените нации и прелюдия от него показател на човешко развиване, което ни сложи на 27-о място от общо 130 страни. И поради това ли честно място би трябвало да се разкаят социалистите? Това мислене не наподобява ли на скоростна кутия с разместени чаркове - включваш на първа, но колата потегля обратно.
Ясно е, че преди време е имало негативи, че и безобразия. Ала я ги сравнете с днешните. Те наподобяват на недоуплътнени прозорци в издигната къща. Но Съюз на демократичните сили и капитализмът, маскиран с почтения бранд " пазарна стопанска система ", взеха решение да срутен къщата, с цел да уплътнят изпотрошените прозорци. В този смисъл, в случай че някой би трябвало да се покайва, това са всички тези, които участваха в това безумие.
Впрочем покайването ще е напълно подходящо за 30-годишнината от 10 ноември. На първо място би трябвало да се разкаят последователите на погромаджийската приватизация, умъртвила цели браншове на стопанската система и селското стопанство, обезлюдила цели райони и отприщила демографската злополука. След 10 ноември България е изгубила 2 млн. души от демографската си " територия ". На година тя се топи приблизително с по 50 000 души, дневно - със 136, а на час - с по 6 души. Направо се върнахме в интензивното на историята. Според отчет на Организация на обединените нации в средата на века страната ни ще се срине до 5,1 млн. души, а в края - до към 3,4 милиона. Ще станем малцинство в личната ни страна. Това към този момент не е просто демографска злополука, българският жанр е заплашен от изгубване. В този смисъл не би трябвало ли да се разкаят всички тези, чиито " полезности " удариха нацията?
Привържениците на дивашкия капитализъм у нас би трябвало да се разкаят и поради първото ни място по смъртност в Европейски Съюз и едно от първите в света по най-ниска дълготрайност на живота;
- поради 35-процентната последна беднотия по данни на Евростат, поради 2,5-те милиона българи " в тежки материални ограничения ", които не могат да заплащат безпроблемно сметките си и не могат да посрещнат непредвидени разходи;
- поради 35-40% българи, които живеят в бедност през цялото това десетилетие;
- поради над 40% функционално необразовани българчета сега и сринатото ни обучение, което преди 30 години бе на челните места в Европа;
- поради комерсиализацията на опазването на здравето и 20-25-те на 100 българи, които заради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват медикаменти (това е измежду най-високите индикатори в ЕС);
- поради първото ни място в Европейски Съюз по показателя на Джини (световния индикатор по неравенство), който демонстрира, че приходите на най-богатите 20% от българите са 8,2 пъти по-високи по отношение на на най-бедните 20% от населението;
- и поради 59-та позиция на показателя за човешко развиване, до което се сринахме от 27-то място преди 31 години.
Списъкът с националните провинения надалеч не е цялостен. Е, дали ще забележим смирение на десницата?
Всички почтени жертви заслужават да се тачи паметта им. Но апелът за смирение е слабоумен от историческа позиция и наподобява на махаленска политическа кавга, по-точно пещерно предизборна.
Защо слабоумен? Ами тъй като жертвите след Девети септември са предшествани от избитите малко преди тях шест деца ястребинчета, стотици техни връстници, хилядите починали през 1941-1944 година за правдивост и естествен живот. Жертвите след Девети са продължение на избитите от кървавия гнет над лявата интелигенция 1925 година, на починалите в Септемврийското въстание през 1923 година, във Владайското въстание през 1918 година, на жертвите на пагубната политика на Фердинандовия режим през Първата международна война. Всичко това са свързани стадии на гражданската война у нас, чието ехтене е достигнало неотдавна и до с. Свежен. Ако толкоз е угрижен за обективна национална памет, за какво евродепутатът или който да е различен десен политик не приканва Симеон Сакскобургготски да се покае поради избитите от режима на татко му ястребинчета, поради терора от 1925 година, поради зверското ликвидиране на Александър Стамболийски? Или поради незаконната политика на дядо му през Първата международна война, докарала ни втора национална злополука и оставила 115 000 български натрупа по фронтовете й? Та тъкмо себелюбивият грандоман Фердинанд драсва клечката на гражданската война, излъчена щафетно в идващите десетилетия. Защо още не сме чули и апел за смирение от съдружната на ГЕРБ партия Вътрешна македонска революционна организация, която бе забъркана в избиването на септемврийци от 1923 година, на Стамболийски, на леви дейци и на доста други български патриоти?
Призивът щеше да бъде исторически правилен, национално обективен и потребен за в бъдеще, в случай че бе насочен и към представителите на дясното пространство, а освен към лявото.
" С слагането на този мемориал не търсим борба, не желаеме възмездие и не желаем разцепление измежду българските жители ". Колкото и да ми се желае, мъчно е да допускам в тези умно звучащи другояче думи. Ако желаеме да се помирим с предишното си, с цел да не стигаме до повторението му, покаянието би трябвало да е общонационално, а не изборно, единствено на една част от българите. Без това всевъзможни апели да се покае социалистическата партия ще звучи тъкмо като махаленска кавга на политическата сцена.
Отделно, апелът за разкайване за последвалите след Девети септември " мрачни за българския народ години " звучи като смешка на сбъркано мислене. Образно казано, Българска социалистическа партия би трябвало да желае амнистия, че Българска комунистическа партия е извадила страната от интензивното поделение на историята. България бе издигната за тези 40 години! Хайде да съпоставим някои съществени индикатори на цивилизационния ход и качеството на живота. Да стартираме с демографията. През 1944 година сме малко на 7 млн., а пред 1989 година сме съвсем 9 милиона. Всяко десетилетие на тези 40 години сме се увеличавали с по към 500 000 души. Най-висока е била раждаемостта през 1974 година - 17,2 родени на 1000 души (а най-ниска през 2015 година с 9,2 родени). Най-ниска смъртността е била през 1965 година с 8,2 умряли на 1000 души, (а най-висока през 2015 година с 15,3 починали). През 1988 година раждаемостта е била 13,0 промила, а през 2015-та се е сринала до 9,2 промила. Всъщност с края на социализма свършва и позитивният демографски приръст. Здравеопазването в " мрачните години " гарантираше гратис лекуване на всеки, тогава изчезна обществената болест туберкулоза, децата бяха обхванати от имунизиране. Държавата лекуваше жителите си, без значение дали имат или нямат пари. Навсякъде имаше лечебни заведения, поликлиники, здравни центрове, които покриваха цялото население.
И каква излиза тя? В " мрака " след Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца и да се самовъзпроизвежда. Ама ето, че съгласно евродепутата представителите на Българска социалистическа партия би трябвало да се разкаят поради всичко това. Включитлено поради качественото и заслужено опазване на здравето.
Да вземем и стопанската система. Преди Девети опустошената от капитализма България е била изостанала земеделска страна. 40 години по-късно тя е приблизително развита индустриално-аграрна страна с невиждани преди този момент производства. Да, но съгласно такива като евродепутата Българска социалистическа партия би трябвало да се усеща греховна, задето Българска комунистическа партия е развивала химическа индустрия, атомна енергетика, машиностроене, електроника, нови браншове в превоза или в хранително-вкусовата индустрия. Да носи " историческата виновност ", че страната е произвеждала и изнасяла електромотори, електронни калкулатори, електрокари, мотокари, електротелфери, телефонни апарати, радиотелефони, лагери, азотни торове, стотици хиляди тонове плодове, зеленчуци, продоволствия. Да се кае, че в " мрачните години " е имало работа за всички, а бедните са били едвам 6% от популацията. Сега са 48%. Че е качила народа от каруци на леки коли, че хората не са си заключвали къщите, че не е имало контрабанда, лихварско грабителство, телефонни измамници, вилнееща престъпност. Качеството на живота ни в " мрака " бе оценено високо през 1988 година от Организация на обединените нации и прелюдия от него показател на човешко развиване, което ни сложи на 27-о място от общо 130 страни. И поради това ли честно място би трябвало да се разкаят социалистите? Това мислене не наподобява ли на скоростна кутия с разместени чаркове - включваш на първа, но колата потегля обратно.
Ясно е, че преди време е имало негативи, че и безобразия. Ала я ги сравнете с днешните. Те наподобяват на недоуплътнени прозорци в издигната къща. Но Съюз на демократичните сили и капитализмът, маскиран с почтения бранд " пазарна стопанска система ", взеха решение да срутен къщата, с цел да уплътнят изпотрошените прозорци. В този смисъл, в случай че някой би трябвало да се покайва, това са всички тези, които участваха в това безумие.
Впрочем покайването ще е напълно подходящо за 30-годишнината от 10 ноември. На първо място би трябвало да се разкаят последователите на погромаджийската приватизация, умъртвила цели браншове на стопанската система и селското стопанство, обезлюдила цели райони и отприщила демографската злополука. След 10 ноември България е изгубила 2 млн. души от демографската си " територия ". На година тя се топи приблизително с по 50 000 души, дневно - със 136, а на час - с по 6 души. Направо се върнахме в интензивното на историята. Според отчет на Организация на обединените нации в средата на века страната ни ще се срине до 5,1 млн. души, а в края - до към 3,4 милиона. Ще станем малцинство в личната ни страна. Това към този момент не е просто демографска злополука, българският жанр е заплашен от изгубване. В този смисъл не би трябвало ли да се разкаят всички тези, чиито " полезности " удариха нацията?
Привържениците на дивашкия капитализъм у нас би трябвало да се разкаят и поради първото ни място по смъртност в Европейски Съюз и едно от първите в света по най-ниска дълготрайност на живота;
- поради 35-процентната последна беднотия по данни на Евростат, поради 2,5-те милиона българи " в тежки материални ограничения ", които не могат да заплащат безпроблемно сметките си и не могат да посрещнат непредвидени разходи;
- поради 35-40% българи, които живеят в бедност през цялото това десетилетие;
- поради над 40% функционално необразовани българчета сега и сринатото ни обучение, което преди 30 години бе на челните места в Европа;
- поради комерсиализацията на опазването на здравето и 20-25-те на 100 българи, които заради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват медикаменти (това е измежду най-високите индикатори в ЕС);
- поради първото ни място в Европейски Съюз по показателя на Джини (световния индикатор по неравенство), който демонстрира, че приходите на най-богатите 20% от българите са 8,2 пъти по-високи по отношение на на най-бедните 20% от населението;
- и поради 59-та позиция на показателя за човешко развиване, до което се сринахме от 27-то място преди 31 години.
Списъкът с националните провинения надалеч не е цялостен. Е, дали ще забележим смирение на десницата?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ